Психично болен хомофоб, радикален ислямист или превъртял бивш служител по сигурността - кой е отговорен за най-голямата касапница в съвременната американска история? Смъртта на 50 души в гей бар в Орландо, причинена от 29-годишния мюсюлманин Омар Матин, наля вода в мелницата на най-различни политически, религиозни и неправителствени формирования, включително в президентската кампания на Доналд Тръмп.
В момента в публичното пространство и по форумите текат какви ли не полемики за станалото в Орландо. Терористичен акт или убийство от омраза? Ама каква омраза - омраза към гейовете или просто към християните? Лична или вдъхновена от "Ислямска държава"? Ако човек се вгледа във всички тези писания, би трябвало да затвори очи и да си каже само едно: "Боже, колко много се мразим!" Въпреки всички усилия на света ни да бъде толерантен. Или може би именно поради тях.

Как съвременният свят успя да раздели дори омразата си на порции? Точно както парцелира различията си и обяви някои от тях за по-важни от другите. Има ли значение за смъртта на 50 души

в какво качество точно ги е мразел Омар

Дали защото са гейове - което тутакси би втвърдило както хомофобските настроения, така и отявлените войнстващи организации на гейове, лесбийки и транссексуални, за да започнат нови походи за доказване на собствената си идентичност пред света. Дали защото са християни - и какво би се случило, ако в нощния бар пред очите на стрелеца е попаднал някой гей мюсюлманин? Какъв точно хаштаг да си сложим на фейсбука - #Аз съм гей, #Аз съм антигей или просто #Аз съм Орландо?

Какъвто и да е бил кръстоносният поход на Омар и от каквато и идеология да се е вдъхновявал, той показа на света една от най-страшните истини в неговото уж мултикултурно и глобално "приемане" на различията - че сме изключително изобретателни, когато става дума за това да се мразим или изтребваме. Че прекомерният либерализъм, чиято философия бе да акцентира на различията и тяхното уж приемане, да слага неутрални наименования на всеки различен с цел да не бъде обиждан по пол, сексуална ориентация или вероизповедание, този либерализъм доведе до нещо страшно. До радикализация на всички онези, които не са описани в горния културен модел.

Това е свят, в който, според един анекдот,

идеалният гражданин е вегетарианец хомосексуалист на велосипед със слънчев панел на челото.

Мнозина не се вписват в него и се оказват натикани в кьошето. Мнозина съзнават, че в момента този свят подарява повече свобода и перспектива на хората, които се обозначават като различни, отколкото на "нормалните". Че "нормалността" вече не ти носи житейски дивиденти, защото различното се е превърнало в догма и своеобразна идеология. На повърхността си този западен свят показва единство на различията, а в дълбочина кипи от страсти.

И те се нажежават именно от това, че политиката на самия западен свят е да игнорира тези страсти. Да се прави, че ги няма. Да раздава награди на поп изпълнители заради хомосексуалната им ориентация - помните ли Кончита Вурст? Да учи децата, че "Татко, татко и аз" е най-обикновен и приемлив семеен модел. Да позволява бракове, несъществуващи в никоя религия. Да кара онези, които не демонстрират солидарност с различните, да се чувстват виновни.

Този свят сега се сплоти в кръстоносния си поход срещу онова, което Западът му натрапва. И, за съжаление, ще направи много хора по-коравосърдечни, отколкото са били. И от двете страни. Ще разпали войни, които можеше да бъдат предотвратени, ако не бяхме стигали до крайност в една псевдо толерантност с обратен знак, чиито плодове тепърва има да бере Западът. И ще събуди много, много нови омрази на парче и много нови последователи на Омар или Брайвик, които черпят именно от тях сили за своята война. Може би дори вече я планират. Все ще се намерят поне десет групировки, които да поемат отговорността.

Коментар на Стела СТОЯНОВА, "Стандарт"