Стопанските заблуди на социализма доведоха до краха му. Това написа в профила си във Фейсбук икономистът Кузман Илиев. 

"Няма как днес да прилагаме подобни пожелателни икономически полюции и да имаме различен резултат. Няма как и правителствата на Франция, Италия, САЩ да са с дълг над 130 на сто от БВП и действително да се “борят” срещу инфлацията. Та те имат тежко недемократичен стимул да обезценяват долара и еврото, а оттам доходите и спестяванията на хората", посочва той.

По думите му, за последните 15 години балансите на 4-те големи централни банки - Фед, ЕЦБ, Японската и Китайска Народна Банка - от 5 трилиона скочиха на 32 трилиона.

"Прибавете и банковия кредит, който реално задвижи цените на инструментите на финансови пазари, недвижимостите и и суровини - ето ви основният двигател на инфлацията: огромното парично цунами, което заля системата. Ръстът в крайните потребителски цени в магазина е едва скромният послевкус на това, което минаваше през тези години през “активите”", пише още специалистът.

Ето и пълния текст на коментара му: 

Икономиката е наука за средствата, които винаги са оскъдни, което е и голямата драма на политиците, опитващи се да го играят циркови илюзионисти - ще има за всички и то по много. Не, няма. А късопашатите лъжи за наивници колабират пред колонката на бензиностанцията или при фактурата за ел. енергията на бизнеса.

Завишени очаквания, неконтролиран свръхоптимизъм, напомпана до пръсване еуфория и след което тежък срив - стопански, социален и емоционален - при досега с реалността. Това е логическата верига, която икономическата история е регистрирала при опит за подмяна на обективните реалности.

Работата на икономистите не е да обясняват как водата ще стане вино и камъкът - хляб, а как това НЕ може да стане с политическа намеса и красиви пожелания. Всяко прескачане на естествени икономически стадии изяжда време и има цена - по-нисък разполагаем доход, по-малко инвестиции, по-скъп живот и производство. Ако е било икономически изгодно нещо, да е станало, иначе щеше да има възможност за т. нар. арбитраж.

Представяте ли си как някой е можел да произвежда/купува по-евтино стока “А” и да я продава по-скъпо след разходи по пренос и обработка (изкопаеми горива, например) - а досега десетилетия не го е правил… В реалния свят това е изключено.

Върхът на заблудата е, че и сега със санкциите (които вече де факто са “енергийни”) - частни компании ще могат да купуват по “схемата с обръщането рублите” и ще продават по-скъпо на разточителните държавните хазни. Отново много “демократично” и “пазарно”. И много прозрачно. Отново. А ресурсите явно са ни все така нужни и все така оскъдни - поредна победа за икономическата наука срещу шарлатанията.

И това, че сме уредили газ (с 30 на сто по-скъп от алтернативната референтна цена по дългосрочен договор за май) - и то за цял месец напред (и може би дори цели два?!)… Не, това не е икономическото постижение на века. Съжалявам. Нито е лелеяната “диверсификация” - като цена, сигурност и устойчивост във времето на доставките.

България газ е намирала и имала и преди договорените няколко танкера. Има и сериозни собствени залежи, но кой да проучва и добива като хоризонтът на мислене е до следващите избори, а те винаги идват скоро. Докато политическата целесъобразност и клякането пред гласовити и заможни лобита вземат превес над националния интерес, това ще е дереджето.

Въпросът вече не е за енергийна независимост, защото винаги ще зависим от другите в разделението на труда, а за нещо по-важно - енергийна сигурност на страната ни. А енергийният микс 80-ина процента зависи от въглищата и ядрена енергетика - две сфери, за които се работи и говори най-малко. А са най-спешни (въглища) и изискват най-много време (ядрената енергетика).

Другата чудесна новина: “Зеленият преход” бил станал по-евтин, защото изкопаемите горива са били станали по-скъпи след санкции и инфлация, което вече осмисляло изтриването на въглеродния отпечатък от нефт, въглища и газ. Нищо подобно. Колкото повече ВЕИ имаш, толкова по-зависим си и от газ или въглища за балансиране на системата. Шест часа слънце и стабилен вятър не са рецепта за устойчивост на индустрия и просперитет.

В реалността: и изкопаемите горива, и стратегическите суровини - никел, литий, кобалт, магнезий - са станали много по-скъпи, а без тях производството на ветрогенератори, батерии и солари е мираж. Пак казвам, фокусите са за илюзионистите. Развитието на родния рудодобив - не е.

Именно стопанските заблуди на социализма доведоха до краха му. Няма как днес да прилагаме подобни пожелателни икономически полюции и да имаме различен резултат. Няма как и правителствата на Франция, Италия, САЩ да са с дълг над 130 на сто от БВП и действително да се “борят” срещу инфлацията. Та те имат тежко недемократичен стимул да обезценяват долара и еврото, а оттам доходите и спестяванията на хората.

За последните 15 години балансите на 4-те големи централни банки - Фед, ЕЦБ, Японската и Китайска Народна Банка - от 5 трилиона скочиха на 32 трилиона. Прибавете и банковия кредит, който реално задвижи цените на инструментите на финансови пазари, недвижимостите и и суровини - ето ви основният двигател на инфлацията: огромното парично цунами, което заля системата. Ръстът в крайните потребителски цени в магазина е едва скромният послевкус на това, което минаваше през тези години през “активите”.

Освен много пари, причина за ръста в цената на изкопаеми горива, минерали и ел. енергия е регулаторния удар по капацитета за създаването им, тоест по-малкото им предлагане. Логично, днес мерките трябва да са точно в обратната посока - облекчаване на разходите на бизнеса и стимул за производството и предлагане.

Например, Германия намали тарифите за достъп, данъкът за стимулиране на ВЕИ мощности, местният данък върху електроенергията, и др. – общо над 10 намалени данъци. Във Франция са намалени 4 данъци. В поне половината европейски държави се облекчават и разходите за въглеродни емисии по различни начини - без непременно да се спира генералната схема за търговия, считана за “свещена крава” от ЕК.

Държавният АЕЦ всъщност прави най-големите печалби като е разумно те да бъдат използвани само частично за компенсации, но най-вече за ключовите капиталови инвестиции в мрежата, така че да може реално да бъдат свързани така или иначе чакащите ВЕИ проекти от над 15 гигавата.

Т. нар. американски въглищни централи ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 работят с фиксирани договори с НЕК и те не реализират извънредно високи печалби, а това са инвестиции за милиарди, които трябва да бъдат запазени. Държавната ТЕЦ 2 също е в процес на стабилизиране на финансите си.

Печалбата на АЕЦ-а не трябва да се връща в държавния бюджет, защото първо нейното разпределение ще се забави с месеци - и дори година - и второ може да бъде използвано за популистки цели. Тя може да остане в специализираните фондове – Фонда за енергийна сигурност, Фонда за модернизация, т.н.

Със сигурност трябва да се действа бързо и решително и то със стратегически хоризонт. Несигурността и липсата на възможност за планиране са като арсен за предприемачите и инвестициите - поглъщаш го, интоксикираш се, а кончината е неизбежна.