Признаването от Русия на народните републики в Югоизточна Украйна в техните първоначални граници (както е записано в техните конституции, приети въз основа на референдумите, проведени през 2014 г.) незабавно доведе до решението на федералния канцлер на Германия Олаф Шолц да замрази процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“, без което пускането му в експлоатация е невъзможно, предава "Труд".

Това се случи, както знаете, още на следващия ден след 22 февруари. Решението не беше изненада, тъй като Берлин, представляван от политици от различен ранг, през последните седмици многократно предупреждаваше, че Германия ще предприеме такава стъпка в случай на изостряне на ситуацията около Украйна.

Чисто технически, замразяването на сертифицирането, което беше извършено от Федералната мрежова агенция Bundesnetzagentur, се осъществи в рамките на процедурата, предвидена в немското административно право.

Канцлерът възложи на Министерството на икономиката и на климата да изтегли от тази агенция документа, с който се оценява газопровода от гледна точка на енергийната сигурност на Германия. Въз основа на това заключение агенцията като пазарен регулатор трябваше да направи заключението за съответствието на проекта със законодателството на Федерална република Германия, и в частност с антимонополните закони.

Така при първото разглеждане на заявлението на дъщерната на „Газпром“ компания Nord Stream 2 AG, която претендираше да бъде призната за независим оператор на транспортна инфраструктура, министерството се ръководеше от правните съображения. Сега, при второто разглеждане на въпроса, министерството трябваше да даде и политическа оценка на проекта. И поради променените обстоятелства, тя може да се окаже отрицателна.

Следващите събития, свързани с разширяването на конфликта на цялата територия на Украйна, предизвикаха негативната реакция от страна на немските политици.

В тази връзка позицията на Федералното министерство на икономиката и енергетиката заслужава внимание. Както каза представител на това министерство на брифинг в сряда, 23 февруари, решението е взето във връзка с новото „положение на нещата и правната ситуация“, включително и събитията в Източна Украйна.

Техническите особености на процеса на сертифициране

За да възобнови процедурата по сертифициране, министерството трябва да изготви нов сертификат за националната сигурност на енергийните доставки, на базата на който регулаторът, Федералната агенция за мрежите, ще вземе подходящо решение.

Замразяването на сертифицирането на газопровода повдига въпроси за съдбата на проекта, перспективите за снабдяване на Европа и загубите на „Газпром“ и неговите партньори. Основният въпрос е дали замразяването е окончателното прекратяване на проекта или не. Съдейки по избрания от Олаф Шолц език, замразяването не представлява окончателно отхвърляне. Но за възобновяване на процеса на сертифициране ще са необходими много сериозни аргументи, особено след като броят на силните противници на този проект, вече значителен, и сега ще се увеличи още повече.

Най-вероятно трябва да се изхожда от факта, че напълно готовия за експлоатация газопровод е обречен на дълъг период на бездействие. Забележително е изявлението на Олаф Шолц в интервю за телевизионната компания ARD, че в настоящата ситуация не съветва никого да залага на подновяване на сертифицирането. Той каза: "Засега сме много далеч от това".

Въпреки че ръководителят на германското министерство на икономиката Роберт Хабек призна, че няма прекъсвания в доставките на енергийни ресурси от Русия, той призова за намаляване на тази зависимост. Припомняме, че според данните Германия зависи от Русия с 55% по отношение на доставките на газ, 50% от доставките на въглища и 35% от доставките на петрол.

В тази връзка, изявлението на немския министър на финансите Кристиан Линднер след срещата на министрите на икономиката и финансите на страните-членки на ЕС в Париж в петък, 25 февруари, на която бяха обсъдени, наред с други неща, и следващите санкционни стъпки на ЕС срещу Русия, по-специално пълното изключване на Москва от международната система SWIFT.

Според Линднер подобна стъпка може да доведе до прекратяване на всякакви доставки от Русия, включително и на енергийните ресурси, тъй като ще има трудности с тяхното плащане. Събитията, свързани с ограничената операция на руските въоръжени сили и острата реакция на нея в Европа, очевидно сложиха край на съдбата на "Северен поток 2".

И засега като се вземе предвид по-нататъшното развитие на събитията едва ли си струва да се очаква продължаване на сертифицирането на проекта през следващите месеци. В момента, както се посочва в материала на френската агенция AFP, Европейската комисия проучва последствията за страните от ЕС от пълното изключване на Русия от международната платежна система SWIFT.

