Икономическият и политически анализатор Кузман Илиев честити празника на българите. Той изброи кои трябва да са “целите и ценностите”, изповядвани от “държавниците” ни днес. Ето какво още написа той в личния си фейсбук профил:

Почти десетилетие след антибългарския Берлинския договор идва “Съединението” ни - сливането на Северна и Южна България в единно държавно тяло. 30 години по-късно идва и “Независимостта” (1908г.) - логичното продължение борбата за свобода, независимост и национално обединение. Тя е рисков ход ход на родния политически елит: конфискуваме жп линии на компанията на Източните железници, разгневявайки акционерите - Франция, Германия и Австро-Унгария. Османската империя се готви за навлизане в Румелия, лиги по нея точат и гърците. Моментът обаче е отличен - в това време Австро-Унгария подготвя почвата за анексиране на Босна и Херцеговина, а Русия - иначе противник на Съединението - е склонна да приеме хода, ако получи отстъпки за достъп до Проливите.

След краха на Илинденско-Преображенското въстание (1903г.) и Младотурската революция от август 1908г., обезмисляща идеята за Македонска автономия в рамките на империята, става ясно като бял ден следното: че югозападна България - македонските земи - ще имат нужда от силна и независима България, която военно и икономически да може да изнесе пълномащабна освободителна война с Османската империя.

“Независимостта“ е крачка към тази стопанска и военна възмога. Половин десетилетие след нея (1912 г.) именно България на практика еднолично смазва Османската империя в Балканската война. А саможертвата на Левски, Ботев, Хаджи Димитър и плеяда от гиганти десетилетия преди това е осмислена и въплътена в зрелищна победа над вековния потисник. Българите в Македония са свободни за малко, за да бъдат поробени от съюзниците ни във войната в една нова война за плячката от победата - т. нар. Междусъюзническа война. Появяват се нови свирепи агресори срещу българския дух: християнските ни “събратя” сърби и гърци - новите палачи над българщината в Македония.

Независимостта като понятие не означава “нищо да не зависи от теб”, както днес я разбират някои. Имаме величавия исторически пример за същността й. Независимата нация сама решава какво да прави, за постигне три фундаментални цели: гражданите й да са по-богати, по-защитени като живот и имущество, а народностният дух да цъфти от животрептящо усещане за всенароден подем.

Това са базовите жалони, предопределящи степента на ”независимост”. Следователно тези и само тези трябва да са “целите и ценностите”, изповядвани от “държавниците” ни днес.

Честит национален празник!

П.П. Поклон пред отишлите си вчера и днес достойни български общественици, които имах честта да познавам лично: доцент Антоний Гълъбов и Васко Начев. Бог да прости!

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук