"Имаме публични фойерверки, инициативи, посещения от чужди държавници. Но нямаме чувството, че държавата се управлява от хора, които знаят как да я управляват."

Това заяви пред БНР Михаил Кръстев - икономист и член на Съвета по икономически и публични политики.

Запитан за договорките за ключови назначения в различни институции Михаил Кръстев посочи, че според него има "изключително инфантилен подход по отношение на управлението на държавата".

В предаването "Преди всички" той изказа мнение, че "има дефицит на публичното говорене за финансите на държавата от много години, най-различни патологии, които се наложиха в това говорене". Според него през последните 2 години, "в опитите ни да замажем очите на европейските ни партньори, на еврогрупата по-специално, че покриваме критериите за еврозоната, макар да не ги покриваме, започнахме да говорим за тази прословута мантра от 3% дефицит".

Дотук, в първите 5 месеца на годината имахме натрупан дефицит. През юни той се компенсира от корпоративния данък и сега сме на съвсем лек излишък. Но ако погледнем първото полугодие на миналата година, имаме влошаване на финансовата среда с 1 милиард на фона на големи предстоящи разходи, поясни икономистът.  

Проблемът е заложен в приходната част на бюджета, защото има очаквания на Министерството на финансите, заложени на хартия, които се разминават с прогнозите на БНБ и на рейтинговите агенции, отбеляза Кръстев. Според него не може да се очаква рязко повишение на събираемостта в хазната в оставащите месеци до края на годината.

"Ако тази прогноза – за 1,8% растеж на икономиката, не се осъществи, то всеки един разход тежи много повече, а допълнителните разходи, които евентуално между двете четения ще бъдат вкарани в бюджета, ще тежат още повече", предупреди той.

"Очевидно живеем в някакъв информационен балон на реалността, в който не осъзнаваме икономическия цикъл, в който се намираме", смята Михаил Кръстев. По думите му в момента "не може да мислим за увеличение на заплати в публичния сектор".

Дивидентът, който се планира да се изземе от държавните предприятия – главно от енергийния и военно-промишления сектор заради рекордните им печалби през 2022 г., няма да стигне дори за половината от увеличението на пенсиите за тази година, а догодина отново е предвидено увеличение, подчерта Михаил Кръстев.

"Нямаме тези пари. Не разполагаме с тези пари. Има две места, от които могат да дойдат. Едното е емитиране на дългови емисии, което в момента се случва при изключително негативни стойности за България. (…) Имаме много по-висока лихва, която сега трябва да плащаме по старите си задължения, а ако натрупаме нови, отново ще бъде неизгодно. Вторият начин, по който може да се набавят тези средства, е с вдигането на данъчната тежест. Това ще е неизбежно. Ако никой не отреже разходите, ще трябва да се вдигнат приходите чрез вдигане на данъци. Няма друг начин, по който да функционира икономиката."

Ако БЕХ не успява да си обслужва облигационните си емисии, може да се окаже в състояние, при което неговата сигурност е застрашена. Съществува риск извличаните от дружеството милиони да се окажат беда за него, посочи още Кръстев.

"Не трябва да превръщаме бюджета в заложник на функционирането на държавните предприятия", категоричен е той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук