Медийната реакция с отсяването на същественото в едно събитие е като в живота: от умението да оцениш ситуацията зависи успеха ти. Спомням си как репотрерът от БНТ Иво Никодимов дойде с микрофон възмутен при мен на 14 януари 2009 г. на площада пред Парламента да ме пита със заклеймяващ ( мен?!) тон, дали одобрявам действията на протестиращите. А те току що бяха пребити от полицията, която млати наред вместо да отдели и арестува провокаторите сред тях. Аз му бях на фокус и мен реши да атакува, макар да нямах нищо общо нито с провокаторите, нито с побойниците, а по-скоро се опитвах да отърва боя като се бях хванал за уличен стълб ( видях се по-късно в тази „поза“ в кадър на МВР, показан тъкмо по БНТ), за да не ме повлече бягащата тълпа и да не получа същите безразборни удари в гръб, както мнозина други.
Сега от разстояние наблюдавам отново следната сцена ( доста различна, но в този аспект-подобна). Американският посланик Джеймс Уорлик отишъл в Царево, присъствал на откриването на мост, но един &bdquo;гражданин&ldquo; ( както вкупом безименно го определят медиите) нарушил идилията; издигнал кротко лозунг с лика на Ленин и надпис на (правилен!) руски, който иронизира събитито с призив посланика да бъде върнат и да се върне &bdquo;вожда&ldquo;. Изписал и агентурния псевдоним на кмета на Царево Петко Арнаудов и го свързал с &bdquo;Гоце&ldquo;. <br /> <br /> Това е преразказано в доста медии. Не претендирам за изчерпателност, не разполам с лична служба за мониторинг, но никъде не видях някой да се е поинтересувал кой е &bdquo;гражданинът&ldquo; и за какво се бори. Ако някой колега се беше поинтересувал, щеше да разбере, че самотникът е доста известен. Не само с това , че беше независим кандидат на парламентарните избори миналата година. И не само и не толкова, че е автор на редица (наистина) граждански инициативи, но и активен журналист на свободна практика.<br /> <br /> Това е българинът Атанас Чобанов от Париж, където работи като специалист по компютърна лингвистика. Освен всичко друго, той е първият, който разгласи в края на 2008 г. историята с бракониерския &bdquo;подвиг&ldquo; на президента Първанов в Узбекистан и е публикувал много допълнителни статии по въпроса ( не случайно му давам основната дума по тази тема в книгата си &bdquo;Президент на РъБъ&ldquo;).<br /> <br /> Гражданинът Чобанов обаче в случая би трябвало да е интересен с нещо друго, също характерно за една от неговите дългогодишни битки. Той се бори да обърне внимание върху ( да се изразя меко) нарушенията на точно този кмет на Царево. В резултат кметът Петко Арнаудов се беше опитал дори да го притиска с прокуратурата с контраобвинения за нарушения в имота му в градчето. <br /> <br /> Ако уважаемите репортери се бяха поинтерсували да поговорят с отведения от полицията протестиращ гражданин Чобанов, щяха да научат интересни неща от него. А заедно с тях &ndash; и аудиторията им. Вместо това някои присъствали дори не са схванали подигравката от плаката и заблуждават читателите си, че въпросният &bdquo;гражданин&ldquo; си искал&hellip;вожда.<br /> <br /> Да се смеем ли или да плачем над нищетата на българските средства за &bdquo;информация&ldquo; ( извинявам се на колегите, попадащи несправедливо в кюпа , но такова е преобладаващото положение)?<br /> <br /> Ясно ми е, че протестите на някакви самотници у нас не са много &bdquo;атрактивни&ldquo; за медиите- гладната стачка на самотния ядрен физик Георги Котев в Брюксел беше успешно задушена (засега) по същата схема. Само че кога на медиите ще стане ясно, че някои от тях могат също да се превърнат в самотници по отношение на публиката си?<br /> <br /> <strong>Иво Индежв<br /> ivo.bg </strong>