Засега Сирия ще остане светска и втори по големина дом на християните в Близкия изток

Операцията в Идлиб е поредният етап от борбата на сирийското правителство с въоръжените групировки от сирийската опозиция. Ситуацията показва, че военните действия в размирната провинция могат да започнат всеки момент, което прави интересен прегледа на текущото съотношение на силите и анализа на ролята на битката в сирийския конфликт.

Територии на сирийското правителство

От края на 2017 г. досега сирийското правителство постигна няколко ключови победи и успя да прочисти от ислямистки групировки районите около Бейт Джин, Източна Гута, Източен Каламун, лагера Ярмук, провинциите Хомс и Дараа. Това позволява на Башар Асад да контролира голямата част от териториите на Сирия на юг и на запад от река Ефрат. Изключения правят джобовете на Ислямска държава в провинция Дейр ез-Зор и около град Сувейда, контролираните от Турция райони около градовете Африн и Ал Баб, контролираните от Сирийската свободна армия територии около Ал Танф на сирийско-иракската граница и по-голямата част от провинция Идлиб. Към момента над 80% от сирийското население живее на правителствени територии. Безспорните военни успехи водят до освобождаването на значителен военен и финансов и ресурс, което значително облекчава усилията на сирийското правителство за справяне с опозицията, стабилизирането и възстановяването на страната.

Руското участие

Целта на руската намеса в Сирия бе укрепването на легитимното управление и интегритета на страната. Ясната цел и таймингът на действията позволиха на Русия да извлече сериозни геополитически и военни позитиви. На практика Русия излезе пак на глобалната сцена и увеличи влиянието си в региона. Развоят на събитията показа, че Русия е научила добре горчивите уроци от Афганистан. Руската армия успя да тества успешно в реални бойни условия редица тактически похвати и наличната към момента военна техника. Политическата, дипломатическата и военната подкрепа за операцията в Идлиб пък е ясен сигнал, че Русия няма да изостави своите сирийски съюзници, което допълнително стабилизира нейните позиции при следвоенното възстановяване на сирийската икономика и модернизирането на сирийската армия.

Кюрдският въпрос

Кюрдите съставляват около 10% от сирийското население и понастоящем контролират приблизително 1/3 от територията на Сирия, вкл. голяма част от течението на река Ефрат, стратегическия язовир „Табка“ и ключовите петролни полета в провинция Дейр ез-Зор. Без сериозна помощи подкрепа от страна на САЩ обаче те не разполагат с военен и икономически ресурс, който да им позволи да се противопоставят значимо на враждебната към тях Турция или на сирийското правителство. На този фон започналите контакти между кюрдите и правителството в Дамаск за уреждане на статута на контролираните от тях територии и политическата им роля в Сирия може бище зачестяват. Налице са и сигнали, че кюрдски лидери демонстрират склонност да сътрудничат с официален Дамаск.

Ролята на САЩ

Основната геополитическа цел на САЩ в Сирия бе свалянето на Башар Асад. Така САЩ разчитаха да подобрят позициите си в региона и да подсигурят геополитическите интереси на своите съюзници Саудитска Арабия и Израел. Към момента САЩ присъстват в Сирия с военен лагер около Ал Танф и няколко бази в контролираните от сирийските кюрди територии от северната страна на река Ефрат. Въпреки това позицията на САЩ в Сирия не може да се определи като много изгодна. Свалянето на Башар Асад изглежда почти невъзможно, а освен кюрдите САЩ практически нямат други ефективни лостове, чрез които могат да обърнат развоя на сирийския конфликт в своя полза. Действията им през последната година са насочени предимно към създаване на пречки пред операциите на сирийското правителство, намиращи краен израз в преки военни удари.

Посоченото не е печеливша стратегия в дългосрочен план, защото на практика САЩ не определят, а само следват развоя на сирийския конфликт. На този фон възможните сценарии за изход на САЩ от ситуацията в Сирия биха били: обособяването на подкрепена от тях кюрдска държава в Северна Сирия, която ще е нестабилна геополитически, поради липса на значима международна подкрепа за подобен сценарий; извоюване на широка автономия за кюрдите в Северна Сирия; засилено участие на кюрдите в политическия процес в следвоенна Сирия и пълно изтегляне от Сирия. Към настоящия момент постижим за САЩ е вторият сценарий, но дори при него САЩ ще инкасират геополитическа загуба спрямо първоначалната им цел в Сирия, която може да бъде мултиплицирана от влошаването на отношенията им с Турция.

Намесата на Иран и Израел

След избухването на сирийския конфликт, под претекст да неутрализира намесата на Саудитска Арабия в Сирия, Иран получи възможност да разшири своя плацдарм за потенциална атака по Израел от сирийска територия. Поради тази причина досегашната военна намеса на Израел в Сирия бе в две основни направления – ограничаване възможностите на Иран да създава оперативни военни бази на сирийска територия и гарантиране на контрола върху ключовите Голански възвишения. След операцията на сирийската армия в провинция Дараа се видя ясно, че израелските интереси около Голанските възвишения засега няма да бъдат засегнати. Това поставя Израел в позицията единствено да извършва въздушни интервенции по бази на Хизбула и Иран в Сирия, включително да се противопоставя на усилията те да бъдат защитени с нови руски противовъздушни комплекси. Посоченото ще продължи до момента, в който Израел не получи достатъчно категорични гаранции, че Сирия няма да бъде използвана от Иран за военни заплахи по неговата територия.

Интересите на Турция

Интересите на Турция в Сирия са свързани с изтласкването на кюрдското население от пограничните райони в Северна Сирия, заселването им със сирийски бежанци, намиращи се в Турция, и евентуални териториални придобивки в Северозападна Сирия. В настоящата ситуация сирийското правителство едва лище рискува сериозен военен конфликт с Турция, което означава, че ситуацията в Северозападна Сирия финално ще бъде разрешена между президентите Путин и Ердоган.

Изводи

С наближаването на битката за провинция Идлиб напрежението между Русия, САЩ и техните съюзници нараства. Основната причина е големият залог, свързан с изхода от операцията. Идлиб е последната важна територия, контролирана от въоръжената сирийската опозиция. Евентуален успех на Башар Асад би подсигурил в много голяма степен претенциите му при формирането на следвоенна Сирия. Битката за Идлиб, разположението на силите около нея и преплетените в нея интереси показват още нещо. На практика с нея военният конфликт в Сирия започва да навлиза в своите заключителни фази. Това обаче не означава, че войната ще приключи скоро, а че тя ще навлиза във фази, в които вече ще бъде търсено някакво финално решение за сирийския конфликт.

Изясняването на военната ситуацията на терен и формирането на новите съотношения на силите би трябвало да доведе до все по-голямо преминаване от чисто военни действия към действия от сферата на политиката и дипломацията. Основна роля в този процес ще имат президентите Путин, Рохани и Ердоган, които пряко ще решат бъдещето на Сирия. Ключов, особено по кюрдския въпрос, ще е развоят на отношенията Путин – Тръмп. При всички положения пред Сирия предстоят нелеки времена. Тя трябва да организира възстановяването на своята публична и енергийна инфраструктура, да положи усилия за завръщане на вътрешните бежанци и бежанците, които са извън Сирия. Необходимо е Дамаск да модернизира и вдигне съществено числеността на своята армия, за да може тя да се противопостави ефективно на бъдещи външни и вътрешни заплахи.

Паралелно с това Сирия трябва да организира и следвоенния политически процес в своите рамки. Днес е твърде рано да бъдат очертани неговите конкретни измерения, но изгледите Башар Асад да запази, укрепи и продължи своята власт, са изключително големи. По-сигурно обаче е друго. Сирия вече избегна риска да бъде хвърлена в хаоса, през който преминаха Либия и Ирак. Още по-важното е, че засега тя ще остане светска ище продължи да бъде дом на втората по големина след Египет християнска общност в Близкия Изток, а най-старите християнски средища в света ще бъдат съхранени за бъдещето.

*Статията е написана преди срещата на президентите Путин, Ердоган и Рохани в Техеран в петък Александър Ганчев

Източник: Труд