Най-важният процес, който трябва да следим в икономически план, е задушаването на българската икономика. Това е тенденция, която като граждани, родолюбци и данъкоплатци сме длъжни да следим с изострено внимание.


Това заяви в свой анализ икономистът Кузман Илиев пред "Труд". Ето какво още смята той:

Видима, обективно измерима и осезаема тенденция, която ще ни удари по джоба, в манталитета, в отношенията помежду ни.

Самоуважението и личната отговорност отстъпват на очакването, че политиката, която значи само и единствено преразпределение от едни към други, ще ни издърпа за ревера от тинясалото блато. Не, не и пак не.

Просто не става така. Етика, работа, спестявания и инвестиции - само това в пътят към просперитета. Икономическата наука го е доказала отдавна. Другото са празни обещания на лъжепророци и моменти медийно наложени любимци.

Следват разочарованията, сблъсъкът с реалността и отчаянието. И после пак надежди, и пак… Цикъл без край.

На фона на предизборната визита на министрите Петков и Василев в Маришкия басейн, например, и биенето на тъпана колко са важни миньорите как всичко са зад тях - ставаме свидетели на ритуално сепуко на енергийната ни система.

И икономическата ни независимост. Ние се готвим да затваряме въглищните ни мини и ТЕЦ-ове (45 на сто от енергийния ни микс, ключов балансьор в пикови часове, нощта и зимата).

В това време отлагаме газификацията, стратегия за бъдещи ядрени мощности или каквато и да било пътна карта към стабилна енергийна система.

Цената на фосилните горива изхвърча на световните борси, а днес именно въглищните централи спасяват Германия и Великобритания от липсата на вятър или слънце.

Цените на енергоносителите действително са стратосферни (на Албиона стигнаха над 2500 паунда за мегаватчас!), а комбинирани с инфлацията, пречките пред добива и удвоените стойности на въглеродни квоти за последната година - действително имаме един силно отровен анти бизнес коктейл. Чиято консистенция сме се засили да погълнем безропотно. И до дъно.

Вместо с Плана за възстановяване да бяхме структурирали един по-нормален и естествен “зелен преход”, подреждайки приоритети във времето - ние губим възможности в боричкания и партизанщина.

Можеше: да се подготвят един-два блока на газ, по-натам друг биомаса, трети - водород, четвърти за улавяне и складиране на въглероден диоксид.

Постепенно и органично да подготвим и кадрите, заети в индустрията за адекватен и безболезнен професионален преход. Може дори да прикоткаме и чужди инвеститори с интерес към България - австрийци, американци, швейцарци, нали сме с добро лоби и контакти сред тези чужденци с финансов ресурс и интерес към страната ни инвестиционна дестинация.

Дела не думи, бе казал Апостолът.

Междувременно, общественото внимание е отвличано в най-причудливи посоки. Патетични скандали, лични вендети, водевилните трикове, вопли за слот повече медийно внимание - само и единствено с електорална цел. Ето какво изпълва ефира и съдържанието на информационните сайтове.

Защо? Ясно е, че най-добре се лови риба в мътна вода. Затова и се всички политически субекти рият дъното колкото могат. А рибата вече не знае накъде плува, драговолно насочвайки се към тигана с цвърчащото олио. 

Направихме щедра и безотговорна актуализация, която само илюстрира умонастроението на родните управленци. Още и още дълг, повече и повече държавна - политическа - власт над икономиката ни.

Вместо частни предприемачи, носещи риска от фалит, залагайки личното си благоденствие - получаваме повече политици с неясен мандат. И къс хоризонт на действие, респективно стимул за безотговорност и дядомразовски нагон.

Помпаме потреблението и късата житейска перспектива, като по този начин слагаме на трупчета благоденствието и независимостта си средно и дългосрочно.

В момента спешно се нуждаем не от потребление, за да пълним хазната с ДДС и акцизи, а от инвестиции в производство, машини и технологии. Кризата освен проблем, може да е и възможност.

Бизнесът трябва да бъде оставен да работи, не да е слаган на системи, като склерозирал старец, чакащ безпомощно държавната подкрепа. Всъщност предприемачите са двигателят, който ще ни издърпа от кризата. По-добре да не налива оцет в резервоара му.

От 36-37 на сто преди пандемията - родната държавна машина вече започна да харчи едни 45 на сто (а скоро дори 50) от произведеното в икономиката. На едно левче, създадено в частния сектор, 50 стотинки се преразпределя политически. Говорете ми после за борба с корупцията - грънци!

Когато държава отиде отвъд базовите си функции като пазенето на живота, имота и честта на гражданите, съблюдавайки принципите на частното право - следва погром.

Икономиката фашизира - представители на бизнеса започват да търси благоразположението на  репресивния апарат на държавата в своя угода.

Неизбежно. Никой не иска конкуренция. Всеки, ако има пълен контрол, ще затвори дверите на бизнес нишите за новите, съблюдавайки собствената си мощ. Затова и никога не бива да допускаме възможността някой да концентрира така властта. Да изземе икономиката на ръчно управление, така да се каже. Ще бъде пагубно.

Една Ирландия, която беше стопанския запъртък на Европа през 80-те днес е пример за растеж, благоденствие, а топ ИТ компаниите позиционират и централите си там. Е, да, данъците са им доволно ниски. И дори в криза - държавата не харчи повече от 28 на сто от размера на стопанството си.

На времето самият Кейнс, гуруто на държавната намеса в стопанския живот, ясно бе казал, че преразпределение през бюджета с над 25 на сто е вредно. Днес би се дивил какво правят правят в негова чест наследниците му.

Предходното правителство имаше рекордни разходи. Сегашното ги актуализира - първо с 1.8 млрд. нагоре, а между четения с още половин милиард. България е богата, защо да не е ларж?! Реформи, запушване на течове, прозрачност, липса на фаворитизъм - всички тези глупости веднага на бунището!

Живеем във финансова илюзия - не ни е дадено да правим от вода - вино, от камък - хляб, от желязо - злато. Оскъдността на ресурсите са правило номер едно за икономическата наука, която се занимава именно с това - как да използваме тези ограничени блага най-ефикасно и ефективно.  

С оглед постигане на целите ни. Да отделяме повече време за смислени икономически дебати, вместо за вредна демагогия.

Ние сме малка икономика, намираме се на ключово геополитическо място, от което стартират един световен конфликт и куп локални военни бедствия.

Интересите на великите сили се сблъскват тук, ако щете. Ето защо трябва да се облягаме на разума и достижението на добрата икономическа теория, на хитрата дипломация, на гъвкавостта и твърдостта едновременно…

Не просто, за да сме добре, дал Бог.. Но дори за да оцелеем. Важно е да сме ходове напред. При нас да сме разумни и подготвени винаги всъщност е било въпрос именно на това - оцеляването.

Като корав и напредничава народ със силна национална идентичност. Като просперираща и жива общност от мислещи и активни граждани.