От 19 юли модни гиганти в ЕС нямат право да изхвърлят непродадени дрехи и обувки

Новите правила влязоха в сила на 19 юли и засягат гиганти като LVMH, Prada, Chanel и Inditex, показва анализ на „Файненшъл Таймс“

https://blitz.bg/svyat/ot-19-yuli-modni-giganti-v-es-nyamat-pravo-da-izhvarlyat-neprodadeni-drehi-i-obuvki_news1162908.html Blitz.bg

Големите компании в Европейския съюз вече нямат право да унищожават непродадени дрехи и обувки — това предвиждат нови правила, влезли в сила на 19 юли. Мярката цели да насърчи повторната употреба, даряването и рециклирането на текстилни изделия и да ограничи отпадъците в модната индустрия, предава ДПА, цитирана от БТА.

Според европейския регламент компаниите, за които се отнася новото изискване, трябва да пренасочват непродадените стоки към препродажба или дарение, а не да ги изхвърлят или унищожават. До момента в определени случаи унищожаването на продукцията се оказваше по-изгодно за бизнеса, отколкото нейното съхранение, обработка или повторно предлагане на пазара.

Ограничението обхваща водещи модни компании, сред които Ел Ве Ем Аш (LVMH), „Прада“ (Prada), „Шанел“ (Chanel) и „Индитекс“ (Inditex). Пред цялата индустрия се поставя задачата да преосмисли начина, по който се разпорежда с излишните наличности и с върнатите от клиенти стоки, посочва в свой анализ „Файненшъл Таймс“.

Новите изисквания са част от Регламента на ЕС за екодизайн, чиито разпоредби частично влязоха в сила през юли 2024 г. При по-малките предприятия прилагането на правилата ще започне на по-късен етап.

Предвидени са и изключения — те се отнасят за стоки, които са опасни, повредени, замърсени или не подлежат на повторна употреба и рециклиране. Унищожаване ще се допуска и в случаите, когато продуктите са били предложени за дарение на няколко социални организации в ЕС, но никоя от тях не ги е приела в рамките на определен срок.

По данни на Европейската комисия всяка година между 4 и 9 процента от непродадените текстилни изделия в Европа биват унищожени, без изобщо да са били използвани. Това означава между 264 000 и 594 000 тона текстилни отпадъци годишно, което води до отделянето на около 5,6 млн. тона въглеродни емисии.

Германската асоциация на търговците на дребно (HDE) очаква новите правила да увеличат количеството стоки, продавани с намаление в аутлети, на пазари за остатъчни партиди и през платформи за втора употреба. Изпълнителният й директор Щефан Гент посочва, че промяната може да се отрази положително и на околната среда, защото повече артикули ще намират нов собственик чрез препродажба или дарение, вместо да бъдат унищожавани.

Същевременно той предупреждава, че бизнесът ще понесе допълнителни разходи и ще срещне практически пречки. Част от непродадените стоки трудно могат да бъдат пуснати отново в обращение — причината е в повредени опаковки, скъпа логистика, отсъствие на купувачи или ниска стойност на самите продукти.

Секторът, за който новите изисквания вероятно ще се окажат най-обременителни, е луксозната мода. Тези марки традиционно поддържат ограничени количества и строг контрол върху дистрибуцията, за да съхранят престижа и изключителността на своите продукти.

Анализатори смятат, че забраната ще подтикне луксозните групи да усъвършенстват планирането на производството и управлението на складовите наличности, тъй като занапред унищожаването на непродадени артикули не ще бъде възможно като инструмент за регулиране на запасите.

„Новите правила ще накарат компаниите да обръщат още по-голямо внимание на планирането и управлението на запасите“, коментира Лука Солка от „Бърнстайн“ (Bernstein). Той добавя, че въпреки това марките неизбежно ще завършват сезона с определени остатъчни количества и ще трябва да измислят начини да предлагат отстъпки, без това да навреди на техния имидж.

Специалистите прогнозират, че правилата ще дадат тласък и на приложението на изкуствен интелект — за по-точно прогнозиране на търсенето, следене на запасите в реално време, както и за по-добро съгласуване между магазините и складовите бази.

Природозащитни организации от своя страна настояват страните членки да приемат работещи механизми за контрол и наказания при нарушения. „Грийнпийс“ окачестви забраната като важна стъпка, но отбеляза, че без конкретни национални правила за нейното изпълнение мярката рискува да остане само на теория.

Коментирай