„Кинжалите в рокля“ на Киев: Нежните и смъртоносни оръжия на украинското разузнаване

Березовска е ликвидирана с куршум в главата от действащ служител на украинското военно разузнаване

https://blitz.bg/analizi-i-komentari/kinzhalite-v-roklya-na-kiev-nezhnite-i-smartonosni-orazhiya-na-ukrainskoto-razuznavane_news1161256.html Blitz.bg

Анастасия Березовска далеч не е първата „Мата Хари“ на украинските специални служби, изпратена зад граница с точна и смъртоносна мисия. Тя обаче изглежда е първата, която заплаща с живота си за провалилия се атентат в Монако срещу бизнесмена Вадим Ермолаев, нарочен заради връзките си с Русия.

Березовска е ликвидирана с куршум в главата от действащ служител на украинското военно разузнаване (ГУР) – ведомство, ръководено до неотдавна от настоящия шеф на канцеларията на президента Володимир Зеленски, Кирил Буданов.

След ареста си оперативният агент обявява пред медиите, че лично е екзекутирал Березовска, тъй като тя провалила задачата, за която ѝ превел солидна сума. Нападателят настоява, че е действал изцяло на своя глава, без знанието на своите началници, пише "Труд".

За разлика от нея, други украински „кинжали в рокля“ успяват да завършат мисиите си в сблъсъка между Киев и Москва. Сред тях изпъква агентката с кодово име „Фрея“, за която „Уол Срийт Джърнъл“ разкри, че е бивша манекенка, еротичен модел и инструктор по дълбоководно гмуркане.

Тя се оказва ключова фигура при зашеметяващото взривяване на газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 през 2022 г.

Наскоро публикувана книга за случая разкрива, че по време на операцията в Балтийско море „Фрея“ проявила много по-голямо хладнокръвие и твърдост от колегите си мъже, които искали да се откажат заради бурните вълни и лошото време.

Германската прокуратура, която наскоро приключи официалното разследване, посочи именно украинските разузнавателни служби като организатори на диверсията.

Друга емблематична фигура е Наталия Вовк, сочена от руските власти за екзекутор на Даря Дугина – дъщеря на влиятелния руски идеолог Александър Дугин. През лятото на 2022 г. Вовк влиза в Русия от Естония с автомобил, придружена от малката си дъщеря.

За да заобиколи граничния контрол, тя използва изключителна хитрост, като скрива компонентите за взривното устройство в пластмасова клетка за транспортиране на котки.

Подобна хладнокръвна схема се наблюдава и при 27-годишната Даря Трепова. Вербувана от Киев, тя прониква в обкръжението на популярния руски военен блогър Владлен Татарски. Трепова му връчва статуетка като подарък за рождения ден, в която е скрит пластичен експлозив.

При последвалата детонация Татарски загива, а Трепова е арестувана. По-късно тя става част от голяма размяна на пленници, след като руска опозиционна група поема отговорност за акта и отрича пряка вина на момичето.

Вълна от изненада в Москва предизвиква и 54-годишната Зинаида Серебрицкая. Тя успява да наеме апартамент в същата жилищна кооперация, в която живее генерал Владимир Алексеев – втория по ранг в руското военно разузнаване (ГРУ).

Поради сериозен пропуск на руските служби за сигурност, Серебрицкая остава напълно непроверена, което ѝ позволява детайлно да проучи навиците на генерала.

Тя предава информацията на наемен убиец, дегизиран като куриер, който тежко ранява Алексеев във фоайето на сградата, докато Серебрицкая изчезва безследно.

Западни медии като „Кориере дела сера“ и „Льо Фигаро“ коментират, че тези методи силно напомнят традициите на израелския „Мосад“ и съветското КГБ (днес ФСБ), които исторически използват жени за шпионаж, изнудване и диверсии.

Тези разкрития обаче носят сериозен политически риск за Киев. Италианският вестник „Република“ цитира доклад на Европейската комисия от 2025 г., в който се отбелязва, че шпионските служби на Украйна се използват като инструмент за политически натиск.

Тази аномалия застрашава и забавя евроинтеграцията на страната. Брюксел настоява за спешно отделяне на разузнаването от функциите на съдебната полиция.

Въпреки обещанията на президента Володимир Зеленски за реформи, спорният отдел за „защита на националната държавност“ в Службата за сигурност на Украйна (СБУ) продължава да функционира и до днес.

Звеното има мрачна слава, като най-шумният скандал около него избухна през 2024 г., когато Комитетът за защита на журналистите разкри, че 30 служители на СБУ са участвали в незаконно следене на независимата разследваща медия Bihus.Info.

Въпреки последвалото уволнение на тогавашния ръководител Роман Семенченко, отделът остава официална и действаща част от структурата на украинските служби.

Коментирай
1 Коментара
Гошо
преди 29 минути

Блиц ,нещо да не са руснаците ,пак изгърбили украинците по фронта та пишете днес такива статии

Откажи