Рейтингът на германския канцлер Ангела Меркел е паднал до най-ниското равнище от 2011 година, показва допитване на службата Infratest dimap ("Инфратест димап"). Анкетата бе направено по поръчка на обществената телевизия ARD (АРД). Действията на Меркел са одобрени от 47% от допитаните (при 47% миналия месец). Той е най-лошият показател през последните 5 години. Баварският премиер Хорст Зеехофер, който критикува миграционната политика на Меркел, има одобрението на 44% от бюргерите. С най-голямо доверие се ползва външният министър Франк-Валтер Щайнмайер – 73% от анкетираните отбелязали, че „са доволни или са много доволни“ от неговата работа. Щайнмайер сред германски ученици. Външният министър се радва на далеч по-голямо одобрение от Меркел.
В същото време управляващият в Германия десен коалиционен блок ХДС/ХСС, ръководен от Ангела Меркел, критикува външния министър Франк-Валтер Щайнмайер за призивите му да не се изострят отношенията с Русия, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. „Ние трябва да заплашваме Русия толкова, колкото трябва, но в същото време трябва да се поддържа диалог, доколкото това е възможно“, гласи проект на меморандум на коалицията, предават ТАСС и РИА-Новости, цитирани от БГНЕС.

В документа се казва, че Евросъюзът и НАТО трябва да „заемат ясна позиция“ спрямо Русия, за да не възникват съмнения в солидарността на алианса. "Онзи, който в тази връзка обвинява НАТО в „дрънкате на оръжие“, бърка причината и следствието", казва се в меморандума. Това е оценка за Франк-Валтер Щайнмайер, който бе предупредил преди време „да не се изостря положението с гръмко дрънкане на оръжие и военни викове“. Той имаше пред вид надигащата се военна истерия в балтийските държави и Полша. БГНЕС припомня, че Щайнмайер е от Социал-демократическата партия, която управлява страната в коалиция с десния блок ХДС/ХСС.

Меркел пропиля най-ценното наследство на старата Федерална република, сърцето й бие за Америка и от западната интеграция на предшествениците й остана само робското подчинение към САЩ. Това констатира немският политолог и политик проф. Юрген Диттбурнер във вестник Handelsblatt. В статия озаглавена „Как Меркел пропиля наследството на Германия“ той припомня как Германия се възстановяваше и развиваше след "националната катастрофа" от 1945 година. Той високо оценява заслугите на първия федерален канцлер Конрад Аденауер, който по думите на Диттбурнер, успя "да заздрави държавата вътре и навън“.

Първите му приемници обръщаха внимание върху уроците – по-специално Вили Брандт, който постигна помирение с Източна Европа, така силно пострадала от нацистка Германия, а също Хелмут Кол, който вместо „да играе ролята на силния човек“, обсъждаше всички важни въпроси с по-малките държави на континента. "Така Германия стана сила", констатира Диттбурнер. Но впоследствие, след обединението на Германия „дойде високомерието“, продължава той. При това Герхард Шрьодер, който бе федерален канцлер от 1998 по 2005 година, още не беше убеден в ролята на Германия в света. Той подкрепи операциите срещу Югославия и в Афганистан, но отказа да следва американците в Ирак. "Но приемничката му Меркел вече в нищо не се съмняваше. И сега тя разпиля солидна част от наследството на старата Федерална република", констатира авторът. Германия отново стана "важна птица", Меркел разбра, че командва парада в Европа. Мнението на по-малките страни в Европа не я интересуваше. „Отначало тя имаше добри отношения с Путин. Това не беше свързано с политиката. По принцип сближаваше ги това, че руснакът говореше немски, а немкинята – руски. Но сърцето на госпожа Меркел тупти за Америка, затова по време на кримската криза тя се превърна в една от най-яростните критички на Кремъл“. Меркел и Путин на миналогодишната среща на Г-20 в турския град Анталия.

По думите му Меркел иска да оказва влияние върху политиката на Москва. Аденауер знаеше, че това няма да сработи, затова той развиваше дипломатически отношения със СССР, предшественикът на Русия. Докато Меркел, която е родена в ГДР, сега се опитва да поучава най-старата свръхдържава в света на „истинска демокрация“. "Но Германия и Русия имат дълга съвместна история. Така или иначе по-голямата държава от двете си оставаше Русия. Когато ставаше дума за важни въпроси, последна дума имаше Петербург или Москва, не и Берлин.

Тази тенденция няма да се промени в бъдеще. Мислила ли е канцлерката за това", разсъждава по-нататък Диттбурнер. Той смята, че при Ангела Меркел бе загубен най-важното нещо, което Германия постигна след 1945 година – отказът от милитаризма. Според него от 1945 до 1990 година изглеждаше, че Германия се превръща в държава, която се е поучила от историята си и веднаж завинаги се е отказала от „войната като политическо средство“. „Ангела Меркел сложи край на това. Бундесверът трябва да стане армия, която може да нахлува в други държави. Колкото повече операции Бундесверът има в чужбина, толкова по-добре. Тя пропиля най-ценното наследство на Федералната република“, констатира Диттбурнер. От западната интеграция, в рамките на която Аденауер и първите му последователи установяваха контакти със съседните държави, остана само „робско подчинение“ към САЩ, добавя политологът.