Македонският социалист Зоран Заев, който предпочиташе да е произлязъл от маймуна, нежели от българин, през миналата седмица посети България, пише Иван Стамболов - Сула за news.bg. 

Посети я след своеобразна совалка из Европа, която накара Даниел Митов да каже: "Елате да говорите с България. Международният натиск няма да ви помогне." "Зоран Заев - добави Александър Сиди - изключително нахално и нагло, подигравайки се на темата, обикаля във всяка една столица и обяснява как нашата позиция е смешна".

А Коста Филипов обобщи: "Той обиколи като цветарка всички европейски столици да създава фронтове срещу България." Всъщност напънът идва оттам, че утре (22 юни) ще има заседание на Съвета по общите въпроси (орган с участието на министрите по европейските въпроси, който координира и подготвя заседанията на Европейския съвет), на което Македония се нàдеваше служебният кабинет да вдигне ветото на България, обаче Стефан Янев ги попари, като каза, че позицията на България няма да се променя, нищо че личният рейтинг на Заев в Македония се е свил до 10% и имиджът му отчаяно се нуждае от велики дела. На подобна позиция застана и Корнелия Нинова, като лаконично обясни, че към този момент не са налице условия за даване на съгласие от страна на България за начало на преговори за членство на РСМ в ЕС.

Но и извън имиджа на Заев, изглежда на Република Северна Македония (РСМ - позволете до края да я изписвам така) ѝ е много важно да влезе в Европейския съюз. И е права, важно си е. България обаче съвсем не е против членството на РСМ в ЕС, напротив. Просто иска да се изпълнят някои елементарни условия, за които сме писали по-рано. България е съгласна и с това, че вече съществува и македонска нация, за чието възникване се положиха циклопски коминтерновски усилия. Но днес е факт. На пресконференцията попитаха Заев: "Защо заблуждавате македонското общество, че България не признава езика и идентичността ви? Не смятате ли, че с подобен тип изказвания стимулирате антибългарските настроения?".

Че нали точно тези настроения са крайната цел на упражнението бе, клети мой питащ журналисте, който и да си ти! Националната доктрина на РСМ се гради върху антибългаризма, точно както доктрината на Саудитска Арабия се гради върху уахабизма. Иначе България признава и езика (който по мое мнение е лабораторен продукт и за да бъде различен от книжовния български, е хипертрофирал диалектизма си (например в гръцкия град Флорина, по-известен у нас като Лерин, българите си говорят на български, нищо че са на 33.6 километра от Битоля) и е кодифицирал всевъзможни правописни грешки и етимологически абсурди - например "любов" е "уБов", обаче "Любчо" е "ЛюПчо"), България признава езика, признава и идентичността, защото тези хора вече се чувстват такива, каквито са ги обучили и за каквито се обявяват. Нека, тяхно право е. Националността не е като биологичния пол. Нея при определени условия можеш да си я избираш.

В България Заев се срещна най-напред с Бойко Борисов, което в някои политически среди беше разчетено като проява на лош вкус от негова страна. Бойко Борисов пък направи остър и неприятен завой, казвайки, че е възможно да се пише нов договор с Македония дори и без Народно събрание, за да имало диалог, да не се мразят двата народа и двете нации (по въпроса, че става дума за различни народи, мнозина критици все още не са съгласни) в името на инфраструктурните проекти (магистралите) и предложи младежките организации на двете партии (Социалдемократически съюз на Македония и ГЕРБ) да се срещнат и едва ли не побратимят. Всичко това се видя на Стефан Тафров от ДаБГ "скандално и будещо отвращение", а Красимир Каракачанов възкликна: "Да се пишел нов договор? Трябвало диалог, за да не се мразят двата "народа", двете "нации"? Какви два народа, какви две нации? За какво сближаване и съвместни младежки мероприятия става въпрос?" и обвини Скопие, че води политика на "тормоз, на репресии срещу хората с българско самосъзнание, че унищожава българските паметници, насажда език на омразата чрез образователната система и медиите, клевети и злепоставя България на сцената на международната дипломация и т.н.".

И се оформя следният въпрос: след като видяхме, че за РСМ е много важно да влезе в ЕС, защо е този инат? Защо толкова РСМ държи на някаква историческа мегаизмислица, която в частта си за Александър Велики (Μέγας Ἀλέξανδρος) дори не засяга България? Отговорът е прост: заради идентичността. Идентичността дава отговор на въпроса "Кой съм аз?" и този въпрос си поставят не само индивидите, но и народите. А отговорът на въпроса "Кой съм аз?" е съдбовно свързан с Хамлетовския "да бъда или да не бъда". Толкова важна е идентичността.

Да се върнем на сравнението между нацията и биологичния пол (помните ли какво казахме няколко реда по-горе?). Те не си приличат особено, нацията не е като пола. Оказва се, че нея можеш да си я избираш, защото е условна, докато полът не е. Нациите са като футболните отбори, само че техните мачове се наричат войни. Понякога си мисля, че това е единствената причина да бъдат изобретени нациите - за да воюват помежду си за радост на Томас Малтус. Дали пък глобализмът - враг №1 на нациите - не се стреми точно към това - да избегне войните, които стават толкова по-чудовищни, колкото по-многобройни стават отделните нации? Погледнете, мистър Малтус, колко хитро е измислено: глобализмът ще премахне войните, а пък джендъризмът ще свърши тяхната (на войните) работа по ограничаване на човеческото плодене. Трябва да сте доволен. За жалост обаче никак не е хитро. Същият този световен ум, който cogitat ergo est, същият, който измисли нациите, сега се чуди как да се отърве от тях. Когато един нов световен ред се провали, веднага започва работата по още по-нов.

Нацията може да не е важна, но историята е. Нацията може да е условна, но историята не е, точно както и биологичния пол - не можеш да си избираш историята, въпреки че в областта на нейното пренаписване са достигнати дивни висоти. Днес можеш да кажеш, че по националност си "македонец", но не можеш да твърдиш това за никого преди 1945 година. Както не можеш и да твърдиш, че имаш нещо общо с Александър III, при положение че си се появил по тези места почти хиляда години след него. По същия начин арабите в Египет не могат да твърдят (а и съвсем възпитано не се опитват да го правят), че са потомци на Рамзес II. Затова нека не разглеждаме само нацията и пола, а нацията, пола и историята. Лошото е, че историята е жизнено необходима на нацията, както родовата памет е необходима на човека, и затова нациите са готови да подложат историята на всевъзможни извращения в името на собственото си битие. Една нация да си въобрази, че произлиза от Александър е същото като Юлий Цезар да твърди, че е произлязъл от Венера, само че на него са се правили, че му вярват, по други причини. Резултатите от подобни фантазии не са устойчиви просто защото фантазиите нямат общо с истината. И това е в основата си проблемът на българо-македонските политически, културни, битови и всякакви други отношения.

Нациите не са панацея. По-скоро са измислица и то съвсем прясна - от лудия и енергичен XIX век. Вероятно би било много по-здравословно, ако народите потърсят идентичност и някъде другаде, да се опитат да открият други признаци, които ги сближават или противопоставят. За целта е достатъчно да се чете история (не историческа пропаганда) и ви уверявам, че ако четете достатъчно упорито, ако се върнете достатъчно назад и се потопите достатъчно дълбоко в проблемите, неминуемо ще стигнете и до Картаген, който трябва да бъде разрушен.