Ще започна днешния си коментар с един дълъг цитат.

„Един ден България може и да не се управлява от тази партия, но България винаги трябва да се управлява от легитимно избрана власт на избори, чрез волята на българския народ.

България не може да се управлява от нелегитимни политици, не дай Боже, от икономически групировки и интереси, които могат да променят коренно външнополитическите приоритети на страната и да сринат нейния авторитет, който е изграден с усилията на целия български народ досега.

Корупцията е истински и сериозен проблем, но не може вълната на антикорупционната реторика да бъде яхвана от хора, зад които може да има много пари, но зад които няма отговорност за съдбините на България”. Може би ще се изненадате, че тези думи са произнесени точно преди 20 години от президента Петър Стоянов.

Тогава България е все още далеч от Европейския съюз, но очевидно и проблемите и апетитите към властта са били едни и същи. В четвъртък, Европейският парламент гласува резолюция насочена срещу България, след като процедурата беше инициирана от Елена Йончева уж от БСП и Радан Кънев от уж дясната ДСБ.

Миналата седмица достатъчно дълго и нашироко коментирах скандалните текстове от резолюцията. В крайна сметка в окончателният текст остана записан призив към България да ратифицира Истанбулската конвенция и на практика да признае македонско малцинство, с настояването да се регистрира сепаратистката ОМО „Илинден”. И тук идва парадоксът.

Инициатор за тези текстове е водачът на евролистата на БСП, в лицето на Елена Йончева, чиято кандидатура беше лично наложена от лидера на социалистите Корнелия Нинова.

В същото време БСП уж твърдо се противопоставя на Истанбулската конвенция тук, в България. Да замаскираш джендърската пропаганда и легализацията на гей браковете зад борбата с корупцията обаче е същия прийом, както да прикриваш признаването на третия пол зад благопристойното желание за изкореняване на насилието срещу жените.

В политиката обаче е същото като на пазара.

На сергията виждаш прекрасни лъснати домати, а политиците като амбулантни търговци ти пробутват изгнили зеленчуци. Затова закъснялата клетва на Нинова, че БСП няма да подкрепи идеята за възкресение на Истанбулската конвенция и текстовете за сепаратистите от ОМО „Илинден” предизвиква истинско умиление.

Къде беше лидерът на социалистите, когато резолюцията предварително се гласуваше в комисията LIBE? Там текстовете за джендърите са били подкрепени не само от Елена Йончева, а и от ръководителя на делегацията на БСП в Европарламента Петър Витанов. И ако за Елена Йончева може да приемем, че вече води открита война с бившата си покровителка Нинова, как можем да си обясним поведението на Петър Витанов?

Нещо повече. При окончателното гласуване на промените в текстовете на резолюцията цялата делегация на социалистите са гласували срещу отпадането на текста, отварящ вратата за признаване на македонско малцинство.

Как мислите са гласували евродепутатите социалисти за текста, който призовава България да легализира гейбраковете? Изненада – подкрепили са го. А по отношение на Истанбулската конвенция евродепутатите социалисти са се въздържали. Що за лицемерие се е настанило на „Позитано” 20? Във фейсбук се обясняват, че подобни текстове са вредни, а техните представители в пакет ги подкрепят.

Мисля, че е време, ако лидерът на БСП Корнелия Нинова е последователна в действията си, сега да свали политическото доверие не само от Елена Йончева, а и от всички представители на БСП, които действат срещу националните интереси.

По-комично обаче е истинското политическо дежа вю в поведението на Радан Кънев. Когато бяха в Реформаторския блок, розовите демократи около Радан Кънев хем бяха в опозиция, хем не пускаха кокала и си оставаха във властта. Днес Радан Кънев обвинява ЕНП, че са съучастници на властта в България и се оплаква, че не му били дали думата на дебата. Защо тогава не напуска групата на Европейската народна партия и не се прехвърли примерно при Зелените?

Така или иначе в „Демократична България” остатъците от ДСБ са коалиционни партньори със Зеленото движение и с либералната „Да, България”. Да не говорим, че главният секретар на ДСБ седна на една маса с крайнолявата „Възраждане” и „Изправи се.БГ”, за да договаря заедно с тях народните въстания на жълтите павета.

И като казах „Изправи се.БГ” и се сетих за постния флашмоб на Христо Иванов и Велислав Минеков от Отровното трио пред Европарламента. От София и двамата тръгнаха като аслани, а в Брюксел останаха... всеки знае края на поговорката. И в този ред на мисли, можеха да приложат челния опит на Мая Манолова. Нужно беше само да поискат да влязат в някоя от тоалетните и да се барикадират, докато не ги приемат в пленарната зала.

Минеков и Иванов дори имаха още по-голям избор, защото за разлика от българския парламент, където има мъжка и дамска тоалетна, в Брюксел има тоалетни и за третия пол. Въпрос на самоопределение. И тук идва най-големият въпрос.

Дали самоопредящата се вече като дясна партия „Демократи за силна България” трябва да бъде част от ЕНП. Когато политическите ти действия се припокриват със социалистите, крайната левица и зелените, само политическото лицемерие ти пречи да направиш последната стъпка. Чудно какво би казал Иван Костов на своите наследници в партията, която той създаде.

И той ли би подкрепил призивът да ратифицираме Истанбулската конвенция и легализираме гей браковете? И той ли би седнал на една маса с „Възраждане” и Мая Манолова?

И той ли споделя думите на Атанас Атанасов, че всичко, което Румен Радев казва от началото на протестите е истина? Ще завърша отново с цитат от онази реч на президента Петър Стоянов: „Аз искам от Иван Костов да прояви кураж и решителност, и самокритичност, и максимална откровеност към българските граждани.

Иване, те ще те разберат. Ако сториш днес това, имаш всички шансове да запазиш не само собствения си авторитет, но което е няколко пъти по-важно – имаш всички шансове да запазиш авторитета и престижа, който ние всички заедно и с цената на огромните лишения на българските граждани изградихме.“ 

Това беше преди 20 години. Оттогава авторитетът на тази десница вече е твърде девалвирал. А само Иван Костов знае колко струва неговия собствен авторитет. Колко обаче струва достойнството на онези десни избиратели, които са отдадени на концесия на зелените и розовите либерали. Иване, Радане кажете си. Може и да ви разберат.