Победата на Петер Мадяр и неговата партия „Тиса“ сложи край на шестнадесетгодишното управление на Виктор Орбан, отваряйки нова страница в историята на Унгария. Спечеленото мнозинство от две трети при близо 80% избирателна активност се превърна в своеобразен референдум срещу авторитарния модел, корупцията и дистанцирането на страната от Европейския съюз.
Мадяр, който е бивш член на управляващата досега „Фидес“, успя да мобилизира обществото с обещания за възстановяване на правовата държава и подобряване на отношенията с Брюксел.
Резултатите от вота предизвикаха сериозни трусове в Сърбия поради дълбоките прилики между стиловете на управление на Орбан и Александър Вучич, пише в своя анализ Даниела Ненадич от италианския инстутит за Балканите и Кавказ.
И двамата лидери години наред упражняваха силен контрол върху медиите, поддържаха тесни връзки с Русия и си оказваха взаимна политическа подкрепа за заобикаляне на критиките от международната общност.
Промяната в Будапеща поставя Белград в нова ситуация, като лишава Вучич от най-сигурния му съюзник в региона и в структурите на ЕС.
Напрежението между бъдещото унгарско правителство и сръбското ръководство вече е видимо, особено по темата за сигурността на енергийната инфраструктура.
Петер Мадяр обяви намерение да разследва мистериозния случай с откритите експлозиви край газопровода в Канижа – инцидент, който Орбан и Вучич използваха за политически внушения малко преди изборите.
В отговор сръбският президент определи изявленията на Мадяр като намеса във вътрешните работи и ги нарече безотговорни.
За сръбската опозиция унгарският сценарий служи като доказателство, че дори силно вкоренени авторитарни режими могат да бъдат победени чрез консолидация.
Новата политика на Будапеща спрямо унгарското малцинство във Войводина също може да промени баланса на силите, тъй като Мадяр планира да прекрати монопола на досегашните партньори на Вучич и Орбан.
Въпреки че промяната в Унгария дава надежда на демократичните сили в региона, анализаторите са категорични, че успехът на опозицията в Сърбия ще зависи от способността ѝ да достигне до всеки отделен гражданин, подобно на кампанията на „Тиса“.
