Всяка идея за преместване или премахване на границите на Балканите е опасна. Така твърдят и политици и анализатори от региона от години. Това пише македонският вестник „Нова Македония“.

Достатъчно е да се проследи позицията на всички, които се интересуват от диалога между Прищина и Белград, за да разберете ефекта от това твърдение, пише Фокус. 

Всъщност, реакциите след съобщението на албанския премиер Еди Рама по време на неговото новогодишно обръщение, в което той обяви отваряне на границите между Албания с Косово. То стана факт в първия ден на 2019 г. като част от споразумение между двете правителства за сътрудничество, подписано миналата година в град Печ в Косово.

От днес една балканска граница падна, а в Черно море пък... 

Наред с други неща заяви, че това е само началото на „заличаването на границите за албанците на Балканите“, подхранвайки духа на национализма и допълнително нажежавайки ситуацията в региона. 

Това изявление на албанския премиер провокира нервността на политиците в региона, включително и в Македония, която според мнозина е създадена не поради ендемичната нестабилност на границите в региона, а поради съмнителната стабилност на гаранциите на Запада за подобни идеи.

Именно тези послания, които имат за цел да осигурят възраждането на идеите за „велики“ държави в региона в името на „междудържавното сътрудничество“, отново са популярни. 

Това важи особено след изказвания на политици от региона, включително и от Македония за промяната на границите и след като Сърбия и Косово са под натиск да решат всички отворени въпроси, включително определяне на границата за да постигнат по-близки връзки с ЕС и в крайна сметка да се присъединят към блока.

В хронологичен план това не е нито първият, нито последният „бисер“ на албанския премиер Рама по тази тема, който остава ненаказан от Запада. 

Последното изявление на Рама, в която той каза, че 2019 г. ще бъде годината, в която няма да има граница за албанците на Балканите, е продължение на поредица от нагласи на политиците от страната и Албания, които през притесниха регионалната общественост именно с мнението, че след „премахването“ на границата между Прищина и Тирана ще последва духовното обединение на албанския народ в региона, който трябва да продължи и в други страни, включително Македония и Черна гора, както и в Гърция.

Макар че дълго време промяната на границите беше табу тема на Балканите, сега, както наскоро написа германският вестник Badesche Zeitung, някои балкански политици открито заплашват да отцепят отделни региони, преди да се присъединят към страните от ЕС и да ги приобщят към техните така наречени страни-майки. 

Цялата ситуация допълнително се нажежи след публикация в същия вестник, която припомни предложението на Еди Рама за възможен съвместен президент на Косово и Албания и изявленията на президента на Косово Хашим Тачи относно „коригирането на границите“, говорейки за системата за обслужване на едно гише, която бе въведена между Косово и Албания.

И докато албанската опозиция смята, че единственото решение за спасяването на страната е сваляне на правителството на премиера Еди Рама и се противопоставя на неговата политика, той е изправен пред сблъсъци между депутатите в парламента, където дори е замерян с яйца на трибуната, възниква дилемата дали съществува опасност зад паравана на различни видове междудържавно сътрудничество, за да се скрият амбициите на някои балкански политици за великодържавни идеи, чиято крайна цел е прекрояването на границите на региона. 

Подобна тенденция със сигурност ще има сериозни последици за Република Македония.

Съживяването на идеите за „велики“ държави като предпоставка за траен мир на Балканите, както и заличаването на съществуващите граници, в последно време повдигнаха старите нови дилеми и въпроси на сигурността, от които Македония е пряко засегната. Сега обаче, когато се възродиха подобни тенденции на Балканите, преди да се присъединят към страните от ЕС и НАТО, тези идеи трябва да предизвикат тревога в Брюксел и Вашингтон от последващ възможен конфликт в резултат на призивите за ново прекрояване на границите на Балканите.

Въпреки това Македония и регионът трябва да бъдат по-мъдри и да намалят значението на тези националистически изблици на лица, които призовават за корекции на границите на Балканите и в същото време да изискват по-строги реакции на Запада към такива ‚налудничав сънища“, защото историята е показала, че в тези идеи няма просперитет, нито икономически, нито политически и още по-малко национален.