Политиците по света не са застраховани от грешки и емоции, но има един момент, в който викат на помощ мъдростта и внимават повече от всякога. Животът е устроен така, че ако по Коледа хората търсят в знаците на Бог изцеление на душата, то в навечерието на Новата година в думите на националните водачи се оглежда бъдещето, пише standartnews.com. 

В нощта, в която кошмарната 2020 година си отиде, но не взе със себе си нито пандемията, нито кризата, световните лидери загърбиха конфликтите и се обърнаха към сънародниците си, за да им вдъхнат сили и увереност и да ги уверят, че заедно ще преминават през трудните моменти.

Британците чуха от премиера си Борис Джонсън, че новото бъдеще, което си избраха за страната, добро, лошо, заедно ще го градят. Предупреди ги, че ги чакат неволи, но им показа и целта – превръщането на Великобритания във високотехнологична нация.

Френският президент Макрон обяви на сънародниците си, че просперитета им минава през една по-силна и по-обединена Европа. И ги увери, че ще работи за по-добрия им живот, главният приоритет на който е зеленият европейски пакт.

В последното си новогодишно обръщение като канцлер, Меркел не раздаваше политически оценки и прогнози, а увери, че Германия ще продължи да бъде нов генератор на идеи и креативност, особено за природосъобразната икономика. И припомни на германците, че само единни ще останат мотора на европейската политика и локомотива на икономиката на Стария континент.

Владимир Путин произнесе най-дългото от 7 години слово, за да успокои руснаците, че изпитанията са неизбежни, но както винаги досега проблемите ще отминат с общата енергия. Увери ги, че държавата е насреща, призова ги да си помагат един на друг и формулира нова фраза: Русия - едно голямо семейство.

В новогодишните слова на всеки един от световните лидери имаше нещо общо. Те говореха с визия за бъдещето и с мисъл за хората. Не се поставиха над сънародниците си, а се представиха като едни от тях, изричайки на глас както страховете, така и надеждите им.

На този фон българският президент Румен Радев направи най-мрачното обръщение. В него описа как трудната и разломна година е направила хората опечалени и обезверени, доведени до самота и недоимък. Заяви, че живеем в епоха на егоизма, лъжата, беззаконието и корупцията. Обвини управляващите, че разоряват малкия бизнес и създават местни дерибеи. Призова към антимафиотски консенсус и демонтаж на порочния кръг.

Толкова потискаща, невдъхновяща и немотивираща реч в тези тежки времена може да произнесе само човек, който е обсебен от омраза и жажда за отмъщение. И вещае бъдеще на размирици, фалшификации и нов юмрук, който този път не се осмели да вдигне, но го стисна здраво пред камерата.

Радев обаче не каза това, което всички чакаха да чуят – какво става след демонтажа? Красивите му фрази за „братството на почтените” и „героите на доблестта”, които ще ни избавят от злото, събираха симпатиите в началото на мандата. Днес, 4 години по-късно, очаквахме най-после визията му за България. Вместо това, ни разочарова с горчивия факт как институцията, в която се намира единственият щатен стратегически съвет за анализи и прогнози, не може да формулира дори една национална цел за настъпилото трето десетилетие на 21 век.

Прав е, че България има нужда от нови лидери. В предизборната 2021 г., когато и на него му предстои битка за гласовете на хората, сигурно често ще го повтаря. Но с речи като новогодишната и с отсъствието си при решаването на най-болните проблеми у нас, той само публично призна собствения си провал като несъстоял се лидер на нацията.