През 1999 година британското списание The Economist влезе в историята. "Германия – болният човек на Европа" беше заглавието на списанието и терминът постави началото на продължила десетилетия дискусия за конкурентоспособността на Германия, която доведе до "Червено-зелената програма 2010".

Днес, 24 години по-късно, перспективите също са мрачни. Икономиката стагнира, инфлацията остава висока - 6,2%. Според прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) Германия е единствената страна от Г-7, чиято икономика ще се свие тази година (с 0,3%).

Освен това съществуват структурни проблеми като липса на квалифицирана работна ръка, високи цени на енергията, неразвита инфраструктура и куцаща цифровизация.

За европейските съседи, тясно преплетени с Германия в икономическо отношение, това не остава незабелязано. Много страни не са доволни от това развитие, пише германското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung в материал, представен без редакторска намеса от агенция "Фокус":

Швейцария например е загрижена, че Германия губи форма.

В крайна сметка нейният северен съсед е един от най-важните търговски партньори на Конфедерацията. За швейцарската инженерна, електрическа и металургична индустрия, която има голям експортен потенциал, Федералната република е дори най-важният пазар за продажби. Ето защо Щефан Брупбахер, директор на индустриалната асоциация Swissmem, гледа на Германия "с голяма загриженост“.

"Когато германската индустриална икономика отслабне, това неизбежно ще има отрицателно въздействие върху представянето на много компании в швейцарската технологична индустрия“, казва Брупбахер в интервю за F.A.Z.

По думите му през второто тримесечие износът за Германия е намалял с 5,5%. Освен това много швейцарски индустриални компании имат производствени мощности или поне филиали в Германия.

Запитан къде смята, че Германия се нуждае от най-много действия, директорът на Swissmem посочва своята страна:

"Швейцария има добри резултати в отдалечаването от индустриални политики, основани на субсидии“.

В краткосрочен план структурните промени могат да бъдат болезнени. В средносрочен и дългосрочен план обаче те се отплащат чрез повишаване на конкурентоспособността.

Ян-Егберт Щурм, директор на Центъра за икономически изследвания към ETH Цюрих, е на същото мнение. Повече държава и повече държавен контрол не винаги е правилният начин за решаване на структурните проблеми на Германия.

"Икономиката се нуждае от ясни правила на играта, в рамките на които може да определи собственото си бъдеще“, предупреждава Щурм.

Икономистът отбелязва, че швейцарската индустрия е традиционно тясно преплетена с германската.

В тази област икономическата динамика в двете страни е почти синхронна, като отклоненията обикновено се свързват с развитието на обменния курс на швейцарския франк.

Въпреки това вътрешните икономики на страните, особено строителната индустрия, могат да се развиват по различни начини. В Германия тя показва признаци на рецесия, докато в Швейцария все още е на рекордно ниво.

Слабостта на Германия също е тема за швейцарската преса. "Няма причина за злорадство“, коментира вестник Neue Zürcher Zeitung. "Ако Германия се превръща в болния човек на Европа, тогава такива са и нейните съседи“.

"Единственият отворен въпрос е колко време ще отнеме осъзнаването да бъде последвано от действие и кой ще се възползва от това политически“. Германия има силата и дисциплината да се измъкне от блатото, ако нуждата е достатъчно голяма. Това отличава Германия от например Франция, където структурните реформи или се провалят, или се изпълняват минимално.

За съседите на изток и югоизток благосъстоянието на Германия също е определящ фактор за собственото им състояние. Тяхната връзка, и не само с германската автомобилна индустрия, означава, че страни като Чехия, Словакия, Унгария или балканските държави следят отблизо икономическото развитие на Германия (като се има предвид, че германският капитал контролира лъвския дял от пазара в тези страни, кризата в Германия ще ги удари дори много по-силно, отколкото самата Германия).

Пред тях е само Австрия, където хората се съпоставят с Германия във всичко и спорят за зависимостта. Това отчасти се дължи на казаното от бившия ръководител на IfW Кил и настоящ директор на Австрийския институт за икономически изследвания WIFO Габриел Фелбермайр в интервю за F.A.Z.

"Голямото невежество на Германия относно въздействието на нейната вътрешна политика върху по-малките съседни страни“ – и затова той е благодарен, че сега вероятно не се обмислят "спирачки на цените на електроенергията“. В противен случай Австрия би била принудена да "последва този пример от съображения за симпатия към Германия, дори против собствените си убеждения“.

Австрия не е икономически преплетена с никоя друга страна така тясно, както с Германия, подчертава Томас Гинделе, генерален директор на Германската търговска камара в Австрия. Но австрийците са в процес на разделение.

Това може да се види най-ясно в индустриалната статистика, отбелязва Фелбермайер: "От края на 2017 г. промишленото производство в Германия е спаднало с около 11%, докато в Австрия е нараснало с 8%, въпреки значителния мрак на текущите маржове“.

Въпреки това 30% от австрийския износ отива в Германия и най-големият брой посетители на Австрия като туристическа дестинация идват от Германия. Ако ги пропуснат заради коронавируса, тогава оплакванията са големи; ако инфлацията се увеличи рязко поради покачването на цените в гастрономията и хотелиерството, тогава германските гости са тези, които влияят на цените.

Дълго време хората се радваха, че темпът на растеж на Австрия е по-висок от този на нейната съседка на север, но и това приключи след публикуването на данните за второто тримесечие. Няма място за злорадство, максимум - за безпокойство. "Германският икономически гигант отслабва“ е заглавието на консервативния вестник Die Presse, както и предупреждението: "Германската рецесия трябва да бъде сигнал за събуждане за Австрия“.

