След „завладяването на Крим от Русия и действията по поддръжка на сепаратистите в Донбас”, западните анализатори започнаха да се безпокоят, че Русия може да нападне Прибалтика, пише американското списание The National Interest в материала на Ендрю Радин How NATO Could Accidentally Trigger a War with Russia.
Мнозина се безпокояха, че руските военни учения „Запад-2017” могат да прераснат в нападение на балтийските страни. Отчитайки сегашната обстановка и външнополитическите интереси на Русия, Москва няма причини да напада Прибалтика, а нейните приоритети в други райони трябва да занимават Запада много повече.
 
Единствената причина Москва да замисли нападение над Прибалтика, това е нарастване на силите на НАТО до такива предели, че те да започнат да стават заплаха за Москва. Затова САЩ и НАТО трябва да отделят на Прибалтика по-малко внимание и да се съсредоточат в разбирането на реалните интереси на Русия, счита списанието.
 
Тези анализатори, които предупреждаваха за възможно нападение от Русия на Прибалтика, признаваха, че такъв сценарий е малко вероятен. Те обаче настояваха, че НАТО следва още да увеличава своето военно присъствие в региона. Дори Русия не спре да се стреми да си върне контрола над бившите съветски републики, тя можела да предприеме нахлуването, за да отслаби НАТО.
 
В случай, че Русия завладее част от балтийските държави, а НАТО не им се притече на помощ съгласно Атлантическия договор, Москва би могла да унищожи целия Алианс. Според анализатори, дори при малка вероятност за такова развитие на събитията, последствията биха били толкова сериозни, че оправдават усилването на контингента.
 
Тези разсъждения обаче описват неточно руските интереси и външнополитическа идеология. Според новия доклад на RAND Corporation, в списъка на най-важните външнополитически интереси на Русия влиза защитата на страната и „режима” в нея, влияние над бившите съветски републики с изключение на „чуждата” Прибалтика и позициониране като велика държава.
 
Русия счита НАТО заплаха за своята сигурност и влияние в региона, обаче безпокойството на Москва е преди всичко в резултат на експанзията на Алианса на изток: наличието на военна инфраструктура близо до руските граници, западна поддръжка на „цветните революции” и ускоряване на интеграциите в блока на Грузия и Украйна.
 
В Москва обаче не може да не си дават сметка, че разпадането на НАТО ще има извънредно дестабилизиращ ефект върху обстановката и ще представлява огромна заплаха за сигурността на Русия. Без НАТО европейските държави могат да започнат кампания по превъоръжаване, а Германия дори може да се опита да създаде ядрено оръжие.
 
Изданието пише, че САЩ и НАТО трябва да отчетат липсата на интереси у Русия към балтийските държави и да разберат докъде се простират интересите на Москва и къде тя се кани „да подкопава западната демокрация”.
 
Липсата у Русия на намерение да атакува Прибалтика не означава, че НАТО трябва да изведе войските си оттам, е уверен Ендрю Радин. Сдържането на Русия трябва да бъде пропорционално на руските интереси. Вече разположените в Прибалтика сили на Алианса са напълно достатъчни за убеждаване на Русия да не напада.
 
„Обаче увеличаването на контингента на НАТО в региона може да промени интересите на Русия, особено ако Москва счете, че тези сили представляват опасност за управляващия режим” – пише The National Interest.
 
Изучавайки действията на западните армии в последно време, руските анализатори се безпокоят, че разположените край границата й сили могат да говорят за подготовка на „обезглавяващ удар” или „цветна революция” в РФ.
 
„Увеличаването на военното присъствие на НАТО в Прибалтика може да даде на Русия мотив за нахлуване, дори ако от гледна точка на Запада разположените сили не представляват сериозна заплаха за руската армия. Затова САЩ и НАТО трябва да отчитат този риск и сериозно да се отнесат към възгледите на Русия към разполагането на нови подразделения на Алианса” – обобщава National Interest.
 
Превод и редакция: БЛИЦ