Лекарка от Пловдив, която работи във Франция, публикува разтърсваща публикация в социалните мрежи на тема ваксиниране.

В коментарите на поста изплува и виц, но като всеки виц има истина: “Той от 30 г. яде кренвирши, сега се запритеснявал, че не знае какво има във ваксините?!”

Цялата дискусия в нета има смисъл, за да вземе всеки информирано решение. Правото да сме различни е демокрацията днес. Ето какво казва лекарката Елена Радева-Николова:

“Човешко е да те е страх, от нещо, което не познаваш, от чужда молекула, която бори вирус, за който нищо не знаем.
Аз ще се ваксинирам, защото:
Вярвам и подкрепям здравия разум.
Вярвам в постиженията на науката и на медицинската наука в полза на човека
Вярвам, защото знам как се изпитва една ваксина или лекарство, преди да стигне до пазара.
Вярвам на френското правителство и Франция, която ми преподаде втори път медицина, осигури ми свобода !!! и социален статус, равен на това, което аз й дадох като усилия и чувство.
Страх ме е, в момента, в който иглата вкара в тялото ми ваксината, пак ще ме е страх, че мога да развия някаква форма на Ковид, въпреки всичко.
Но и така да е!! Ще бъда удоволетворена, че съм послужила за нещо друго физически, освен за собствените си цели и удоволствия.
Че съм послужила на науката или човечеството по някакъв начин.
Защото като свободен човек и ЛЕКАР, който всеки ден по 12 часа е с маска, очила и костюм от МАРТ месец, не искам да ги нося повече. Не искам най-вече да виждам как си отиват хора, търсещи дъха си със сетни сили или изгарящи от температура.
Ще си сложа ваксина, защото трябва да дам пример.
Защото сме във война и трябва да има някой ПРЪВ , а аз съм направила своя избор и той не е да се крия в дупката и да чакаш злото да ме подмине, или някой друг да се “излъже” вместо мен.
Защото ако не си сложа ваксина, няма да бъда себе си.
Защото като си я сложа, ще го разказвам един ден на внуците си и те на техните, ако щете.
Защото - най-накрая, да се свърши с тази мръсна малка проклета неуправляема гадинка, която смачка човешкия дух, и основно - духа на артиста, най-красивото на този свят- изкуството, без което не можем.
Защото е крайно време, край, точка,да се маха, майната му, да умира вирусчето проклето, което ни разиграва и ни съсипва, да се връща в дън горите тилилейски, откъдето е дошло, защото истински, искрено, дълбоко, до болка ми омръзна да зависим от нещо толкова тъпо и дребно в ерата, в която се отварят пътища към Марс и други далечни вселени. С уважение.”