В началото на следващата седмица, както информират от македонското правителство, на заседание на Министерски съвет трябва да бъде одобрено споразумението за името между Македония и Гърция и изпратено за разглеждане в парламента на страната, където то трябва да бъде ратифицирано, пише приближеното до бившето ръководство на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание „Курир“, цитирано от агенция "Фокус".

След ратификацията, договорът трябва да бъде подписан от президента на Македония Георги Иванов, който вече обяви, че няма намерение да го подкрепи.

След като бъде разгледан в парламента, Законът за ратификация трябва да бъде приет с обикновено мнозинство – болшинството от присъстващите депутати, което, обяснява „Курир“, означава, че той може да бъде приет с гласовете на 31 народни представители при минимален кворъм от 31 души.

След това договорът ще бъде изпратен до президента Иванов, който има срок от седем дни да го подпише или да наложи вето, което най-вероятно ще се случи, прогнозира "Курир".

След връщането на споразумението обратно в парламента, то трябва да бъде гласувано повторно, но този път с абсолютно мнозинство – 61.

ФАКТИ:

  • Министрите на външните работи на Македония и на Гърция Никола Димитров и Никос Кодзиас подписаха днес в Преспа договора между двете страни.
  • С него се слага край на 25-годишния спор за името. Договорът предвижда ерга омнес име /за всеобща употреба/ - Република Северна Македония.
  • Договорът е със заглавие Окончателна спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните.


От придаването на нов смисъл на статуята на Александър Велики в Скопие до търговските спорове – споразумението за подялбата на името Македония от Атина и Скопие предвещава -  много сложно и щателно прилагане, отбелязва АФП по повод подписания днес от двете страни документ. Ако в крайна сметка бъде ратифицирано.

Символ и статуи

Македонската страна, която гърците обвиняват, че узурпира наследството на антична Македония, олицетворявано от Александър Велики и неговата древногръцка империя, се задължава да се откаже на дело и да "преосмисли статута на обществените паметници и сгради“.

Огромните статуи на Александър и на неговия баща Филип, издигнати от националистическата десница в центъра на Скопие, ще трябва по-специално да се сдобият с надписи, посочващи, че те илюстрират гръцката история и свидетелстват за споделено братство.

Бъдещата Северна Македония ще трябва също да изтрие всяко публично изобразяване на "Слънцето на Вергина“ – звездата с шестнадесет лъча, емблема на македонската антична династия. Страната вече коригира този символ, който е на знамето й, при обявяване на независимостта през 1991 г., намалявайки на шест лъчите, за да постигне през 1995 г. вдигането на гръцка търговска блокада.

Документи и език

Националността на гражданите на малката балканска държава и занапред ще се означава като "македонска“ върху личните им карти и паспорти, но ще се придружава от уточнението „гражданин на Северна Македония“.

Въпросът е да се зачете отказа на Гърция да признае съществуването на македонска нация, чието официално създаване датира от 1944 г. от маршал Тито на бившата югославска федеративна общност.

Разделен от две войни през 1912 и 1913 г. между Югославия, Гърция и България, целият район Македония преди това векове наред е бил земя на много етноси.

Т. нар. граждани ще могат да продължат да говорят македонски, който за гърците е диалект, произхождащ от българския език. Но за да се посочи, че не на този език е говорил Александър Велики, споразумението уточнява, че той принадлежи към "южнославянската група“, заселила района след VI век.

Регистрационните табели също ще трябва да бъдат променени като инициалите NM или NMK (pour North Macedonia - Macédoine du Nord) ще заменят MK (Маседония)

А македонските вина?

Двете правителства се задължават да насърчават работодателите и производствените организации на двете страни да се споразумеят за търговските имена и марки. В тяхна помощ ще бъде сформирана експертна група от представители на ООН.

Така потребителите ще могат да избират, разполагайки с цялата информация, между стоките, произвеждани от бъдещата Северна Македония, и онези от граничната гръцка провинция Македония, която е важен стопански център на Балканите.

Виното, а също и халвата, наричана "македонска“ – ориенталско лакомство, което се прави от двете страни на границата, са според гръцкото министерство на външните работи сред въпросните продукти.