След философ, адвокат, историк-партиец и инженер България има петия си демократично избран президент. В неделя, по волята на народа, един въздушен ас ще се рее в небето само с правителствения самолет. И вместо „вражески изтребители“ около него ще припкат стюардеси със стъклени усмивки. Звани и незвани критикари ще обсъждат вратовръзките му, приказките, крачките, жестовете, жена му, нейните тоалети, прическите... Щаб умници ще го съветва за всичко. Елитни майстори ще му готвят здравословна храна. Екип доктори ще му мерят холестерола, кръвното, бицепси, трицепси. И сигурно ще му наредят през следващите пет година да забрави онези 150 килограма, които изтласква от лежанка. Защото сме го избрали не да вдига разни железа, а да носи държавата. Поне това предполагат надеждите, с които го щедро го натоварихме още от първия му президентски ден.
Колеги на генерал Румен Радев разказват, че той е от малцината български военни летци, които владеят фигурата от висшия пилотаж „Кобра“. Тя не дава никакъв шанс на врага. При полагането на президентската си клетва от парламентарната трибуна генералът показа, че и на жълтите павета „Кобрата“ може да му свърши работа. Той търпеливо посрещна провокациите и спокойно продължи да чете словото си. Част от народното представителство артикулираше, подобно на развълнувани ученички пред първа среща, друга -  лукаво се подпиташе. Кой е пък този там на нашата трибуната... Асът ги изчака да се олеят и нанесе удара си...
- Остава ви още една седмица...

Няма място за обиди. Някои от депутатите, още в началото на моята реч, открито демонстрираха липса на уважение към българската държавност, коментира после държавният глава. От това, че обидените решиха да не изчакат и тези седем дни, а си тръгнаха веднага, българският народ нищо не загуби. А президентът спечели още почитатели. Защото никой не се радва на простащината, още по-малко, ако носителите й се наричат народни представители. В социалните мрежи  подкрепиха генерала, но и подложиха на критика прекалената му щедрост: И седем дни са им много...
Критикарите обвиниха президента, че в словото му пред парламента се занимавал с дребни, едва ли не битови въпроси: мизерията, разделението, липсата на справедливост. Достойният отговор на генерала дойде няколко дни по-късно. За депутатите бедността е скучна тема, те нямат този проблем.



 Въобще и в тези последни дни за пореден път се потвърди наложеното мнение, че народното представителство живее в своята розова къща, заключило се е в нея и е хвърлило ключа през прозореца. Какво става навън, нито поглежда, нито го интересува. Това донякъде обяснява и хронично ниския рейтинг на парламента през всичките години на прехода.
Побългарена, една стара немска поговорка звучи така: Всяко нещо има край, само луканката - два. Така че във факта, че е дошъл краят и на този парламент, няма нищо драматично. Трагедията е за тези днешни фаворити, които при следващото раздаване на мандатите ще останат отвън. А те никак няма да са малко. Нови млади лъвчета вече напират към коридорите на властта, а физиономиите на доста от старите отдавна са втръснали на електората. Така че както казва Остап Бендер: Ледът се топи, господа съдебни заседатели, ледът се топи. – И кой ще изплува при този топеж, днес никой не знае...

Докато бил на подготовка в Съединените щати, натовските колеги на генерал Радев му дали позивната „Моисей”, с презумцията, че той ще преведе родните военновъздушни сили през тежките облаци и бури, в които са попаднали. Сега Моисеевата мисия на пилота се разширява на площ 111 000 000 квадратни километра. И докато Господ в някаква степен се погрижил за предводителя на евреите, като му дал някаква брошурка с указания под формата на десет божи заповеди, то за президентите на страни в криза учебници няма. Нито пък генералът има четиридесет години за разходка из пустинята. Напротив. Нито животът, нито противниците му са склонни да го чакат. Започнаха го преди още да са минали и сто часа. Да не говорим за сто дни.

 Предстоят избори, партийните кучета вече се ръфат. Няма съмнение, че дори дванадесетте апостоли да станат министри, а Исус техен премиер, и служебното правителство пак ще бъде сложено на гилотината. Как тогава се гради кабинет? Кой ще е този, който ще се съгласи да прецака кариерата си само защото в биографията му ще пише, че три или пет месеца е бил министър. Тези подробности правят безкрайно трудна задачата на президента, който сега, ще не ще, стана бащица на нацията. Но генерал Радев е от хората, които могат да излизат с чест от всяка ситуация, казват колегите му. Умее да носи отговорност и да взема решение. А и да държи речи, както се видя при предаването на властта. Почитателите му, които дойдоха да го поздравят в неделя, скандираха: успешен полет. Внимателните наблюдатели забелязаха, че след клетвата си Румен Радев не се здрависа с Бойко Борисов. В неделя обаче пред храм-паметника „Александър Невски” те крепко се прегърнаха. Това е добър знак за генералите и за България. Този жест измести назад коментарите около баретата на Йорданка Фандъкова, шапката на премиера в оставка, усмивката на Илияна Раева и тъмните очила на първата ни дама.

Страната е пред избори. От гардероба със скелетите вече изплуваха Скравена, лагерите, убийствата преди седемдесет години. Ако борбата наложи, ще се стигне и до турското робства. Ще се намесят магистралите, АЕЦ, пенсиите, субсидиите, санирането и всичко, което може да порази противника и залъже електората. Защото легендата че: „Най-много се лъже преди избори и след лов”, е актуални за всички партии, обществени строеве и галактики на Вселената. Така е било и ще бъде.
_____________________________________________________________________________________________________________
 
Змията атакува за секунди
Генерал Румен Радев е първият и единствен засега български пилот, който е успял да направи с „МиГ-29” прочутата фигура от висшия пилотаж „Кобрата на Пугачов”. Наименованието идва от агресивната изправена поза, която хищната змия заема секунди, преди да атакува и да нападне жертвата си. А как става във въздуха – изтребителят лети хоризонтално и в един миг се изправя вертикално. Заема ъгъл на атака 100 – 110 градуса. И продължава полета си по хоризонтала – изправен, лети дори леко наклонен назад, с корем напред. За противника не остават никакви шансове.

Исак ГОЗЕС, в. "ШОУ"

ОЩЕ АКТУАЛНИ КОМЕНТАРИ И ПРОГНОЗИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА