Над 30 години продължава походът срещу главните прокурори на България. Сатанизирането на всички обитатели на последния етаж в Съдебната палата върви по всички методи на пропагандата, познати от тоталитарните времена.
Понеже авторите на тази безконечна очерняща кампания така и не успяват да овладеят върховете на държавното обвинение, подобно на поставения под контрол връх на Върховния касационен съд, например, се прибягва към трайното сриване на авторитета на прокуратурата, до степен, че в един момент тя да се окаже подменена от няколко частни, лобистки НПО-та, по подобие на схемата „Петрохан“, където неколцина покровителствани сектанти са били на път да се окажат крайната инстанция за контрол над защитените природни територии, пише "Труд".
Мнозина вече са забравили, но някогашният главен прокурор Иван Татарчев пръв се оказа със сатанизиран образ. Дори и след края на мандата си Никола Филчев беше преследван за назидание, най-вече заради опитите му да изобличи престъпните приватизатори на държавния ресурс.
Проф. Борис Велчев като по чудо се размина с изобразяването му като злодей, вероятно и защото по това време друг служеше като гръмоотвод. Последните трима главни обвинители - Сотир Цацаров, Иван Гешев и Борислав Сарафов, се оказаха жертви на организиран заговор за системното им дискредитиране.
Враговете им не познават граници – започва се от всевъзможни доноси по света и у нас, минава се през активни мероприятия с вътрешни врагове и се стига до организирането на протести. Различното при тях е и това, че кръгът, който изначално цели превземането на прокуратурата, в част от мандатите им разполага с правосъдни министри.
Без значение дали министърът е Христо Иванов, неговата бивша секретарка Надежда Йорданова, неговият бивш съветник Атанас Славов или неговият бивш заместник Андрей Янкулов, ресурсът на правосъдното министерство се употребява за превземането на кабинета на главния прокурор.
Цял рояк от НПО-та съществуват вече две десетилетия, за да генерират изкуствено публичен дебат за „страховития“ главен прокурор - адвокати, преподаватели, студенти, бивши магистрати и политизирани съдии, тук-там някой следовател и прокурор влизат периодично в подкрепа на поредния министър, който ползва всяка буква на направения на решето от поправки Закон за съдебната власт, за да стреля срещу обвинител №1.
Войната срещу върха на прокуратурата наистина е титанична, ако се съди и по факта, че България, с едно изключение - ограничаването на президентските правомощия по отношение на служебното правителство – все е променяла глава „Съдебна власт“ в своята Конституция. Вероятно и заради това с всяка следваща поправка проблемите на съдебната система стават все по-тежки. Защото всъщност това е търсеният ефект – по аксиомата „Картаген трябва да бъде разрушен“. В този смисъл настоящият и.ф. главен прокурор е просто поредната мишена на кръга, който иска да контролира държавното обвинение, а ако не успее - да го разруши. Сарафов е върху жаравата, по която вече минаха неговите предшественици.
Цацаров бе обвиняван, че лично бил развъртял винтовете на служебния автомобил на тогавашния председател на ВКС Лозан Панов. След него Гешев бе магнит за атаки, включително от чужди лобисти и дори американски конгресмени, нищо че част от тях към днешна дата вече се оказаха осъдени за корупция. Сарафов имаше „светъл“ период от няколко месеца, през които очевидно е бил обект на безкрайни предложения да подели властта с враговете на прокуратурата. И в момента, в който очевидно не е приел тази сделка, която би била равносилна на пускането на „троянски кон“ в прокуратурата, той се превърна в следващия сатанизиран главен прокурор.
Сарафов стана неудобен, защото в неговия мандат бяха разкрити няколко колосални схеми, свързани с политическа корупция, при това на най-високо ниво. Главен секретар на МВР бе спипан в близост с контрабандисти на цигари, поставили под контрол работата на директора на Агенция „Митници“.
Кметът на третия по големина български град – Варна, бе уличен в корупция от бившия си адвокат и кум, а в София районни кметове сами уличиха в престъпления заместник-кмет на Столичната община. Депутат бе хванат със 100 000 лв. белязани пари, които бе поискал, за да плаща за купуване на гласове на поредните парламентарни избори.
