Кеворк Кеворкян: Луканов беше един номенклатурен барбарон и толкова!

<b>- Преди тринадесет години на 2 октомври пред дома си на улица &bdquo;Латинка&quot; е застрелян Андрей Луканов - 40-ият български министър-председател и седмият, който е убит. Тази събота, на 3 октомври, ден след годишнината от убийството, вдовицата му Лили Герасимова застана пред Мартин Карбовски в предаването &ldquo;Отечествен фронт&quot;. Какъв е вашият коментар за това предаване? Не се ли опита той да вкара вдовицата на Луканов в &ldquo;капан&rdquo;? И защо? Каква е целта?</b><br /> <br /> - Той вкара в капана на незнанието и пренебрежителното насилие над фактите единствено себе си. За жалост, вероятно и известно количество по- млади зрители, които се доверяват сляпо на телевизията. Шоу шашмите вече окончателно са притъпили сетивата им. Само дето в случая не става въпрос за &ldquo;Биг Брадър&rdquo;, а за нещо далеч по-важно и драматично. Иначе Лили Герасимова се представи абсолютно достолепно. Но тази смазана от скръбта и вероятно и от самотата жена трудно може, а и не бива да отговаря за възторжените преувеличения на Мартин. Това е по начало неговата стилистика &ndash;<br /> <br /> <b>да хвърля бомбастични фрази, над които вероятно изобщо не се замисля.</b><br /> <br /> <br /> На едно място, в един от коментарите си към интервюто с Герасимова, той пак така патетично заяви, че историята се пише от убийци. Това е твърде нелепо твърдение, за да му отделяме особено внимание. Но далеч по-лошо е, когато историята се пише от идиоти. Или от хора, които в никаква степен не познават близкото ни минало. Едно е да правиш предаване за някакъв несретен педофил, съвсем друго за Луканов. Мартин трудно се ориентираше дори в някои банални обстоятелства. Например, вдовицата на Луканов загуби доста време, за да му обясни, че Луканов всъщност е убит в деня на руския светец Андрей, юродив ради Христа, в което само по себе си има значителна символика. Но вместо да пита и изяснява поне за себе си всичко онова, което изглежда представлява мъглявина за него, Карбовски бе зает единствено да се репчи, и то на няколко пъти, че ей сега ще стане ясна истината за убийството на Луканов. Е, добре, но това изобщо не се случи.<br /> <br /> Или пък, че БСП е убила Луканов &ndash; нещо, заради което ако социалистите не бяха трогателно гламави, биха могли за дълго да му запушат устата по съдебен ред. Това не успя да докаже дори Костов, макар че за цели четири години бе абсолютен самодържец, с огромни властови ресурси, Но нашето момче го обяви за трийсетина минути. Обявяването е лесна работа. Трудно е да се открият доказателствата, макар и скромни.<br /> <br /> <b>- Какво преследва авторът на това предаване?</b><br /> <br /> - Днес в телевизиите, във всевъзможни версии, се продава един и същи продукт &ndash; изсмукано от пръстите внушение, предварително скалъпено в главите по начало на неинформирани хора. Защото другото &ndash; ровенето до кръв, както обичам да се изразявам, е доста трудоемко. А днешните &bdquo;изследователи&rdquo; нямат време от халтури. Обаче халтури за сметка на историята са трудно поносими. Те са си смешни, но доста хора могат да им повярват. И от утре да повтарят дрънканиците на някакъв самохвалко, който е решил нещо си &ndash; и вместо да го задържи в главата си, отваря широко уста и започва да дрънка.<br /> <br /> <b>Практически Лили Герасимова не каза нищо особено.</b><br /> <br /> <br /> Беше много убедителна, когато представяше скръбните детайли на семейната си драма. Имаше поразителни подробности &ndash; но предимно емоционални, които изобщо не могат да имат някаква историческа стойност. Тя нямаше и подобна претенция. Нейният разказ обаче бе пресечен на няколко пъти с храбри изхвърляния на автора, който практически не може да докаже нито едно от твърденията си.<br /> От факта, че Герасимова и децата й живеят трудно днес и нямат никакви средства не произлиза, че БСП, или който и да е друг, е убил Луканов. Един свестен репортер би могъл да попита и за други възможности &ndash; например, турската енергийна мафия, или среди от руския бизнес и пр., и пр. &ndash; неща, върху които многократно е писано. Би било любопитно да чуем коментара на вдовицата, но нямаше кой да я попита за тези хипотези. Всъщност, тя категорично отрече да знае кой е убиецът.