Както Кристиан Линднер отбеляза в това отношение, вече наложените от западните страни санкции срещу Руската федерация означават „пълноценна“ блокада на руските банки, и бизнесът с Русия на практика е спрян (с изключение на доставките на суровини). „В отделен случай все още са възможни транзакции, например за плащане на доставките на газ или за да могат немските компании да извършват трансфери към собствените си дъщерни дружества в Русия“, каза той.

Естествено, предвид факта, че „Северен поток 2“ е комерсиален проект и в него участват частни европейски компании, възниква въпросът какво да правят с техните инвестиции, които вече са достигнали €10 млрд.? Предполага се, че европейските съинвеститори (от немска страна това са две частни енергийни компании Wintershall Dea и Uniper) и те всъщност са кредитори на руския концерн „Газпром“, който действа като 100% собственик на газопровода и на неговият оператор, швейцарската компания Nord Stream 2.

Неизвестно е при какви условия 5 европейски фирми се ангажираха да финансират половината от разходите за полагането на газопровода по дъното на Балтийско море. Ройтерс обаче вече цитира Алфред Щерн, ръководител на австрийския концерн OMV, който каза, че „Газпром“ е започнал да обслужва заема си миналата година и компанията е получила първите пари. Според немската информационна агенция DW това предполага, че „Газпром“ се е ангажирал да върне заетите пари, независимо от пускането на газопровода в експлоатация.

Възможно е формулата за финансиране и отпускане на заеми от различните фирми да е различна. Докато говорител на OMV, според DW, каза на 23 февруари, че компанията не вижда причина да отписва инвестираните пари, главният изпълнителен директор на Uniper Клаус-Дитер Маубах на свой ред каза, че компанията е започнала да проучва дали ще изисква писмено да се отписват инвестициите във фондовете за строителство на газопроводи.

Но и двете компании, обръща внимание на читателите на DW, не поставят въпроса за възможността да поискат компенсация от немското правителство. Най-вероятно с приложената схема за замразяване на сертификата ще бъде особено трудно да се оспори случилото се в съда, тъй като това не е правно решение на регулатора, а промяна в политическата оценка на министерството.

Становището на Източния комитет на германската индустрия

Няма законови основания да се искат компенсации от страна на немските компании, участващи в проекта „Северен поток 2“, каза Майкъл Хармс, пред Hessischer Rundfunk, изпълнителен директор на Източния комитет на немската икономика, асоциация, която обединява немския бизнес в Източна Европа и постсъветското пространство.

„Все още няма правно основание за това“, каза Хармс. „Северен поток 2“ не е спрян напълно, това е забавяне на процеса на сертифициране. Трудно е да се каже дали изявлението на Хармс е обвързващо. Сега обаче събитията надминаха всички добри очаквания на представителите на немския бизнес свят.

Засега може да се отбележи, че съинвеститорите на проекта, по-специално немската Wintershall Dea, наистина обмисля възможността за получаване на компенсация в случай на провал на проекта. На последвалата годишна пресконференция в края на февруари беше обявено, че инвестицията в проекта за газопровода най-вероятно ще трябва да бъде отписана. Освен това Wintershall Dea реши да се въздържа от участие във всички възможни проекти в Русия в бъдеще.

Ако разгледаме икономическата страна на замразяването от страна на Германия, всъщност отказа от „Северен поток 2“, веднага възникват няколко въпроса. По-конкретно, може ли водещата икономическа сила на Европа да се справи без руските енергоносители и кой ще излезе победител в спора за доставките на синьо гориво на европейския континент?

Победителят в конфликта

На втория въпрос е по-лесно да се отговори. Америка определено печели. Основният проблем за САЩ, разбира се, от енергийна гледна точка, е да създадат доминираща позиция за американския газ. При липсата на тръбопроводен конкурент под формата на газопровода „Северен поток 2“, Вашингтон има широки възможности да предлага на пазара своя неекологичен газ (произведен чрез вреден за околната среда фракинг).

Но за това очевидно немските Зелени по политически причини са склонни да си затварят очите. Единственото обстоятелство, ограничаващо продажбата на американски газ в Европа и преди всичко в Германия, е липсата на терминали за втечнен природен газ (ВПГ) в немските пристанища.

