В Анкара много добре разбират, че с овладяването на селищата в Африн няма да разбият отрядите на YPG. Наистина активността на противника ще намалее, но самите кюрди и техните противотанкови средства няма къде да се дянат. За удържането на градовете и селата трябват гарнизони, да бъдат контролирани пътищата, постоянно да се патрулира. Не може всичко да се повери на „зелената пехота” (отрядите на протурската ССА), тъй като равнището на тяхната подготовка и дисциплина е много ниско. Затова в Африн би трябвало да се държи турски контингент. Такова развитие на ситуацията очевидно не допада на Анкара.
Затова турските военни се стараят да не заемат територии, а максимално да въвлекат противника в боеве и да му нанесат максимални загуби. Главното е да се избият кюрдите с богат военен опит и да се пречупи гръбнакът на YPG.
 
Какво могат да противопоставят кюрдите на турските планове? Те разчитат на варианта да водят решителни боеве и да се надяват на дипломатическа подкрепа от САЩ и ООН. И тъй като това ще се проточи много дълго, този вариант е изгоден за Турция, защото през това време кюрдите ще се бият и ще понасят загуби.
 
А как „Маслинена клонка” ще повлияе на ситуацията в Сирия? Предвестник ли са събитията в анклава Африн за съдбата на кюрдите? Във всеки случай те са изгодни за Башар Асад и за това той се ограничи с формален дипломатически протест.
 
Още преди гражданската война кюрдските сепаратисти под влиянието на автономията на иракските си съплеменници разполагаха със свои военни формирования, а също и със свои органи за местно самоуправление. Те бяха малко зависими от властта в Дамаск.Със започване на военното противопоставяне в страната кюрдските отряди бързо унищожиха сирийските правителствени органи и фактически създадоха своя държава.
 
Причина стана войната в Ирак, започната през 2003 г. от САЩ. В Сирия от околните държави нахлу поток от радикални ислямисти, които се стремяха да се бият с американците в Ирак. Те се движеха по три основни канала, събиращи се в Дейр ез-Зор: първият през Ливан и Дамаск, вторият – през турската граница, третият – през територията на кюрдите. За да не пропуска терористите в Ирак, Пентагонът и ЦРУ започнаха тайно да формират от сирийците и кюрдите групи, които ловяха пришълците. Именно тези отряди прераснаха с подкрепата на САЩ във въоръжени формирования. После на тяхната база се оформиха органите на властта.
 
От 1991 г. кюрдите заемат най-проамериканска позиция в региона на Близкия Изток: през 2003 г. именно те станаха тази сила, с чиято помощ „зелените барети” разгромиха иракската войска в северната част на страната.
 
Анкара по всичко изглежда не планира да оставя на територията на Сирия свой военен контингент. Остава въпросът какво ще е поведението на Турция след приключването на операцията? Възможно е освободените територии да бъдат предадени на Свободната сирийска армия. Не е изключено Турция, Русия, Сирия и Иран да се договорят и в Африн да се появи демилитаризирана зона. Това обаче е в неопределено бъдеще време, засега основните събития от „Маслинена клонка” са занапред.
 
Ще дойде ден да се дискутира каква ще е съдбата на териториите източно от Ефрат и на кюрдите изобщо. За сега обаче шлагерът на деня е „Маслиненото клонче” и странното дипломатическо бездействие и мълчание на Русия и Иран.
 
Редакция БЛИЦ (по публикации в чужди медии)