"Ил Фолио": Наричаха я "новата Европа", но това, което се случва, е "просто ужасно"

В Люксембург през 1997 г. беше разработена карта на Европейския съюз, която отбелязваше дори спомена за Берлинската стена: от Атлантика до Черно и Балтийско море, до границите с Украйна и Русия. Това беше представянето на Mitteleuropa, центъра, който се прощава с Изтока и се преселва на Запад. Впрочем нима Милан Кундера не наричаше Полша и Унгария "конфискувани от Запада"? За "монументално решение" говореше Жан-Клод Юнкер, тогава заемащ поста премиер на Люксембург и председател на ЕС. Днес Юнкер е в ролята на председател на Еврокомисията и именно от страна на държавите от Вишеградската четворка звучи недоволство от решенията на Брюксел, особено от тези, отнасящи се до въпросите на имиграцията.

Страните от Източна Европа, които трябваше да обновят и подмладят европейския проект, днес се сблъскаха с опасността от обратен "демографски взрив" - катастрофално намаляване на раждаемостта. Според много анализатори демографският страх е и в основата на реакцията на тези страни по проблема с имиграцията, възкресявайки линията на разделение "от Шчечин на Балтика до Трист на Адриатика"(както каза Чърчил в речта си от Фултън за „Желязната завеса“). Картината е ужасяваща.

През 2050 г. Румъния ще е загубила 22% от населението си, следват я Молдова (20%), Латвия (19%), Литва (17%), Хърватия (16%) и Унгария (16%). Кристина Иглика задава в списанието на мозъчния тръст "Аспен" въпроса "умира ли Централна Европа?": "Населението на четири страни от този регион (Полша, Словакия, Чехия и Унгария) в средата на века ще намалее с 10-20 млн. души. Какви са икономическите и геополитическите последствия от това, че след по-малко от 50 г. една трета от населението на Полша ще бъдат пенсионери? Що се отнася до геополитическите последствия Полша ще загуби своята важна роля на международната сцена. Също така е вероятно това да отслаби отбранителните й способности." Според някои оценки в Полша през 2050 г. ще живеят 32 млн. души в сравнение с 38-те милиона към настоящия момент.

Почти 200 учебни заведения в страната вече са затворени. Има недостиг на деца за училищата. Но след 15 г. няма да има и достатъчно количество работещи хора за поддържане на икономиката на страната. Мацей Душчик, професор от Центъра за изследвания на имиграцията към Университета във Варшава, отбелязва болезнен парадокс: ако само преди няколко години Полша беше едно от най-младите общества в Европа, то след броени години нейното население ще стане едно от най-възрастните в света. След присъединяването на Полша към Европейския съюз през 2004 г. над 5% от поляците напуснаха страната.

Напълно очевидни са последствията за трудовия пазар от това изтичане на население, застаряването му, спада на раждаемостта. Всеки трети работодател изпитва трудности при търсенето на хора с необходимата квалификация, способни да заемат вакантните работни места, гласят резултатите от анкетата на Manpower Group.

"Населението на страните от Прибалтика и България вече е намаляло с над 15%, започвайки от 1990 г., на Хърватия - с 10%, на Румъния и Унгария - с над 5%", гласи документ на Института „Брукингс“. "Количеството хора в Европа, чиято възраст надвишава 65 г., се е увеличило с повече от една трета за периода 1990-2010 г.". Както казва британският икономист Дъглас Робъртс "това е нова Япония". Населението на Унгария се оказа на най-ниското си равнище от 50 г.: при постоянен спад неговото количество е намаляло от 10 709 000 души през 1980 г. до 9 986 000 души днес. Намаляването на броя на населението достигна рекордния показател от 0,5% годишно. В Унгария през 2050 г. ще живеят вероятно под осем милиона души, при това количеството на хората, по-стари от 65 г., ще се удвои. Унгария заема последното място по естествен прираст на населението. Преди 20 г. 77% от унгарките бяха омъжени, докато сега това количество спадна до 44%. Количеството бракове спадна с две трети - от 103 775 през 1975 г. на 35 520 днес. Броят на новородените, съответно, спадна от 194 240 през 1975 г. на 90 350 днес, от които 40% са деца на двойки, които не са оженени или на самотни майки. Днес в Унгария коефициентът на раждаемост е 1,2 деца на 1 жена. Ако бъде изключено ромското население, този показател спада на 0,8%, т.е. до кризисното ниво в света (вместо да обвинява ромите за това, че "раждат прекалено много деца", лидерът на партията Jobbik Габор Вона би трябвало да укорява унгарците, че те имат прекалено малко деца).

В България в периода от 2015 до 2050 г. се очаква най-бързият спад на броя на населението в световен план, както сочи доклад на ООН. България е само една от държавите, за които се предвижда намаляване на населението с повече от 155 за периода 2015-2050 г. В този списък влизат също Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария, Япония, Латвия, Литва, Молдова, Румъния, Сърбия и Украйна. Населението на България днес е около 7 150 000 души, а след 30 г. то може да спадне до 5 154 000 души. Това означава намаляване с 27,9%. Румъния се намира на второ място с 22,1%, а първите десет позиции са заети изключително от страни от Източна Европа. Последните изследвания подчертават риска в течение на няколко десетилетия кореняците българи да станат малцинство в собствената си страна, отстъпвайки на днешното турско малцинство и, основно, на ромите. Навремето страните от европейския изток се бояха от съветските танкове. Днес те се ужасяват от празните бебешки люлки и посивелите глави. По оценки на ООН миналата година в Източна Европа са живеели 292 млн. души, с 18 млн. по малко в сравнение с началото на 1990-те години, а това е по-висок процент от смъртността в Холандия. Цифрата съответства на намаляване на населението с 6%. В България се наблюдава рязък спад в раждаемостта: от 25,2 деца, които се раждаха на 1000 жители през 1950 г. днес числото е 9,6. Втората причина е повишаването на ръста на смъртността.

Това е резултат от бързото застаряване на населението, а също така и от предизвикващото голямо безпокойство ниво на детската смъртност, надвишаващо средноевропейските показатели. "Към средата на века", пише Антон Иванов в сп. "Геополитика", ромската общност ще достигне вероятно 30% от населението. Доколкото то традиционно се ползва от услугите, предоставяни на мнозинството, то тази диспропорция ще предизвика сериозни затруднения не само за българите, но и за самите роми. Опасността се състои в това, че държавата може да се превърне в "малка ромска страна", маргинална и далече от европейските стандарти". Същият сценарий очаква и Румъния, където е отбелязано равнище на раждаемост на по-ниско ниво от това през Втората световна война.

По официални данни в Румъния са се родили 178 000 деца. За сравнение през 1990 г. , в първата година след комунизма, в страната са се появили на бял свят 315 000 новородени. Същият сценарий се повтаря във всички страни отвъд пределите на бившата Желязна завеса. Специалистът по демография Степан Стерк заяви, че падането на раждаемостта в Хърватия стана първостепенен проблем за страната, в която през последната година са регистрирани 32 000 новородени. Ако се пресметнат и напускащите страната младежи, намаляването на населението на Хърватия може да надвиши 50 000 души годишно. "Това е просто ужасно."

Източник: Джулио Меотти, "Ил Фолио", БГНЕС