Точно на годишнината от неуспешната кампания на Пригожин срещу Москва в Дагестан се случиха много значими събития: в двата най-големи града на Кавказкия регион - Махачкала и Дербент - нападателите стреляха по църква и синагога, а също така организираха мащабни битки със силите за сигурност.

Това пише украинското издание Обозревател. 

По-късно стана известно за атаки срещу контролно-пропускателни пунктове в други селища на Дагестан. До какво могат да доведат тези събития и защо „вечната“ мантра на Кремъл за украинската следа в този случай издиша. 

Може би трябва да започнем с „украинската следа“.

Буквално веднага след като се появи информацията за стрелбата, депутатът от Държавната дума на Дагестан Гаджиев реагира много светкавично, като заяви, че зад терористичната атака в републиката стоят разузнавателните служби на Украйна и... страните от НАТО.

Ясно е, че основната тенденция е всичко лошо да се избута върху проклетите „украинци“. Но много бързо се разбра, че нападателите са местни.

Освен това те са пряко свързани с местните власти. Така се оказа, че синовете на ръководителя на Сергокалинския район на Дагестан Магомед Омаров са участвали в битките с руските сили за сигурност.

Толкова за пълзящия колапс на руската държавна система...

Въпреки това, както в случая с пролетния терористичен акт в търговския център Crocus в Долгопрудни край Москва, Кремъл и околокремълският „елит“ се опитват по някакъв начин да хвърлят сянка върху Украйна.

И засега не изглежда Кремъл да се отклонява от изгодната за Путин версия. Така, например, и този път пак се говори за уахабитски клетки на места в руското информационно поле, а кремълска агенция, позовавайки се на руски служители на реда, съобщи, че нападателите са привърженици на международна терористична организация. 

Трябва да припомним, че в Дагестан „тлее“ от дълго време. Антисемитските действия на летището в Махачкала през октомври 2023 г. предизвикаха сериозен резонанс в света. Няколкостотин души нахлуха в летището с искане евреи и израелски граждани да не бъдат допускани на територията на Дагестан.

Тогава ситуацията някак си се успокои. 

Настоящите страсти обаче очевидно достигат ново ниво, а броят на загиналите сред силите за сигурност и появата на тежка техника в градовете на Дагестан показват сериозно ниво на конфронтация. Това не са 2-3-ма бойци, а пълноценно подразделение. 

Ключов въпрос: може ли Кавказ да стане отправна точка за падането на Русия?

Може. В случая е показателно, че ако точно преди година, по време на бунта на Пригожин, ситуацията се разклащаше от „елитите“ в метрополията, сега виждаме възникването на сериозен пожар в периферията.

Трета кавказка война за днешна Русия е напълно възможна в бъдеще.

И няма какво да крием - Украйна наистина ще има нужда от това, за да отслаби Руската федерация. Трудно е да се каже кога "черният лебед" ще прелети над Кавказ.

Но вече може да се каже, че в Русия (и не само в Кавказ) има все повече конфликти на етническа и религиозна основа. И Кремъл не може да направи нищо по въпроса...