“3 март” или “24 май” за национален празник - над тази важна тема разсъждава икономистът, финансов консултант и политически анализатор Кузман Илиев в профила си във Фейсбук.  

Според него това е една изкуствена дилема, която може да раздели хората още повече. 

"Искам да се опитам да парирам нещо, което ми се струва много опасно. Ние сме много разделени и можем да се разделим още повече с една изкуствена дилема – дали 24 май трябва да е националният празник, или 3 март, 3 март да отпадне.

24 май е най-великият български празник, безапелационно. Той е много български и много хора се срамуват да кажат, че е български, защото всъщност България тогава, като държавна политика, създава азбуката. Кирилицата е българица. Това е фундаментален български празник. Днес ние го споменаваме тихичко и под сурдинка го споменаваме, ако може да не ядосаме някого.

Безапелационно това трябва да е национален празник на България. Въпросът е, че 3 март също трябва да е национален празник.

Много хора казват: той е русофилски, едва ли не комунистически... Нищо подобно! 3 март не е празнуван по времето на социализма, защото 3 март е празникът на целокупна България, на освобождението на Мизия, Тракия и Македония, там, където са етническите предели на българите, където са живели българи.

Да, македонските българи, с берлинския диктат, са върнати обратно под турско робство и създават своя организация, която да ги защитава. Тази организация се нарича ВМРО и днес се навършват 129 години от нейното създаване в Егейска Македония, в сърцето на Македония, в Солун, където преди Балканските войни след евреите най-много са българите.

Ние не говорим за това и не искаме да си го спомняме, а трябва да си го спомняме, защото се оказва, че без 3 март, без това ние да се освободим политически, ние няма как под никаква форма да си спомняме и да говорим за това, че всъщност тази азбука, която е направила така, че македонските българи да имат самосъзнание, че са такива, днес да има някакво значение.

Така че и двата празника трябва да са национални. Около тях също някак си също се забравят два фундаментални момента в нашата история:  Априлското въстание, защото то показва на света, че такъв народ е готов да се бие и да мре за това България да я има, и Великденската акция от 1860 г., с която ние казваме: искаме да имаме собствена църква, т.е. ние казваме: ние сме държава в рамките на Османската империя.

Но за двата празника категорично: празникът на нашето политическо освобождение и празникът на създаването на писменост и всъщност, давайки тази писменост и бидейки духовна майка България и на Русия, и на Украйна, ние имаме право да покажем на Европа, че знаем кои сме и че си помним историята".

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук