Само за един ден надуваният от месец април насам балон „Кирил Петков“, се пръсна като ефирна сапунка във ветровит ден. Спука се, защото конституционният съд с пълно единодушие прие, че на практика същият не е бил служебен министър на икономиката и указът на президента Радев за назначаването му като такъв, е противоконституционен, пише "Труд".

Това на свой ред не само означава, че декларацията на Петков за липса на друго гражданство освен българско е невярна, но и че всичките му актове като министър, ще паднат като нищожни в съда. Скандалът е без аналог изобщо в историята на българската политика, а фактът, че го причиниха точно хората, които лъгаха половин година обществото, че са „почтени“, създава изключително горчив привкус. 

Разбира се, от вчера присъдружните на Прокопиев медии и инфлуенсъри от кръга „Капитал“ се опитват да минимизират щетите, но без никакъв успех.

Нито бащата на Петков, принуден да оправдава със сълзливи думи сина си по бТВ, нито „експерти“ като Михаил Екимджиев или Ружа Смилова, които нескопосано се опитват да неглижират решението на конституционния съд, могат да помогнат в случая. Който случай е толкова ясен, че дори свикналият на какви ли не манипулации български народ, този път няма как да бъде заблуден. 

Особено наивно е обаче поведението на самия Петков, който вместо да се извини и да признае грешката си, най-нагло пробва да вкара в обращение мантрата „Пеевски“ дори и при този скандал. Естествено, колкото и да се надява това да отклони вниманието от него, ситуацията е невъзможна.

Защото глупостите на „канадеца“, че конституционният съд мерел с двоен аршин - защото навремето за Пеевски било едно, а за него друго, както и манипулацията, че Петков знаел от „очевидци“, че „търговете“ (кои търгове, не е ясно) се решавали в хотел „Берлин“, са не само неуместни и нямат нищо общо със случая, но и показват очевидна патология. 

В психологията патологичният лъжец се определя като човек, който постоянно изрича небивалици, надхвърлящи границите на правдоподобност. Докато повечето хора изопачават истината от време на време, патологичните лъжци го правят постоянно и са винаги героите или жертвите в живота. Те никога не носят отговорност и не признават вината си дори когато истината е толкова очевидна, че не подлежи на съмнение. 

Научното описание дотук дотолкова напомня на поведението на Петков през последните месеци, че човек започва да се пита дали психолозите от Харвард не са го използвали и по време на обучението му, като модел при научните си трудове по темата.

Оставяйки настрана лъжливата му декларация през месец май, че е само български гражданин, Петков тръгна да министерства отново с неистини. Още на втория ден от битието си на служебен министър излъга, че Пеевски имал огромни кредити в ББР, а когато ДПС реагира остро и го опроверга, призна с половин уста, че не е така.

После представи своя албански приятел от Харвард като „германски инвеститор“, искащ да прави модерни електрически автомобили в България. Оказа се, че превозните средства са морално остарели още преди 5 години, което не попречи на Петков да налее 34 милиона евро държавни пари в този предварително обречен проект.

Това обаче е нищо на фона на особено опашата му лъжа, че е спрял кредити от ББР за 42 милиарда лева (!) при положение, че общият кредитен портфейл на тази банка никога не е надхвърлял 4 милиарда лева.

Или спрямо другата му небивалица, че открил 8 проблемни кредита за 1 милиард лева, които не се обслужвали и банката била ощетена. Оказа се, че всички те са напълно редовни, без просрочия, а ББР е спечелила десетки милиони левове от лихви.

На другите му дребни всекидневни лъжи, като например, че кандидат-депутат от „Продължаваме промяната“ в Монтана бил „световен шампион по плуване“ (при положение, че такъв сме нямали никога в историята на плувните спортове, а жената се оказа управител на клуб по водна топка...), че се бил консултирал с член на конституционния съд относно гражданството си, че уж Опра Уинфри рекламирала пробиотика му, както и че бил водил предизборни разговори с БСП, ИТН и ДБ (макар лидерите им да  реагираха като опарени и веднага да го опровергаха), даже не си струва да им се обръща внимание.

Така че когато Кирил Петков говори някакви неща за Делян Пеевски или за когото и да било друг, добре е винаги да се припомнят лъжите му. Защото “очевидци“ на уговарянето на търгове в хотел „Берлин“ очевидно има само в главата на „канадеца“, но пък свидетели на манипулациите му вече шести месец, са всички 7 милиона българи. На които взе да им писва от поредният представящ се за „месия“ тарикат. Пък бил той и от Харвард.