IG Metall, най-голямата синдикална организация в Германия, предложи 4-дневна работна седмица в опит да предпази страната от масови съкращения. В същото време партията на Левицата призовава по-кратката работна седмица да бъде въведена за постоянно, пише money.bg.

Възможно ли е това?

Пандемията промени всекидневния ни живот. И една от най-големите трансформации бе в начина, по който работим. В пика на здравната криза множество хора се преместиха от офиса вкъщи и много от тях все още работят от дома.

Опитвайки се да начертаят път за излизане от кризата, синдикати и политици мислият за бъдещето и как да защитят работните места, пише The Local.

Наскоро IG Metall, който представлява работещи в големите автомобилни производители като BMW, Audi и Porsche, предложи работна седмица от 28 часа. Председателят Йорг Хофман заяви, че по-кратката работна седмица ще бъде "отговорът на структурните промени в сектори като автомобилната индустрия".

"С това можем да спасим работните места", посочи той. Автомобилната индустрия в Германия преминава през значителни промени заради похода към електромобилност.

В същото време Левицата в Германия предлага 30-часова работна седмица за всички работещи в страната.

Има дребни разлики в детайлите между двете предложения, но основната им идея е една - и тя резонира с германците, които смятат, че 40-часовата работна седмица е твърде дълга през 2020 г., коментира Spiegel.

Днес много повече германци работят на непълен работен ден. В началото на 90-те съотношението между работещите на пълен и непълен работен ден бе 8:2, а сега е 6:4.

Експерти твърдят, че промяната ще е добра не само за отделните работещи, но и за цялото общество. По-кратката работна седмица ще бъде полезна за родителите, особено за жените.

Работата на непълен работен ден означава по-ниска заплата и има отрицателен ефект върху пенсията и финансовата независимост.

Колкото и подобни да звучат на първо време, подходът при двете предложения е различен: IG е пионер в намаляването на работните часове.

35-часовата работна седмица е в сила в индустрията от 90-те години, а през 2018 г. синдикатите успяха да постигнат споразумение, според което множество служители имат право на 28-часова работна седмица, при определени условия и с по-ниска заплата. Но и в двата случая ставаше въпрос за подобряване на баланса между професионалния и личния живот.

Този път обаче председателят на синдикалната организация смята, че подобен ход би бил полезен за справяне с криза, която е специфична за сектора и не зависи от коронавируса: структурните промени.

Походът към електрическа мобилност вече доведе до съкращения и ще заплаши още много работни места през следващите години, тъй като производството на електромобили изисква много по-малко човешки труд.

Заради това Хофман иска да разпредели намалената работа на същия брой служители. Така той не настоява за общо намаляване на работната седмица, но за "възможност за компаниите" в следващата обща рамка за трудовите договори да избегнат съкращение на работни места. Така 4-дневната работна седмица ще бъде въведена само при общо съгласие на работодателя и синдикатите.

Заплатите също ще бъдат намалени заедно с работните часове.

По-рано миналата седмица министърът на труда Хубертус Хайл от социалдемократическата партия заяви, че идеята на синдикатите е добра и може да помогне за справяне с кризата.

Какво е предложението на Левицата?

Левицата настоява за общо намаление на работната седмица до 30 часа за всички работещи на пълен работен ден в Германия.

Предложението е част от пакет мерки, свързан с дигитализацията, който говори и за облагане на дигиталните компании и защита на личните данни на потребителите.

Докато другите искания са описани в детайли, това за 30-часова работна седмица се съдържа в едно изречение, като мотивът е "да се позволи на всички да спечелят от повишената продуктивност".

Твърдението се базира на две предпоставки:

- Дигитализацията ще направи човешкият труд ненужен, като така общото количество извършена работа в икономика ще бъде по-малка. В същото време продуктивността ѝ ще се увеличи, като така обществото ще просперира.

- Оставащата работа може да бъде разпределена поравно на германците, за да бъдат избегнати отрицателни последици: разделение на обществото между тези с работа и високи додходи и безработни без надежда за такава.

Възможно ли е това?

Проблемът е, че почти всички експерти по пазара на труда не смятат, че в дългосрочен план дигитализация ще доведе до по-малко работа.

"Ако инвестираме в преквалификация, безработицата ще продължи да намаляват дори и при прогрес на дигитализацията", посочва Енцо Вебер, Institute for Employment Research.

Има и нещо друго: икономистите са категорични, че идеята, че определено количество работа може да бъде разделено за създаването или заличаването на работни места, е заблуда.

За множество компании има огромна разлика дали една позиция е заета от един работещ на пълен работен ден, или, например, от трима души, които работят по една трета от работата.

Разходите за наемане и обучение трябва да бъдат направени три пъти, в някои случаи има застраховки, които също се увеличават. Не трябва да забравяме и увеличената нужда и сложност на процеса по координация. Така намаляване на работните часове, дори с намаляване на работната заплата, ще донесе по-високи разходи за труд за компаниите.

Аксел Бьорш-Супан, професор по икономика в Мюнхен, обаче не смята така. По думите му в миналото многократно е имало опасения, че навлизането на нова група на пазара на труда ще се отрази отрицателно.

Например, когато повече жени са започнали да работят, е имало притеснения, че мъжете ще бъдат изтласкани от пазара на труда. Или че по-възрастните ще заемат работните места на по-младите. Но тези неща не са се случили.

По думите му, проблемът е, че хората си представят, че механизмите на икономиката са подобни на процесите в една средна компания, която има фиксиран обем клиенти и производствен капацитет.

Но икономиките функционират различно.

"Една компания не е достатъчно добра аналогия, за да разберем икономиката", казва Бьорш-Супан. И посочва, че иновациите - като употребата на роботи и компютри - повишава продуктивността в дългосрочен план. По този начин компаниите ще станат по-успешни, ще разширят продуктовите си линии и в резултат ще се нуждаят от повече служители.

Огромен дял на работещите на ниски заплати

Ако се доверим на него, идеята на Левицата, че дигитализация ще увеличи значително продуктивността, е вярна. В Германия обаче вече има недостиг на служители и това би било опасно. Предизвикателството пред страната днес не е липсата на работа, а намаляващият брой хора в работоспособна възраст.

През последните години германската икономика растеше предимно, защото наемаше повече хора - но често по непродуктивен начин, според Вебер.

В Германия все още един от всеки четирима работи срещу твърде ниска заплата. Демографските промени сами по себе си скоро ще означават, че икономиката няма да може да расте по този начин, "а чрез увеличаване на качеството на работата".

Това означава, че са нужни инвестиции в преквалификация, създаване на по-добри работни условия и по-високи заплати. Това ще донесе и повишение на продуктивността и ще компенсира част от свиващия се брой на хората в работоспособна възраст.

Намаляване на работната седмица в страната би била възможна следваща цел. "Намаляване на работната седмица би било добър вариант - за тези, които го искат", казва Вебер. "Но не трябва да позволяваме на дигитализацията да диктува работната седмица. Трябва да позволим повече гъвкавост, а не просто по-кратка седмица за всички".