В Лондон отговорът на The Economist на подновения му въпрос дали "Германия отново е болният човек на Европа" беше разделен. Нещата не са толкова зле, колкото бяха в началото на хилядолетието, когато Германия страдаше от рекордна безработица, написа наскоро списанието.

Но и перспективите не са светли. Липса на инвестиции в напреднали технологии и обществена инфраструктура, твърде много бюрокрация, хаотичен преход към енергия с "впечатляваща собствена цел без ядрена енергетика" (The Economist) и бързо влошаваща се демография с два милиона работници, които ще се пенсионират само през следващите пет години — всичко това хвърля голяма сянка върху Германия като място за правене на бизнес.

За разлика от миналото, британското злорадство за слабостта на Германия е ограничено, тъй като икономическото представяне на острова също е незадоволително.

Но поне по отношение на прогнозирания растеж британците вече не са на последно място. И МВФ очаква Германия да расте с по-бавни темпове от Америка, Великобритания, Франция и Испания през следващите пет години.

Германия има както циклични, така и структурни проблеми, казва Андрю Кънингам, главен европейски икономист в Capital Economics в Лондон.

"Това повдига по-сериозни въпроси за икономическото бъдеще на страната. Кризата с цените на енергията, която натоварва особено индустрията, влошаващата се автомобилна индустрия, която се затруднява с електрификацията, и проблемите на нейния основен търговски партньор Китай, всички те удрят силно Германия.

Кънингам обаче все още не смята Германия за кандидат за "болна Европа" - в собствената му страна или в силно задлъжнялата Италия, която вероятно ще расте дори по-малко от Германия през следващите пет години, ситуацията изглежда още по-плачевна.

Съответно в Рим няма много поводи за злорадство. Още през 2019 г. италианската индустриална асоциация Confindustria на своя уебсайт предупреди срещу "Schadenfreude“ ("злорадство“ (немски) при заплахата от рецесия в Германия. И сега има подобни възгласи. В края на краищата Италия не мери сили с никого толкова, колкото с Германия, от която изоставаше в растеж с десетилетия и от която - понякога с менторски тон - получаваше много съвети.

След пандемията италианската икономика е нараснала повече от Германия и Франция и е разбираемо, че правителството продължава да набляга на това. Но второто тримесечие беше напомняне за силната взаимозависимост и икономиката леко се сви. Германия е най-важната страна за износ и внос на Италия.

Както се очакваше, италианските компании нямат нищо против намалената конкуренция от германските доставчици, но когато Германия се провали като пазар и като инвеститор, това боли.

"Ако Германия изпадне в техническа рецесия, тогава очевидно ще има взаимни проблеми", казва в интервю премиерът Джорджа Мелони. Доставчиците на автомобили, машиностроителите, доставчиците на храни, фармацевтичните компании и производителите на текстил се нуждаят от Германия, особено в мощния северен регион на страната.

Така че те искат бързо възстановяване, както наскоро подчерта министърът на Made in Italy Адолфо Урсо. Само туризмът предпазва икономиката от подобни влияния, освен ако не заминат и германските летовници, което в момента не е така.

От време на време обаче има остри критики: десният вестник Verità, който обича да преувеличава, пише за "автогол на Германия“ и дори за "самоубийство“ поради нейната "политика на икономии“. Ордолибералната доктрина на Валтер Ойкен е нещо от миналото, мечтата за мирна външна търговия с целия свят е нещо от миналото.

Ясно е, че в очите на Италия слабостта на Германия не е силен аргумент за налагането на строги фискални правила като част от реформата на Европейския пакт за стабилност и растеж. Освен това рецесията в Германия се разглежда от някои като доказателство за преувеличените очаквания от повишаването на лихвите на ЕЦБ.

В Нидерландия присмехът и злорадството отдавна са престанали да бъдат типична реакция - нито социална, нито още повече икономическа. Дори за петата по големина икономика в ЕС Германия е най-важният търговски партньор, докато Нидерландия, напротив, е най-важният европейски търговски партньор и третият по големина в света (след Китай и САЩ).

Когато спомените за войната и окупацията все още доминираха в двустранните отношения, тясно преплетената икономика действаше като смекчаващ фактор.

От средата на 90-те години на миналия век десетилетия на отхвърляне или поне ограничаване като цяло отстъпиха място на добронамерен интерес: към политиката, към столицата Берлин, към културата и спорта.

Не е необичайно Германия да бъде възприемана "твърде“ положително, тъй като представата за ефективността от миналото все още остава: мнозина са изненадани, когато след това видят състоянието на пътищата в съседна страна или пристигнат с два часа закъснение с влакове ICE с дефектни тоалетни и течащи кранове.

Значението на икономическите отношения не подлежи на съмнение и се оценява трезво. Икономическият коментатор Петер де Ваард попита във вестник de Volkskrant миналата година дали Германия се превръща в болния човек на Европа.

Той не получи ясен отговор на този въпрос, но изброи по-специално енергийната политика, зависимостта от Русия и Китай и влошаването на имиджа на германските автомобили след "дизелгейт" ["мегаскандал", по време на който се оказа, че VW предполагаемо е подценил емисиите на CO2 и други вредни вещества при превозни средства с дизелови двигатели].

Също през май колумнистът на Financieele Dagblad Матайс Бауман подхвана често цитираната поговорка в миналото, че Нидерландия се разболява, когато Германия киха. Холандската имунна система сега е по-силна, тъй като търговията е по-разнообразна.

Слабостта на германската икономика обаче продължава да засяга Нидерландия: ако германският потребител стачкува, тогава производителите остават да седят върху доматите си, а пристанището на Ротердам обработва по-малко контейнери от Азия. По въпросите на фискалната дисциплина и европолитиката Нидерландия загуби своя някога най-важен съюзник, тъй като Берлин клони повече към Франция по този въпрос.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук