Икономическият и политически анализатор Кузман Илиев написа много силен коментар, свързан с историята на България, Северна Македония и навършването на 151 години от рождението на големия български революционер Гоце Делчев.

Вижте анализа на експерта, публикуван на личната му страница във Фейсбук:

Когато фактите говорят - и Боговете мълчат…

Георги (Гоце) Делчев е един от най-свидните синове на Македония - останалата поробена част от България след Освобождението.

Роден през 1872г. - година преди обесването на Левски - Делчев сам вижда себе си като продължител на апостолското дело на Дякона и завета му: исторически българските земи - Мизия, Тракия и Македония - трябва да бъдат освободени. И за кратко са.

Но след Санстефанския опияняващ възторг от народното единение следва погромът на Конгреса в Берлин, където Великите сили откъсват Македония от едноутробната й майка България. И най безцеремонно я връщат на поробителя.

Покрусата спуска печалната си пелена над измъчената целокупната българска земя. Възмездието е отложено и се превръща в идея фикс за свободните части на България - строшаване на оковите на заробените братя в Македония.

В това всъщност се състои и свещената мисия на Дамян Груев и Гоце Делчев - да довършат започнато от Апостола на свободата и българските революционери от БРЦК и ВРО дело.

Много е важно да разбираме тази приемственост в целите и идеите, защото тъкмо в нея е заключено посланието между поколенията - преди, днес и утре.

Документирано е, че в националноосвободителните борби на българите след 1878г. (в неосвободените земи) борците се ръководят от “Записките” на Захари Стоянов, ползват за модел устава на БРЦК, вдъхновяват се от биографията на Левски, четат песните на Ботев и Стамболов.

Тоест не се появяват, нито виреят във вакуум.

Защо темата Македония е важна и днес - това напоено с кръв географското парче земя, поделено политически в наши дни между България (източна или Пиринска Македония), Северна Македония (северна част) и Гърция (южна част - Егейска Македония)…

Защото за нас тя е и памет, но и урок за бъдещето. Пример за всеотдайност и българолюбие. Просто нямаме право да я забравим и омаловажим, предавайки милите й жертви - пазителите на български дух.

Делчев е роден в Кукуш - в наши дни Килкис - Гърция. Следователно, ако се гледа през окомера на днешния ден, той трябва веднага да бъде обявен по-скоро за “грък”.

Само че Кукуш е изцяло български град преди Балканската война от 1912г. - войната, в която България, начело на Балканския съюз, смаза Османската империя и освободи Македония - преди да я поробят отново гърци и сърби след последвалата междусъюзническа война година по-късно.

А “съюзниците” ни се сбиха с нас именно за дележа на възжеланата от всичко наши съседи плячка - населената преобладаващо с българи географска област Македония със стратегическия й южен излаз на Средиземно море.

След като Делчев завършва Солунската българска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий“, учи във Военното училище в София.

Преподава из македонските земи като български учител - на заплата в Българската Екзархия. Впоследствие пребивава в София, откъдето подготвя и освобождението на македонските българи.

Има и документирани срещи с българския министър председател по това време - Константин Стоилов. Останалите по-дълго живи роднини на Делчев (въпреки семейно изповядвания комитаджилък) - баща, сестра, брат - довършват живота си именно в пределите на стара България.

След убийството на Гоце през 1903г. в процеса на подготвянето на Илинденско-Преображенското въстание, костите му са пренесени от бойните му другари в София, а едва по-късно - през 1946г. - са безродно предадени на сръбските комунисти.

Днес те са в Скопие - град, с който той лично приживе по същество няма нищо общо…

Делчев оперира главно в Пиринска и Егейска Македония, също така и в Щип - известен като Българския Йерусалим и дал на света революционните водачи Тодор Александров и Иван Михайлов (фанатични българофили и поради това недолюбвани в РСМ днес), както и в Бургаско и Одринска Тракия - друга останала поробена част от българския етнически компонент след Берлинския диктат.

Както Левски бе възпят от Ботев, така Яворов възпя Гоце, присъствайки и лично на престрелката, в която загина младия апостол край село Баница (Сярско). Днес няколко държави (народът е само един!) не могат да си “разделят” Георги Делчев.

Вечните дърпания на чергата, вечните крамоли. Но както самият Гоце казва по повод на несекващите раздори и ежби, характерни за българите и днес:

“…

Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!

Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани. “

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук