Има неща, които могат да се решат от държавата и да ни доближат по-близко до световните и европейски практики, свързани със средните доходи, с неравенството. Въпреки, че не ги откриваме в предизборната програма на "Прогресивна България“, те са безкрайно наложителни като промени, които трябва да се случат. Обещанията са за повишаване на доходите и за намаляване на неравенствата.
Тава каза в ефира на радио ФОКУС икономистът и преподавател в УНСС и в Университета по застраховане и финанси проф. Боян Дуранкев.
"Гледайки доходите първият въпрос до който опираме са заплатите. Те дори са по-важни в момента от пенсиите. Още повече, че имаме една силно идеологическа атака на най-крайно десни и да не кажа-бесни централи, които твърдят, че не трябва да се вдига заплатата на държавните служители и да се замразят доходите за 2-3 години. Тези неща опонират на "Прогресивна България““.
Дуранкев направи уточнението, че говори от позицията на експерт, а не като привърженик на "Прогресивна България“.
"Имаме ясно послание, че няма начин да не се вдига минималната работна заплата, въпросът е как и до колко може да се вдигне, съответно и средната“.
Според финансистът има няколко неща, които са тревожни в момента.
Данни на НСИ и Евростат
"Например съотношението между дял на труда в БВП / възнаграждението на наетите лица/ и дял на капитала, което се получава от сумата на печалбата и смесения доход.
Според данните от НСИ и Евростат – не можем да кажем, че не са тревожни, защото през 2020 г. заплатите и осигуровките са заемали 49%, печалбите 51%, а 2025 г. се очертава намаление на дела на труда на 47% и увеличение на дела на капитала на 53%. Тоест България има ниска работна част, докато в ЕС средното е 54-55%, а в Германия и Франция 57-60%“, анализира цифрите проф. Дуранкев.
Това означава, че по-голяма част от произведеното отива в печалбите, а не в труда. Реалните доходи изостават от производителността на труда, а вътрешното търсене е слабо и се дофинансира от бюджета.
"Повече печели капиталът, независимо от всички "вайкания и ойкания“, а трудът в България е ощетен. Това е при на-голямото неравенство в ЕС“.
Единственият начин за оправяне на нещата е свързан с "данъчни реформи, които да повлияят на труда и капитала. Всякакви приказки, че няма да се пипат данъци не водят да добра посока, а ни вкарват в задънена улица“, заключава експертът.
МРЗ трябва да се пипа и след година и половина, от 1 януари 2028 г. да достигне 800 евро. Намаляването на неравенството може да се реши само чрез прогресивно данъчно облагане.
Според Дуранкев опозиционните партии ще започнат да настояват за подобни промени и ще спрат да поддържат статуквото.
Двигател на инфлацията
БЛИЦ приопомня, че преди няколко дни проф. Дуранкев посочи, че външните фактори не са единственият двигател на инфлацията. По думите му част от поскъпването се дължи на вътрешни процеси, включително постепенно увеличение на цените от страна на бизнеса.
"Зад отчетените 4,1% се крие поне още един процентен пункт, генериран от корпоративния сектор", отбеляза той.
По думите му част от инфлацията е свързана и с влошаване на качеството на стоките. "Имаме инфлация на качеството на продукцията, която почти не се контролира", предупреждава икономистът.
Особено тревожен според него е ефектът върху доходите. "Реалната загуба за човек на минимална работна заплата е около 25 евро месечно, а при средните доходи около 55 евро месечно", изчислява Дуранкев, като определя това като "скрито намаление на заплатите".
