Изборите едва отминаха, а т.нар. протестни партии се изпокараха. Най-обидените след обявяването от Слави Трифонов на експертния му кабинет са ДБ, коментира Виктория Георгиева в Tribune.bg. 

Истерията и вайканията, настъпили сред тези, които отдавна не са градската десница, може да бъде сравнена единствено с тази от някоя сапунка, в която главната героиня разбира, че е бременна от доскорошния си любим, който обаче я е напуснал заради друга.

От официоза им „Дневник“ се леят възмутени коментари, като за целта е мобилизиран цветът на умнокрасивитетът. Някои са по-остри, втори обиждат, трети едвам сдържат огорчението си, хлипайки безутешно. Но как да е иначе, като последните месеци флагманът на ДБ – „Капитал”, излезе с не една и две подгъниколенце статии, в които демонстрираше сигурността си, че участието им в управлението е сигурно.

Буквално два дни преди изборите, някогашната сериозна и уважавана медия излезе с корица, от която, преоблечени като астронавти, ни гледаха Мая Манолова, Христо Иванов и Тодор Йорданов, а заглавието гласеше - Мисия 121. 121 е бройката депутати, която беше нужна на „протестните партии” за да съставят самостоятелно правителство.

Сега, дали това въобще бяха плановете и на ИТН, а не единствено мокрите блянове на ДБ, е отделен въпрос. От статията разбрахме, че тримата са носители на новото, затова медията на Прокопиев пуска поредица от интервюта с тях. Няколко дни преди това, в интервю за „Свободна Европа”, Христо Иванов сам каза, че е потърсил разговори с „Има такъв народ“ за да обсъдят програми.

Той допълни, че въпреки отказа на ИТН, трябва да се опитат да проведат разговори и да свършат работа, макар и със закъснение. В същото интервю той заяви, че ако получи мандат, ще понесе и отговорността да стане министър-председател.

В статия, излязла непосредствено след изборния ден (пак в „Капитал”), отново се протяга ръка за общо управление: „Големият въпрос - какво ще е следващото правителство, няма да получи отговор тази вечер. Резултатите ще са само базата за вероятните разговори между „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън!“ и (евентуално) четвърти политически партньор.”

Два месеца по-рано - да, познахте, отново „Капитал”, излезе със затрогваща корица, на която се мъдреха служебните министри на МВР и икономиката – Бойко Рашков и Кирил Петков. Заглавието беше още по-умилително: „Завръщането на джедаите”.

В статията, в която преобладаваше основно патосът, се разказваше за битката между доброто и злото, а някои цитати накараха читателят да се запита дали става дума за журналистически материал или изпълнения с мечти сън на някой пубер - „Все някой трябва да спаси кожите ни“, казва в един от епизодите на Star Wars принцеса Лея, докато реално спасява приятелите си от поредната опасност“;

„...Разказва толкова добре за битката между доброто и злото, че уроците от историята могат да се използват в много ситуации. Включително и за случващото се сега тук“; „Героите на тази седмица - хората, които първи скочиха в дълбоката вода, са двама.“

Парадоксално, защото точно 20 години по-рано „Капитал“ излиза със статия, в която коментира присъствието на същия този Бойко Рашков на парти по случай рождения ден на Мултигруп. Да припомним, че и именно „Капитал” е едно от изданията, които почти ежедневно промотира класацията на едно НПО, което ни поставя на 112 място по свобода на словото. Но още Цицерон е казал: „О, времена, о, нрави”.

Впечатляващите наколенки не бяха само от страна на медиите на ДБ и лидерите на коалицията. Още преди време редица активисти и поддръжници на ДБ призоваваха на президентските избори да се гласува за Радев, на кметските за Манолова, а в последните месеци същите открито заявиха, че при необходимост имат готовност за коалиция и с БСП, и с ДПС, за ИТН отдавна беше ясно.

В тази връзка, след толкова месеци усилия да бъдат поканени за участие в управлението на страната, са съвсем обясними и драмите, които настанаха след изказванията на Слави Трифонов, в които се разбра, че той няма такова намерение. Прелъстените и отхвърлени да-българисти ревнаха, че знаели кой бил той и с кой „играел” разни схеми още преди десетилетия, докато един през друг започнаха да се обясняват, че няма да подкрепят предложения кабинет от ИТН. Буквално за миг се изпариха и всичките им красиви думи, че се борят за идеи, а не за постове.

Обидата, че ДБ отново са пратени в трета глуха, пролича и в изказването на Христо Иванов пред БТВ. Преди два дни той обърна палачинката и каза, че: „Не може да е министър-председател човек, който няма една снимка от протеста“, обявявайки, че България е променена от „хората от улицата“, които били душата на България. Дали намеква, че самият той е подходящ за премиерския пост, надали има съмнения.

Дългогодишните напъни на ДБ поне да се отъркат във властта, вече будят искрено съжаление. През изминалите месеци бяхме свидетели на заявки от техни лидери, че буквално са готови да се прегърнат с БСП – тези, които уж би трябвало да са им идеологически враг, както и с ДПС – тези с обръчите от фирми и влияние, срещу които уж се борят от години. Не по-малко съжаление обаче буди и искрената вяра на някои от поддръжниците им, че ДБ са стожерите на морала, които единствени имат правото да изразяват гражданския гняв.

Въпросът е колко време ще оцелеят новите болшевики на политическата сцена – дали опасните салто морталета, които непрекъснато предприемат с надеждата, че най-накрая ще получат признание за усилията си, било то и под формата на трохички, ще им счупят главата, или наивният им избирател ще продължи да ги бута напред докато най-накрая не получат представителство във властта, където вече ще проявят истинската си същност. Но за момента просто са тези, които отново ги няма в цялата схема – както се пее в популярна песен.