В последните месеци и особено след завръщането на Делян Пеевски в политиката, кръгът „Капитал“ отново активира някои от най-знаковите си говорители, пише "Труд".

Привидно несвързани, сложили си знак „независими“ и непрекъснато употребяващи думи като „морал“ и „закон“, всъщност тези хора са естествените спътници на политико-олигархичния модел в България, отдавна превърнали се в нарицателно име за октопода, обхванал в пипалата си цялата държава. Те постоянно прескачат от една медия в друга, от телевизия в телевизия и като послушни пчелички захранват ефира с „мненията“ си.

Така, ако сутринта сте ги гледали като участници в някой сутрешен блок по бТВ или Нова телевизия, следобед ще ги забележите да дават интервюта пред Силвия Великова от БНР или Полина Паунова от „Свободна Европа“, а вечерта ще бъдат гости на Цветанка Ризова.

Представят се като „експерти“, уважавани специалисти, правозащитници или политици. Винаги непогрешими, винаги последна инстанция, винаги носители на „новия морал“. Те раздават присъди, те казват как трябва да постъпи съдът или прокуратурата, какво трябва да направи един или друг министър.

Така в един момент човек добива чувството, че от медийни изяви нямат време за нищо друго и професиите им са някаква формалност, една визитка без стойност. И това не е далеч от истината, защото всъщност всички представляват един общ и неделим продукт - отглеждан десетилетия, издържан и захранван икономически от кръга „Капитал“.

И макар да не работят формално за Иво Прокопиев, няма никакво съмнение, че изявите им са част от постоянен сценарий за манипулации и налагане на обществено мнение. Доказателство за това не са само действията им, но и станалите публични стенограми „Арго“, в които доста от тях имаха лично участие, а Прокопиев се похвали, че така контролира целия мейнстрийм и задава темите.

Увеличаващият се страх на разградския олигарх от изобличаването му като двигател на наложените по „Магнитски“ санкции, както и взетият напоследък твърд курс от страна на ДПС против кръга „Капитал“, стимулират неимоверно медийните рупори, за които става дума. И по тази причина вече почти не минава ден без някой от тях да получи трибуна в изданията на Прокопиев или в присъдружните му медии.

Ако например в четвъртък Михаил Екимджиев е дал интервю пред „Медиапул“, за да оплюе Конституционния съд заради решението му по казуса „Кирил Петков“, в събота там ще цъфне Татяна Дончева, за да твърди как връщането на Пеевски под прожекторите било „изхвърляне“.

В понеделник Касим Дал или Осман Октай ще разкрият „от кухнята“ каква е ролята на Ахмед Доган в обществения живот, а във вторник Илиян Василев или Евгений Дайнов ще пуснат дълбокомислени постове във фейсбук, който ще бъде препечатан от всички.

Срядата може би ще е отделена на американския лобист Маршал Харис, за да твърди, че доказателствата по „Магнитски“ са железни, а в четвъртък ще е ред на Иван Бедров да разкаже как Пеевски размахвал пръст на Америка с кандидатурата си за депутат. А в петък – и в петък ще се намери кой от рупорите на Прокопиев назидателно да менторства над обществото ни и да ни просвещава с мъдри мисли.

Естествено, всички дни от седмицата са предвидени и за политическите проксита на „Капитал“ - Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Ивайло Мирчев или Антоанета Цонева. Всички те също нямат други теми, освен да говорят против Делян Пеевски.

Ако Петков повтаря мантрите за несъществуващи кредити на Пеевски от ББР, Христо Иванов ще обикаля с бездомните кучета пред портите на цигарената фабрика в Благоевград. Ивайло Мирчев и Асен Василев ще изобличават „офшорките на Пеевски“ в „Пандора пейпърс“, а отново Иванов, уплашен, ще призовава избирателите в Търново да не гласуват за кандидат-депутата от ДПС.

Очевидно за тези хора, с големите им претенции за експертиза и за управление на страната, изобщо не съществуват други проблеми. Те знаят само „Пеевски“ и не се интересуват от пенсии, заплати, социални проблеми, външен дълг, работни места, инфраструктура, данъци или здравна криза. Всички са яхнали едни и същи манипулации и се надяват анти ДПС риториката им и персоналните нападки към Пеевски, да ги легитимират.

Редом с ГМО партиите на Прокопиев, естествено вървят и „политолози“ и „социолози“. Освен Дайнов, на това поле се изявяват например Ружа и Даниел Смилови, които освен с разхождането си по жълтите павета на всевъзможни прояви на „Правосъдие за всеки“, получаването от „Капитал“ и „Дойче веле“ на хонорари за статиите си и тлъстите грантове от чужди фондации, наливани в НПО-тата им, едва ли са известни с нещо друго.

Това не им пречи да лустростват с „анализите“ си проектите на Прокопиев като „Да България“ и „Продължаваме промяната“ и да принизяват всеки техен опонент. Не бива да се пропуска и юридическото лоби, което олигархичният кръг си е осигурил. Освен, че  кантората им обслужва лично Прокопиев, адвокатите Георги Атанасов и Даниела Доковска редовно се изявяват като автори в „Капитал“ и са представяни като връх на юридическата мисъл по всички въпроси.

Ина Лулчева, която е от същата кантора, но е адвокат и на много знакови имена от рода на Брендо или семейство Арабаджиеви, също постоянно получава своите пет минути слава по всички медии, контролирани от Прокопиев. Тези „топ“ юристи постоянно атакуват прокуратурата, Иван Гешев и спецправосъдието, но никой не ги пита дали в огромните хонорари, които получават от задкулисието, не се включва и задължението им да нападат хибридно институциите, които търсят отговорност от подзащитните им. Естествено, това е риторичен въпрос.

И накрая, не бива да се подминава и съдебната система. Докато лъжат на поразия вече 10 години, че Пеевски контролирал съда, се оказва, че Лозан Панов, който седма година е председател на ВКС, сега е кандидат – президент на „Да България“ – личният проект на Прокопиев. Докато заемаше поста, Панов нагло отричаше, като Матросов на амбразурата, политическите си пристрастия и твърдеше, че враговете му го набеждавали. Всъщност Георги Атанасов, за когото стана вече дума, освен адвокат на Прокопиев, от години е и адвокат на … Елисавета Панова – съпругата на Лозан Панов.

За другите съдии, повечето от които членове на грантово зависимия и политизиран Съюз на съдиите в България, от рода на Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев, Красимир Мазгалов и прочие, или бившият председател на СРС Методи Лалов, преквалифицирал се веднага в общински съветник от „Демократична България“, даже не си струва да се споменава. Но иначе, ако питате Прокопиев, той, добрият човек, нямал нищо общо със съдебната система, други я контролирали, а той само страдал от нея. 

Рупорите на „Капитал“ говорят, опитват се за заблуждават или откровено лъжат, но хората добре знаят кои са те всъщност. Татяна Дончева е автор на скандалната поправка „Ванко 1“, превърнала се в символ на недопустим парламентарен лобизъм. Изключително близка до „Мултигруп“, сега тя се борела против „завладяната държава“. Да се чуди и да се мае човек, как такъв дуализъм се съчетава в една личност. Илиян Василев е агент „Сашо 11“ от Държавна сигурност, което изобщо не му пречи въпреки че е доносничел на комунистическите служби, сега нагло да се представя за „демократ“.

Същото е положението и с Евгений Дайнов – аспирант към Института по история към ЦК на БКП и син на кореспондента на „Работническо дело“ в Лондон, а сега антикомунист и демократ. Целият род на Христо Иванов също са комунисти и активни борци против фашизма и капитализма, сега той пък е борец против комунизма... Бащата на Ивайло Мирчев е знаков партиен секретар от БКП, той разбира се, е „капиталист“ и либерал.

Американецът Маршал Харис се представя за известен лобист, но всъщност официално е платен наемник и говорител на братя Бобокови, които са с множество обвинения от българската прокуратура. Асен Василев има офшорки, част от тях завлекли инвеститори с 9 млн. паунда, но това не му пречи да се изживява като борец за правдини и да говори за офшорните дружества на Пеевски. Които не само че са без дейност, но са и декларирани, чрез дружеството им майка, в противовес на лъжите на „Капитал“ и „Биволъ“.

Осман Октай и Касим Дал, допреди няколко години знакови фигури от ДПС, но отлюспени, изведнъж се превърнаха в много честни люде и започнаха да говорят против Доган. Интересно, ако лъжите им стъпваха на нещо, как така 20 години, докато бяха част от ДПС и са такива „почтени“,  си мълчаха? Впрочем Октай и той е доносник на Държавна сигурност, но това съвсем не му пречи да е идеен съмишленик на Касим Дал, който пък говори за ….лустрация.

Друг такъв „почтен“ и „нов“ политик – Кирил Петков, се оказа обикновен фалшификатор на гражданството си, заблудил и президент и общество. За останалите му лъжи може да се напише цял научен труд – представи албанец като германски инвеститор, излъга, че спрял 42 милиарда кредити от ББР, при положение, че банката никога не е разполагала с повече от 4, обвини големи дружества, че имат просрочени кредити, те обаче пък се оказаха редовни.

Естествено, между лъжите си Петков не пропусна да облагодетелства всичките си познати и адвокати, които настани на държавната трапеза като заместник-министри, консултанти, членове на бордове на държавните фирми и прочие. Но иначе и той – супер почтен, морален и чист. Въобще, истинското житие битие на рупорите на Прокопиев се различава много от това, в което същите лица се опитват да ни накарат да повярваме. 

Но едно е общото между тях. Всички те служат на кръга „Капитал“ и неговия създател Иво Прокопиев. Защото са внимателно отглеждани по време на целия Преход, икономически са задоволени от този кръг и са предани на менторите си. Затова и хибридните им атаки  - в политиката, съдебната система и медиите, няма да спрат, поне докато редовно получават хонорарите си.

Но за тяхно и на Прокопиев съжаление, колкото и да повтарят едни и същи мантри, спуснати им задкулисието, от ден на ден става все по-трудно да заблуждават обществото за истинската си роля. Защото вместо за „експерти“,  „моралисти“ и „нови политици“, става дума за обикновени, добре платени пропагандатори на това задкулисие.