„Пазарът е измислил механизми за регулиране на цените – конкуренция и контрол. Ако тези два механизма са повредени или не работят ефективно, цените могат да отидат където си искат.

Но всеки опит за администриране на цени централно е свършвал зле“., това заяви пред Нова телевизия финансистът Левон Хампарцумян по повод притесненията на хората за покачването на цените и призивите държавата да се намеси в регулацията им.

„Хиперболизирано, общественото мнение, очаквайки това, ще получи купони за храна. При някакво развитие на нещата.

Защото търговецът, когато не може да продаде нещо на дадена цена, той започва да играе с количеството, с теглото, с цената. Ако много го натиснат, стоката изчезва“, предупреди той.

Относно идеята, лансирана от Мая Манолова, освен продажната цена на стоките, да се обявява и цената, при която са доставени в търговския обект, той каза: „Последният лавкаджия ще я врътне Мая Манолова с цена на доставка – ще напише каквото си иска“.

По въпроса за дупката в бюджета и последните изнесени цифри Хампарцумян заяви: „300-400 млн. ако  се появяват така от никъде, значи тези хора в Министерството на финансите, които се занимават с приходи и разходи, трябва да бъдат моментално уволнени. Как идват 400 млн. от небето?“

„Но на начислена основа те са там. Най-вероятно манипулация на данните“, допълни той.

„Най-важната ни стратегическа цел, която и почетният премиер Бойко Борисов каза, че е влизането в еврото. Всичко трябва да бъде подчинено – проектобюджетът за 2025 г. На тази база вече ще планираме и дефицити“, посъветва той.

Еврото и страховете!

Относно опасенията от повишаване на цените след приемането на еврото Хампарцумян обясни: „Сега го няма еврото, обаче цените хвърчат нагоре.

По-голямо производство на стоки и услуги, контрол и конкуренция – това са трите стълба, на които се крепи ефикасният пазар“. Той уточни, че има предвид контрол на качеството на стоките.

„Трябва да говорим за ефективност на парите, които държавата харчи. Ние наливаме в системи, които не ни връщат качествена услуга.

За средната класа в България и образованието, и медицинските услуги, и сигурността - те доплащат за частни уроци, за охранителна фирма, по болници. Ако само вдигаме данъци или наливаме вода в кацата без дъно, никога няма да се напълни.

Тази година трябва да влезем в еврото. Догодина можем да се занимаваме с реформи“, категоричен беше той. 

„Въпросът е дали политическите и икономическите умения на хората, които управляват, ще са достатъчни да изиграят този танц на присъединяването с хората, от които това зависи. Част от тези дискусии няма да са публични.

Нито някой ще може да си закачи медал, че ги е провел по този начин. Важното е да не губим фокуса на основната цел. Ние сме част от НАТО и ЕС, от западния свят, и трябва да имаме достойно място вътре“, изтъкна финансистът. 


Икономистът Васил Караиванов посочи от своя страна, че ако се ограничат цените по някакъв начин, няма да получим същата стока или услуга – ще бъде нещо друго.

Ще се променят качеството, количеството, времето за доставка: „Искате хляб за 1 лев? Добре – след 10 години може да го получите“.

„Инфлацията не е нещо, което ни убива. Преживяхме последните 3-4 години по 10, 20, 30% инфлация. Въпросът е кое ще е първо – доходите ли ще нараснат първо или инфлацията ще нарасне“, коментира той.

„Основната цел за следващите 100 години е приемането на еврото като официална валута в България. При нас вече е екзотика да имаме редовно правителство.

Сега вече имаме шанса да имаме и бюджет и политика в правенето на бюджета, която да е насочена така, че да се гледа поне 3 години напред. Не следващите 3 месеца“, обясни икономистът.

„Цените се вдигат поради пазарни механизми. Не заради това дали има евро или няма евро“, подчерта той.