Мръсните пари на Афганистан, или как работи системата хавала

Проблемът е резултат от няколко фактора, включително хлабав финансов и митнически контрол, неадекватна експертиза в афганистанското правителство, противопоставяне на високо ниво на промените и слаби механизми за правоприлагане. Главното препятствие обаче е естеството на изтичането на капитали от Афганистан. По-голямата част от икономическата дейност в страната е в сивия сектор, а предоставените данни от министерството на финансите показват, че само 35% от финансовите потоци в страната са законни.

Нерегламентираните парични трансакции и паричните преводи чрез традиционната система за осъществяването им в страната - мрежа от брокери, известна като хавала, са правило. Според Работната група за финансово действие, международна организация, която се бори с прането на пари, над половината от всички трансакции в Афганистан включват брокери хавала. Обикновените афганистанци нямат много голям избор: въпреки че банковият сектор в страната постигна значителен растеж в последните години, повечето търговски банки продължават да са съсредоточени в големите градове. За много афганистанци брокерите хавала, чиито услуги често не оставят хартиени следи, са по-евтини и по-удобни от колегите им в официалния банков сектор. Главно заради своята неформалност и непрозрачност, системата хавала е също така в центъра на проблемите на Афганистан с прането на пари.

Много брокери са нелицензирани, работят, без някой да наблюдава дали нарушават вътрешните закони и правилата за външен обмен. Още по-лошото е, че линията между официалните банки и системата хавала е размита. Брокерите хавала често поддържат банкови сметки и използват банковите преводи, за да плащат на други брокери в чужбина и афганистанските банки използваха системата, за да изпращат пари до отдалечени области в страната. Това прави почти невъзможно за правителството да определи кои средства, изпратени чрез системата хавала, са регламентирани и кои не са. Заедно с липсата на формални граници в системата хавала за размера на преводите, подобни фактори направиха тази система добра за афганистанците, които искат да защитят печалбите си, постигнати по нерегламентиран начин, от държавата. Хората, които се възползват от огромния сектор с наркотиците в Афганистан, са най-големите бенефициенти. През 2015 г. опиумната икономика на страната възлизаше на около 1.5 млрд. долара, или около 7% от БВП.

Голяма част от тези пари се озовават в ръцете на талибаните и на други бунтовнически групировки. По данни на ООН през 2015 г. най-малко десет процента от печалбите от отглеждане на опиум в източните и западните провинции на Афганистан са отишли за финансирането на подобни организации. Според Световната банка в богатите на опиум провинции на Афганистан над 80% от генерираните приходи чрез търговията с наркотици са дошли чрез системата хавала. Справянето с прането на пари, спечелени от наркотици, чрез системата хавала е особено трудно, защото в много случаи трансакциите включват обмен на стоки и на пари. В Северен Афганистан например трафикантите, закриляни от афганистанските власти, товарят камиони с наркотици, скъпоценни камъни и метали, които се насочват към Централна Азия. Износителите на незаконния товар прикриват печалбите, които извличат от продажбата им, като внасят стоки, вместо да превеждат пари в замяна, като плащат вносното мито на границата и като прикриват собствеността си върху внесените стоки чрез изпирането на парите от продажбата им чрез компании-фасади и брокери хавала. След това компаниите-фасади инвестират печалбите в нормални търговски дейности, като инвестиции в недвижими имоти. Тези видове обмен са изключително трудни за проследяване.

 Лекотата, с която наркотиците преминават афганистанските граници, показва по-големите трудности, които Кабул има с митническия контрол. В миналото търговците успяваха да избегнат граничните проверки, като подкупваха митничарите. Проблемът в последно време се смекчи, главно благодарение на промените, които президентът Ашраф Гани направи в митническата система на Афганистан. Но високопоставени държавни служители продължават да пренебрегват правилото да декларират суми, възлизащи над 20 000 долара, на границата. В последните години те изнесоха от страната милиони долари. Гани затяга правилата? В последните десет години Афганистан осъди само малцина обвиняеми за пране на пари или финансиране на тероризъм. Между 2011 и 2014 г. Афганистанският център за финансови трансакции и анализи (FinTRACA) сезира неколкократно главния прокурор на страната, но никой не беше изправен пред съда и властите не издадоха заповеди за замразяване на активи по нито едно от делата. От нейна страна, FinTRACA никога не е санкционирала банка или брокер хавала за нарушения на правилата или на законите за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Нито един хавала брокер не е сезирал FinTRACA за подозрителни трансакции, въпреки че всички афганистански финансови институции са длъжни по закон да го правят. Нещо повече, прането на пари все още се смята за леко престъпление в Афганистан: наказанието, което се предвижда за него, е между две и пет години затвор или глоба между 1000 и 7000 долара.

Афганистанското правителство на националното единство се заема по-твърдо с този проблем от предходното управление. През юни Гани създаде Правосъден център за борба с корупцията, който да разследва и съди високопоставени държавни служители, включително бивши министри и областни управители, подозирани в корупция. Този ход разгневи много настоящи и бивши държавни служители. До момента центърът е разгледал над 150 случая на корупция и се готви да изправи пред съда редица видни държавни чиновници. Освен това правителството увеличи възможностите си за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. То внесе поправки в законите за криминализиране на двете практики, които изискват главният прокурор да нареди замразяване на активи на хора, замесени в някой от двата вида престъпления, веднага щом властите докажат, че наистина са били замесени. Кабул работи за подобряването на способността на редица правителствени агенции в Афганистан да координират усилията си по делата, свързани с пране на пари и финансиране на тероризма, и опитва да подобри прозрачността в банковия сектор, като увеличи наблюдението на правителството на банковите трансакции. В последните месеци Афганистан засили инспекциите си на хавала брокери и програмата си за лицензиране на хавала, така че да наказва брокери, които не докладват редовно подозрителни трансакции на властите, например като временно отнема лиценза им. Освен това програмата улесни правителството да наблюдава и изземва активи, участващи в пране на пари.

Тези усилия бяха подкрепени от тригодишен заем в размер на 45 млн. долара, предоставен от МВФ и целящ подобряване на банковите закони и правилата за борба с корупцията в Афганистан. Правителството реформира съдебния сектор, като замени над 600 съдии, отстрани 20 на сто от прокурорите в страната и 25% от митническите служители и като забрани на много други да напускат страната. Действията на Гани увеличиха надеждите на мнозина, но някои влиятелни афганистанци – от бивши министри до местни ръководители, изразиха недоволство от реформите му, за да защитят собствените си интереси. Макар че усилията за реформи все още не разполагат с дълбока вътрешна подкрепа, одобрението на международните партньори на Афганистан и най-вече на САЩ ще трябва да измине дълъг път, преди да постигне успех.

Правителството трябва да работи с международните си партньори, за да обучава по-добре съдии, прокурори и регулатори в Афганистан. То трябва да засили контрола върху афганистанските граници и да продължи да подкрепя усилията на FinTRACA в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Разрешаването на проблемите на Афганистан ще изисква не само прочистването на секторите на наркотрафика, недвижимите имоти, обществените поръчки и вноса-износа, а също и разбиването на незаконните финансови потоци, които подкрепят нарушаването на законите и застрашават стабилността на страната. 

 

Автор: Джавид Ахмад, Foreign Affairs

 

Източник: Profit.bg.