Газовият олигарх Сашо Дончев доказано лъсна в организирана престъпна група за смазване на неудобни публични личности чрез компромати и клевети. Поредната наказателна акция на политико-олигархичната групировка с медийна и съдебна подкрепа този път бе насочена срещу прокуратурата. Срещу нея паралелната държава, създадена от Фетхуллах Костов, по модела на Гюлен в Турция, организира координирана компроматна атака, пише днес "Телеграф".

Този път ролята на острие на наказателната акция изигра газовият барон Сашо Дончев. По време на свое участие в дискусия с Дамския бизнес клуб Дончев проплаква, че главният прокурор го привикал „в чужд офис“ да го заплашва, че поведението на неговите медии „Би Ай телевизия“, вестник „Сега“ и партията му „Дай, България“ било неприемливо. На бялата покривка, сред доволно кудкудякащите дами, газовият олигарх демонстрира смелост и обяснява как това не го притеснило. Записът от въпросната среща обаче неясно как е публикуван в интернет цели две седмици след събитието от храненик на Дончев. Също толкова необясним е интересът на флагмана на фабриката за фалшиви новини на олигарха Иво Прокопиев - „Дневник“.

Претендиращият за сериозност сайт разбира за видеоклипа само часове след публикуването му и го препечатва. Интересното е, че „Дневник“ по принцип не проявява интерес нито към въпросния Дамски бизнес форум, няма публикации за дейността му, нито пък за автора на видеоклипа, който по принцип се явява конкурент на изданието, но въпреки това първи научават за „скандалните твърдения“ на Дончев и моментално им дават трибуна. Още по-показателно е поведението на партията на проваления правосъден министър Христо Иванов, за която стенограмите на групата АРГО доказаха, че е проектирана с дейната помощ на Прокопиев. Моментално след като „Дневник“ публикува изказването - „Дай, България“ се „самосезира“ и анонсира, че ще даде пресконференция по темата още на следващия ден.

Въпросната куклена пиеса, която разиграха от олигархичното ОПГ за компромати, е нагледен пример как действа моделът им за смазване на неудобни публични личности. Някои от олигарсите, инсталирани от Драгалевския командир в българската бизнес среда, в случая Сашо Дончев, тиражира клеветнически твърдения. Подопечните му и на неговите ортаци медии, които са част от вездесъщата фабрика за фалшиви новини, моментално тиражират твърденията безкритично и едностранно. Следващата стъпка е политическите марионетки на групировката като Христо Иванов и неуспешния му проект да вземат отношение по въпроса и да раздухат скандала, докато още мишените не са успели да опровергаят твърденията. В сценария на ОПГ-то за компромати роля има и гражданският сектор, неправителствени организации и експерти, често изхранвани с грантове от Сорос, които пригласят на опорните точки.

Мафиотската олигархична групировка е завладяла и съдебната система. Тя си има частни съдилища в лицето на Върховния касационен съд – оглавяван от Лозан Панов, и Софийския градски съд на неговия послушник Калоян Топалов. За това, че Панов е държан на къса каишка от Прокопиев и политическата му марионетка Христо Иванов, стана ясно от прословутите стенограми АРГО гейт, където върховният съдия е спряган за техен личен кандидат-президент. Иванов чистосърдечно признава, че Лозан не става за тази работа, тъй като съпругата му е „черен лебед“. Впоследствие лъсна, че Елисавета Панова има криминално досие и това е компроматът, заради който благоверният им послушно изпълнява всички заръки на Прокопиев и компания чрез инсталирания за партиен шеф в „Дай, България“ Христо Иванов, който междувременно лъсна и като грантов барон.

За обвързаностите между различните пипала на паралелната държава, създадена от Фетхуллах Костов, нееднократно са излизали наяве доказателства. По време на премиерския си мандат с парите от престъпната приватизация на държавни активи Костов си създаде послушна шайка от олигарси. Подсъдимите Огнян Донев и Иво Прокопиев, банкерът беглец Цветан Василев и спонсорът им, забогатял от тлъстите комисиони при доставките на природен газ Сашо Дончев, управляват групировката. Техните интереси защитават подопечните им медии: „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб З“, „Фрогнюз“, създадената от говорителката на Дончев Нери Терзиева „Би Ай телевизия“ и още редица още по-маргинални сайтове, които в определени моменти се използват за разпространяване на компромати като първоизточник. Освен в бизнеса и медиите, въпросните пипала се опитаха да се плъзнат и в парламента, но на последния парламентарен вот получиха шамар чрез срамно ниско обществено одобрение. В съдебната система обаче групировката има здрави корени и притежава лични съдилища, за безчинствата, на които може би е време най-сетне от Брюксел да проведат международно разследване.

Ултрадесен комсомолец му прислужва. Източникът на въпросния видеоклип, който се използва в последната компроматна атака на Сашо Дончев и ОПГ-то му, е крайно любопитен. Видеото е публикувано в Ютуб канала „Икономиката накратко“ на Калин Манолов, който е известен като ултрадесен защитник на либерализма, журналист в конкурентна на „Капитал“ медийна група. Манолов е шеф на Институт за свободен капитализъм „Атлас“, а също и на издателство „МаК” ООД, финансирано, разбира се, от Сашо Дончев. По примера на друг ултрадесен анализатор – Иван Кръстев, и Калин Манолов, преди да се осъзнае като горещ поклонник на идеите на Айн Ранд, е бил комсомолец. Не само това, ами и във Факултета по журналистика на СУ е бил комсомолски секретар, където най-важната му задача е била да оценява партийната закалка на бъдещите журналисти и съответно да дава оценка кои от тях са годни за сътрудничество с Държавна сигурност и на кои не може да се има доверие. Характеристики с неговия подпис се пазят в Комисията по досиетата.