<br /> <br /> По друг повод тя подхвърли само едно име &ndash; на известен министър от преди 10 ноември, който се ползва със завидна репутация. Карбовски изобщо обаче не си направи труда да изясни, какво всъщност кара Герасимова да се съмнява в почтеността на този човек. Интересът към фактите, доколкото изобщо ги имаше, беше минимален.<br /> <br /> <b>- Екипът на предаването е разполагал и с уникални кадри. Те били заснети дни преди убийството. На кадрите се вижда как семейство Луканови и техни унгарски приятели отиват във вилата на Петър Младенов. И там Андрей Луканов му бил предал материали срещу Жан Виденов. Може ли да се вярва на това?</b><br /> <br /> - Екипът е разполагал - в смисъл, че Лили Герасимова им е дала един любителски филм. Но той не върши никаква работа. Герасимова твърдеше, че в онзи ден<br /> <br /> <b>Луканов е предал на Младенов някакви документи. Убиват го три дни по-късно.</b><br /> <br /> - Е, излиза, че организаторите на покушението са научили от Младенов за тези материали &ndash; но това са абсолютни глупости. Луканов говореше на доста места &ndash; правил го е и пред мен &ndash; срещу Виденов. Наричаше го &bdquo;самозабравил се хлапак&rdquo; и пр. И какво от това? Какво доказва това? И извън всичко друго, кога ще се научат тия момчета да не произнасят присъди от екрана? Най-вероятно &ndash; никога. Защото тяхната &bdquo;журналистика&rdquo; не се нуждае от факти или от сблъсък на мнения.<br /> <br /> <b>- &bdquo;Има ли милиони, които са откраднати от Луканов и днес са в неговата фамилия?! Трябва да ви кажа нещо с цялата си отговорност пред вас - милиони няма! Поне в семейството на Луканови.&quot; - коментира Карбовски по Нова тв. А моят въпрос е къде са парите на народа, в чий джобове изтекоха?</b><br /> <br /> - Вероятно все на същото място, където изтекоха и парите от криминалната приватизация, извършена от Костов. В преданата на лидерите си преторианска гвардия.<br /> <br /> <b>- Карбовски твърди още: &quot;Луканов беше мишената на социалистическата партия - същата го създаде, за да може тази грандиозна фигура да отнесе ударите на епохата, докато социалистическият апарат взимаше онова, което днес се приписва като взето от Луканов. Луканов е параван, за да може партията-столетница да се чувства умита и чиста&rdquo;. Луканов параван? Моля коментирайте!</b><br /> <br /> - Не ме карай да коментирам всяка глупост. По начало<br /> <br /> <b>Луканов е бил сочен единствено като диспечер на липсващите пари,</b><br /> <br /> доколкото са липсвали. Но не и като човек, който се е самообогатил. Той ламтеше за власт, и това беше видно отдалеч&hellip; Отделен въпрос е, доколко е бил грандиозна фигура. Днес дори неговите храненици &ndash; социолози, политолози и пр. не са готови да говорят по този начин за него. Тогава се явява Карбовски с неговите грандиозни прозрения.<br /> <br /> И що за дивотия е, че след убийството на Луканов партията му щяла да се чувства&bdquo;чиста и умита&rdquo;! Е, чиста и умита ли е тя днес, и когато и да е било? Подобен брътвеж не съм чувал дори от най-побърканите седесарски глави.<br /> <br /> <b>- Мит ли е, че Андрей Луканов е бащата на българската мафия?<br /> </b><br /> - Днешната ни журналистика е мъртва тъкмо заради подобни изхвърляния. Не си спомням нито едно свидетелство, дори и снимка на Луканов с хора от сенчестия бизнес. Но пък Костов събра на специална среща в ресторанта на Славчо Христов &bdquo;Олимп&rdquo; доста съмнителни типове, за да събере дарения, има достатъчно фотоси от тази среща. Извън това вече почти цяло десетилетие се говори за директната връзка на убития Косьо Самоковец с апарата на самодържеца, за пари, които е получавал директно от друг убит бизнесмен &ndash; Макарона. И това го твърди не кой да е, а самият бивш шеф на НСБОП генерал Кирил Радев. Но аз съм бил винаги пределно внимателен към подобни твърдения. Всяка власт опакова мафията, доколкото я има, в подходяща за нея форма, поне това е сигурно&hellip;<br /> <br /> <b>- Краят на Луканов не беше ли предопределен от краят на ерата на Горбачов?