„Викът“ (Skrik) е една от най-известните картини на норвежкия художник Едвард Мунк (1863–1944). Това е иконична творба на експресионизма, изобразяваща човешката тревожност, екзистенциалния страх и отчаянието.

История и вдъхновение

Мунк създава няколко версии на „Викът“ между 1893 и 1910 г. Вдъхновението за картината идва от личен опит на художника.

В дневника си той е записал ситуацията, при която се е родила идеята за картината: „Вървях по пътя с двама приятели – слънцето залязваше – внезапно небето стана кървавочервено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усещах един безкраен вик, пронизващ природата.“

Този спомен, записан в дневника на Мунк на 22 януари 1892 г., ни дава сведението, че природата в картината представлява залива Осло-фиорд, край който е разположен едноименният норвежки град.

Изказвани са различни мнения за изказа на картината. Някои виждат фигурата на преден план като обхваната от някакъв ужас и считат изобразеното за символ на „универсалния ужас“. Други считат картината за икона на екзистенциалното страдание.

Казват, че първоначално картината е озаглавена „Викът на природата“ (Der Schrei der Natur). Но това не е точното ѝ обяснение. Към горния цитат можем да добавим, че „Викът“ е блестящо изражение на душевната самота, в която често изпадат интелектуалците.

Снимка: edvardmunch.org

Описания и версии

Мунк създава четири основни версии на „Викът“:

  1. Първа версия (1893, темперни и пастелни бои върху картон) – намира се в Националния музей на Норвегия.
  2. Втора версия (1893, пастел) – съхранява се в Музея „Мунк“ в Осло.
  3. Трета версия (1895, пастел) – продадена на търг за рекордните 119,9 милиона долара през 2012 г.
  4. Четвърта версия (1910, темпера върху картон) – също се намира в Музея „Мунк“.

Има и литографска версия, отпечатана през 1895 г., която е използвана за разпространение на образа.

Композиция и символика

Картината изобразява фигура с изкривени черти на лицето, която изглежда, сякаш издава безмълвен вик. Фонът е драматичен, с кървавочервено небе и извити линии, които създават усещане за хаос и тревога. В далечината се виждат две фигури, които сякаш не забелязват страданието на главния персонаж.

Основни символи:

  • Изкривените линии – усилват усещането за нестабилност.
  • Червеното небе – интерпретира се като символ на тревога, но може да е вдъхновено и от вулканичните изригвания на Кракатау през 1883 г.
  • Самотната фигура – често се свързва с душевни терзания, анонимност и изолация.

Културно значение и влияние

„Викът“ се превръща в един от най-разпознаваемите образи в изкуството. Той вдъхновява много художници, писатели, музиканти и дори поп културата – от комикси и филми до реклами. Често е сравняван с модерните прояви на тревожност и стрес.

Кражби и сензации

Две от версиите на „Викът“ са били откраднати:

  • През 1994 г. (версията от Националния музей) – върната няколко месеца по-късно.
  • През 2004 г. (версията от 1910 г. в Музея „Мунк“) – намерена през 2006 г.

Заключение

„Викът“ не е просто картина, а мощен символ на човешката емоция. Нейното въздействие продължава и до днес, като остава сред най-въздействащите произведения на модерното изкуство.