Затова сега в Германия се конкретизират плановете за изграждането на първия ВПГ терминал в долносаксонския град Щаде. Със строителството се ангажира немската компания Hanseatic Energy Hub, която възнамерява да подаде съответните документи за строителство едва през лятото. Второто място за изграждане на терминал за приемане на ВПГ е немският град Брунсбютел в Шлезвиг-Холщайн на западния изход на канала Кил.

Стойността на проекта се оценява на €550 млн. Работата по него обаче не е започнала, въпреки че строителните документи, според немския вестник TAZ, вече няколко години са в отдела за вземане на решения, а завършването му се очакваше тази година. Всичко е в съпротива срещу този проект от страна на природозащитниците и местните Зелени, въпреки че новият федерален министър на икономиката и климата Робърт Хабек го подкрепи.

Общо понастоящем в страните от ЕС има 26 терминала за приемане на ВПГ. Наличието на такъв брой терминали позволи на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да твърди, че в случай на временни прекъсвания на доставките на руски газ, ЕС ще може да компенсира липсата им чрез доставки на ВПГ. Засега основният доставчик на ВПГ за Европа е Катар. ЕС вече положи усилия да организира доставките на ВПГ и според вестника, позовавайки се на Урсула фон дер Лайен, тези усилия вече се отплащат.

Представители на Азербайджан, Египет, Нигерия и Норвегия говориха за готовността си да увеличат своите доставки на газ за Европа.

Кой е виновен и какво да прави

Естествено, в дневния ред трябва да се включи и въпросът по чия вина толкова се забави изграждането на „Северен поток 2“ поради международната криза в Европа след събитията от 2014 г., свързани с насилствената смяна на политическия режим в Украйна.

Припомняме на читателите, че строителството на газопровода, което трябваше да бъде завършено през четвъртото тримесечие на 2019 г., беше спряно през декември 2019 г. заради санкциите на САЩ и беше практически парализирано през цялата 2020 г. Газпром нямаше готови съдове за полагане на тръби.

И строителството е възобновено едва след смяната на правителството на САЩ. В този случай основният въпрос е дали „Газпром“ и неговите ръководители в руското правителство са могли да предвидят подобно развитие. При добре организирана работа по извличането на информация и нейния анализ напълно.

В съветско време цялата икономическа, научна и техническа информация, идваща от разузнавателните служби, се натрупваше в специализираната институция - Държавния комитет за наука и технологии. В условията на пазарна икономика тази работа очевидно се оказа размита и до голяма степен се превърна в грижа на самите фирми и корпорации. Но „Газпром“ изразходва значителни средства предимно за подобряване на своя имидж и на неговите ръководители в чужбина.

Оттук са и значителните инвестиции ... във футбола, включително в немския футболен отбор Шалке04 и европейския турнир на УЕФА. Последните събития показаха, че и най-малкото влошаване на международната ситуация демонстрира колко илюзорен е характера на маркетинговата стратегия на „Газпром“.

Шалке вече премахна логото на Газпром от фланелките си и като цяло отказа всякакъв контакт с компанията. А УЕФА, въпреки спонсорството, изтегли мачове от територията на Русия. Репутацията се оказа по-важна от парите. Трудно е да се каже дали настоящата криза ще научи ръководството на „Газпром“ на нова логика. Въпреки че всичко, което се случва днес със „Северен поток 2“, можеше да бъде предвидено и предотвратено.

Би било погрешно обаче да се заключи, че лошата маркетингова работа и неправилното преразпределение на значителните финансови ресурси в полза на напълно ненужната реклама са довели до колапса на „Северен поток 2“. Всичко е свързано с фундаменталната заблуда на монополно положение „Газпром“ в Русия като доставчик на синьото гориво.

Нека си припомним, че до края на 2013 г. „Газпром“ имаше монопол върху износа на газ от Русия. След декември 2013 г. той запази монопола си върху износа на тръбопроводен газ. Дори в общата схема за развитие на газовата индустрия до 2035 г. всъщност е посочено, че такъв монопол е условието за развитие на износа на газ от Руската федерация.

В същото време допускането до „тръбата“ на такива доставчици като „Роснефт“ и „Новатек“ незабавно ще премахне въпросите, които европейските регулатори имаха във връзка с правилата на Третия енергиен пакет.