Най-титулуваният и без съмнение отскоро най-презираният европейски политик на ХХІ век, „лакеят на големите“ Жозе Барозу беше обявен преди дни за нов член на управителния съвет на американската банка „Голдман Сакс“. Еврокомисията веднага призова бившия си началник да не разкрива никакви тайни за процедурите и политиките, с които борави ЕС. Малко късно, може би, отбелязва в редакционен коментар в. "Монд", цитиран от "Труд".

Френският проевропейски медиен стълб „Льо Монд“ го нарече „антиевропеец“, за „Либерасион“ „Барозу показа среден пръст на Европа“; сайтът ЕурАктив го определи като „най-силния коз в ръцете на еврофобите“. Негативните реакции за новата работа на бившия шеф на Еврокомисията се сипят с дни. И никой вече не вярва в независимостта на демокрацията в Европа от частните банкови гиганти.

Който още помни финансовата криза от септември 2008 г., инстинктивно свързва името на „Голдман Сакс“ като един от трите американски банкови „колоса“ наравно с „Леман Брадърс“ и „Мерил Линч“, чиято наглост и алчност тогава повлякоха света към пропастта. Когато Жозе Барозу още беше председател на ЕК. Директорите на американската банка, Майкъл Шърууд и Ричард Гноди заявиха, че Барозу е нает заради способностите му да „разбира Европа“. Егати!

Но в крайна сметка quis es, господин Барозу?

Вторият най-дълго управлявал председател на Европейската комисия - от 2004 до 2014 г., (два мандата, наравно с Жак Делор) е роден на 23 март 1956 г. в Порто, Португалия. Завършва право в университета в Лисабон. През студентските си години е един от ръководителите на нелегално маоистко движение, част от общата подривна кампания за сваляне на „Ештадо Ново“, установената през 1933 г. от Антонио Салазар дясна диктатура, която пада с „Революцията на карамфилите“ - лeвоцентристкия военен преврат от 1975 г. В първите години след метежа Жозе Барозу напуска редиците на Португалската работническа комунистическа партия, за да влезе в дясноориентираната Демократична народна партия, преименувана по-късно на Социалдемократическа партия. И не се учудвайте, в Португалия опозицията на „социалистите“ винаги са били „социалдемократите“. Хората са буквалисти и си имат принципи! В крайна сметка те са открили света за всички останали.

В голямата политика Дурао Барозу, както е известен в Португалия, влиза през 1985 г., когато неговата партия, водена от Анибал Каваку Силва, взема властта и младият Жозе е назначен за държавен серкретар по международните въпроси и сътрудничеството. В това си качество той е основната движеща сила, довела до подписването на Бисеските споразумения от 1990 г., които установяват примирие в гражданската война в Ангола, бившата португалска колония. За постиженията си, Жозе Барозу е повишен като външен министър през 1992 г., където остава до 1995 г. Същата година той е избран за депутат от Лисабон.

Възходът на Барозу започва истински през 2002 г., когато вече е лидер на Социалдемократическата партия на Португалия и става премиер начело на коалиционно правителство. Мандатът няма да бъде довършен. През 2004 г. министър-председателят ще бъде номиниран и избран от колегите си от Европейския съвет за председател на Европейската комисия. Няма да сме честни, ако не обърнем внимание на историята за „четвъртия подпис“. През март 2003 г. Барозу (Португалия) е домакин на Джордж Буш-младши (САЩ), Тони Блеър (Великобритания) и Хосе Мариа Аснар (Испания) на Азорските острови. Следствието от този палав задушевен разговор - нашествието в Ирак на „коалицията на желаещите“. Последствията още ги живеем.

Като главен администратор на Европейския съюз Жозе Барозу ще остане в историята с фундаментални постижения за обединена Европа - приемането на кандидатурата за членство на Турция; неуспялата конституция, превърнала се в Лисабонски договор и реформирала институциите на ЕС; директивата „Болкенщайн“, формулирала отношенията в разширения единен европейски пазар, и още, и още. Успя да си легне два пъти с всички големи европейски лидери, за да си гарантира втори мандат начело на ЕК. Златните години на ЕС. За съжаление вече нищо от постигнатото в периода „Барозу“ не изглежда устойчиво след Брекзита. Най-малкото Барозу.

Това е Европейският, не Съветският съюз

Наближава 1 януари 2007 г. България и Румъния ще стават членове на Европейския съюз. На инициативен комитет от двете страни на Дунава му хрумва гениалната идея да търси подкрепа от държавите, за поставянето на огромни портрети на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу от двете страни на Дунав мост. Които да грейнат осветени в полунощ на Нова година. Не сте чували тази история, защото разумът надделя.

ЗА НЕГО

Разруши репутацията на ЕК

Тази срамна топла връзка между политиката и бизнеса създава съмнения за интегритета на демократичните политически процеси. Изненадващата измяна на Барозу разрушава репутацията на Европейската комисия.

Свен Гиголд, евродепутат

Спрете му пенсията!

Пенсията, която Жозе Барозу получава като бивш председател на Европейската комисия, трябва да бъде спряна, когато навърши 65 години, а не да продължава доживот. Съгласно член 245 от ДЕС (Договор за функционирането на ЕС) европейските служители на високи длъжности трябва да „уважават задълженията си“ и произтичащите от тях отговорности както и да се демонстрират дискретност, когато заемат други служебни позиции.

Перванш Берес, лидер на френските евродепутати социалисти

Трябва да се уважават договорите

Председателят Юнкер беше уведомен след обявяването на решението (бел. ред. - за назначаването на Жозе Барозу в „Голдман Сакс“). Но когато се извършва преход от публичния към частния сектор, има много конкретни разпоредби в договорите, които трябва да се изпълняват. Ние имаме задължението като Европейска комисия да гарантираме, че тези задължения се спазват.

Маргаритас Шинас, говорител на Европейската комисия

По пантофи при „Голдман Сакс“

Престоят му (на Жозе Барозу) „по пантофи“ при „Голдман Сакс“ е „законен“. Но дори и да не говорим за конфликт на интереси, той създава най-грозния имидж на Европа - тази на инцестната връзка между политически сили и частните финанси... Постъпката му е антиевропейска, с възможност за ужасяващи последствия