</b><br /> <br /> - &bdquo;Водопадът Горбачов&rdquo;, както аз го наричам, който не даде дума да се изрече срещу Ленин, например, и който искаше единствено да промени витрината, но не и съдържанието на режима. Сигурен съм, че генетично Луканов донейде е увреден, модерното лустро никак не можеше да му помогне. Живков го наричаше &bdquo;потомствен предател&rdquo;.<br /> <br /> <b>Той досадно се интересуваше от всичките ми руски събеседници</b><br /> <br /> през 90-а година, няколко пъти ме попита дали е сигурно участието, например, на режисьора Марк Захаров. Накрая това ме изнерви, и на свой ред аз го попитах, какво толкова го интересува. И той рече, сякаш укорително: &bdquo;Ами, ти не знаеш ли, че той е много близък на Михаил Сергеевич! /Горбачов/.&rdquo; Такива бяха тия хора, Младенов беше същият. Дойнов беше друга порода, той беше поклонник на западните ценности. Имаше и други, като Георги Атанасов например, които бяха съвсем неприемливи за руснаците.<br /> <br /> <b>- Какво сравнение може да се направи между Луканов и Горбачов?</b><br /> <br /> - Имах интензивни контакти с Луканов, особено през 1989 и 1990 година, разказал съм за тях в том 1 на &bdquo;Кеворк проговаря&rdquo;. А с Горбачов разговарях цели 12 години по-късно, през май 2002 година - веднъж на живо, близо час и половина в студиото на &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, и два дни по-късно насаме в една от залите на &bdquo;Шератон&rdquo;. Светът тотално се беше вече разочаровал от този бързорек и политически доста наивен човек, но въпреки това ми се видя по-симпатичен от нашите местни търгаши. Вярно е, че Горбачов продаде цяла една система за едното нищо. Има съвършено достоверни свидетелства, че американците са били готови да платят за демонтажа на &bdquo;империята на злото&rdquo; до 150 милиарда долара, но Горбачов не поиска дори цент. Той много се жегна от една карикатура, която му показах в студиото, и сетне насаме ме разпита от къде е, пак се сети за нея. Тя го представяше като просяк, който е протегнал една празна тенекиена чиния, на дъното на която са кръстосани сърп и чук. Беше от списание &bdquo;Щерн&rdquo; струва ми се, имам я в архивите си.<br /> <br /> <b>Това беше той - един наивник и всъщност бездарен властник.</b><br /> <br /> Луканов и подобни на него бяха съвсем различни &ndash; хитреци, кръвта им беше изцапана от родителите им, правеха сделки с Максуел, примерно, но иначе бяха ортодоксални до крайност &ndash; но между своите си.<br /> <br /> <b>- Бил ли Луканов е агент на 3 разузнавания? Бил ли е агент на МОСАД?</b><br /> <br /> - Един от учителите на Карбовски по преувеличения &ndash; английският писател и изследовател Гордън Томас, мрънка нещо по тази тема. Томас написа една книга за Максуел, тя беше преведена и на български, и съдържаше доста весели измислици, включително и за Луканов. През 2003 година го издирих чак в Делгани &ndash; едно забутано селище в Ирландия, и от дома му направих телевизионен мост. Доста се забавлявах с него, понеже в книгата му има много смехории. И колкото пъти ставаше въпрос за тях, Гордън Томас приписваше измислиците на съавтора си Мартин Дилън.<br /> <br /> Между другото, най-зловещият дефект на разсекретяването на досиетата е, че това става по професии и длъжности, и само ако даден човек си е жив и здрав. А би трябвало да се отвори поголовно всичко. Тогава ще лъсне и истината за бащите на четирима -петима лумпени, които се прехранват от това ровичкане в бунището на ДС. &hellip;Ако твърденията на някои автори, че Луканов е бил свързан с ГРУ са верни, това може да обясни много неща. ГРУ и КГБ воюваха системно помежду си &ndash; след падането на стената и в сферата на големи икономически проекти. Едните имаха влияние в нефтени компании, други в газовия сектор.<br /> <br /> Ако човек е непредпазлив, или склонен да надценява ролята си, понеже е бил премиер за кратко на една малка държава, санкцията не би закъсняла. Такова търсене е нужно в аферата Луканов. А не да се задават неприлични въпроси, дали той е имал любовници &ndash; и то на вдовицата му. Какво да отговори клетата жена на подобен каруцарски въпрос &ndash; освен да каже, че тя била по-голяма любовчийка. Изобщо, ако предаването се бе задоволило с разказа на Герасимова, първи и единствен досега, щеше да има някаква стойност. Но гарнирано с хлапашки изблици, то се превръща в нещо нетърпимо.<br /> <br /> <b> - Извинете за наивния въпрос &ndash; Луканов не ви ли предложи куфарче с пари и на вас лично? Познавали сте се, вие имате потенциал. Така че защо и на вас Луканов да не ви предложи поредното куфарче с пари? Този въпрос го задавам, защото в миналото интервю си говорихме за мита К.К. и затова как определени хора смятат, че сте подготвяли почвата за идването на новата власт. Разсеяхме тази спекулация, и все пак?</b><br /> <br /> - Луканов направи за мен нещо доста по-ценно &ndash; веднъж правителството, на което бе премиер, направи официално заявление срещу скромната ми особа &ndash; на 13 февруари 1990 година. И втори път, по негово настояване, на 3 октомври същата година с официална декларация излезе и Председателството на Висшия съвет на БСП.<br /> Къде беше Луканов или другият перестройчик Младенов, когото Луканов лично събори и изхвърли от властта - да кажат една дума в моя защита след бурята с Амосов, или по-късно. Уж ортодоксалният Георги Атанасов например ме поощряваше лично, или чрез Люси, покойната му съпруга, това съм го описал в книгата си &bdquo;Приказки за телевизията&rdquo;. А Луканов стоеше настрани, една дума не ми е пратил за подкрепа. Той си беше винтче в кагебисткия замисъл на Горбачов, който бе приложен в целия Източен блок &ndash; дискредитиране и сваляне на лидерите, и мълчание за всичко останало.<br /> <br /> <b> Луканов, а и останалите, подобни на него, бяха заети единствено със себе си,</b><br /> <br /> със собственото си утвърждаване. Те превзеха върха на властовата пирамида, но нямаха никаква подкрепа, понеже практически нямаха нищо общо с партията си. Луканов, например, си беше партиен &bdquo;аристократ&rdquo;, човек от партийния кувьоз, без никакъв практически партиен опит. Във висшата номенклатура говореха, че ако искаш някаква работа да се провали, повери я на Андрей Карлович, те така му казваха, за да подчертаят корените му. Те бяха някакви сенки около Живков. Докато той беше разбрал веднага, че Горбачов е един позьор, те виждаха в него и до края някакво божество &ndash; също толкова бъбрив като тях и несръчен във всичко, освен в говоренето.<br /> Живков смяташе Горбачов за негодник, макар че не използваше тази дума.<br /> <br /> Горбачов, от своя страна, тъй и не успя да формулира отношението си към Живков пред мен &ndash; нито в студиото, нито по време на вечерята, която дадох на шефовете на водещи медии, нито в частния ни разговор в &bdquo;Шератон&rdquo;. Той замляска едно изречение по неговия си начин &ndash; каза, че Живков е подъл човек, но не обясни защо. После подметна, че Живков правил спекулации с възродителния процес &ndash; уж се бил договорил за него в Москва. Но Горбачов тогава е бил във втория ешелон на Политбюро на КПСС и не би могъл добре да знае подробностите или евентуалните договорки. Във всеки случай самият Горбачов позволи, вече през 1988 година, в Баку да бъдат извършени зверства срещу арменците, и нито дума за това не бе съобщено. Да не говорим, колко се офлянква, докато съобщи за аварията в Чернобил. Луканов, до ноември 1989-а година, си чакаше реда в ъгъла, не е поддържал никакви контакти, не е поощрявал дори в минимална степен инакомислието. Той си беше един номенклатурен барбарон и толкова.<br /> <br /> После нещата се промениха, но докато не катурна премиера Георги Атанасов, също нямаше кой знае какво влияние. Не са запазени никакви документи за негови спорове с Живков за съветското преустройство, докато самият Живков го смяташе за една клоунада и не го е крил.<br /> <br /> Между другото, веднъж през декември 1989-а, тъкмо бях влязъл в кабинета си след края на поредната емисия &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, и в &bdquo;По света и у нас&rdquo; се появи една от креатурите на Луканов и директно поиска оставката на Атанасов. Така действаше той. По-късно оня, син на партиен &bdquo;дисидент&rdquo; и убеден комунист, цъфна в &bdquo;Отворено общество&rdquo;.<br /> <br /> <b> Едно интервю на Мария Друмева</b><br />