От всичко изброено дотук очевидно бяха засегнати много интереси, а ако добавим и шокиращите разкрития по аферата „Петрохан“, която показва същината на мрежите за влияние, в които са оплетени „Продължаваме промяната - Демократична България“ и дузините НПО-та, свързани с тях, става ясно защо присъствието на Борислав Сарафов на върха на прокуратурата се превърна в проблем №1.
Точно заради това и НПО-активистът от „Антикорупционен фонд“ Андрей Янкулов, 24 часа след като се настани в служебното министерско кресло, понечи да атакува главния прокурор. Доста нескопосано откъм юридически аргументи, но кога ли този кръг е имал добри правни познания. Важна е пропагандата. Заради това Янкулов обикаля дежурните ТВ студиа, пише мъдри постове във Фейсбук и се готви за „титанична“ битка с ВСС.
На „бойното поле“ отново са свикани професионалните протестъри от „Правосъдие за всеки“ и другите хибридно генерирани Gen Z борци за слава и постове. Този път имаме нов нюанс. Разкаял се прокурор, при това голям началник - наказан с отстраняване от поста окръжен прокурор на Плевен и бивш шеф на прокурорската профсъюзна организация.
Дали някой помни, но през 2015 г., когато Лозан Панов бе избран за съдия №1, тогава внушението беше, че мафията е овладяла съда. Когато година по-късно Панов атакува Цацаров, той се превърна в най-ценното оръжие на олигархичното задкулисие във войната му срещу държавното обвинение. Стотици хвалебствени писания съпровождаха всяка стъпка на Панов, а когато допускаше тежки гафове, всичко бе набързо замитано.
Така и до днес неизвестни останаха куп странни обстоятелства около имотното състояние на издигнатия дори като кандидат за президент съдия. По същия начин от петък насам бившият окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов е представян за революционер. Нищо че същият е бил инсталиран за профсъюзен началник от бившия главен прокурор Иван Гешев, за което му е останал верен до последните дни на мандата му.
Николов може да е бил от „лошите“, но щом е започнал да повтаря думите на плевенската му съгражданка Владислава Цариградска, значи вече е от „добрите“. Николов дотолкова повтаря изявите на Цариградска, че не е нужен изкуствен интелект, за да откриеш приликите в изразните им средства, иначе казано в „опорните точки“.
Много го страхувал Николов и.ф. главният прокурор, че ходел с мишена на главата. И това го твърди магистрат, който е бил окръжен прокурор на областен град и дори председател на прокурорска асоциация. Това е толкова срамно и несъстоятелно, че изглежда жалко дори да му се обръща внимание. Но, забележете, Владимир Николов обикаля студията като по график - първо в БТВ, после в „Сега“, мина през НОВА, следват БНР, БНТ, „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Свободна Европа“ и така до безкрай…
Защо го прави ли? Вече някъде бе написано, че е заради обещания за постове - дали в следващия Висш съдебен съвет или по върховете на прокуратурата, а може и в изпълнителната власт. Прави го в синхрон със Съюза на съдиите, в чието ръководство е неговата съгражданка Цариградска, разбира се. Същата, която първа утъпка пътеката на удобните медийни изяви, с които громеше прокуратурата през изминалите две години.
В понеделник по обед изведнъж ССБ излезе с декларация в подкрепа на Николов и с призив ВСС да предприеме действия срещу Сарафов, защото, видиш ли, някой си наказан за нарушения магистрат отишъл в няколко медии и казал, че главният прокурор го страхувал. Някой така му бил казал, предал, чул, недочул.
Защо не е подал сигнал? Нали същите тези кръгове промениха куп закони, нали измислиха цяла нова длъжност - разследващ съдия, който става върховен прокурор, с едно задължение да разследва главния прокурор и неговите заместници. Вероятно сте пропуснали, но две години имаше такъв специален прокурор, който, понеже не открил престъпление при сигурно стотина доноси срещу Сарафов и заместниците му, също стана недолюбван.
Сега ще има следващ спецпрокурор, разследващ този или следващ главен прокурор. И той пак ще стане „лош“, ако не изпълни поръчката, която олигархията иска - ликвидирането на обвинител №1, без значение от името му.
Николов, Янкулов, ССБ, медии, „Правосъдие за всеки“, протести, адвокати, политици - всички те вкупом са активирани от петък насам, за да атакуват Сарафов, за да атакуват този ВСС, който няма никакво основание да отстранява и.ф. главен прокурор от поста му, поради простата причина, че приетата поправка за ограничаване на мандата му, прокарана по искане на ПП-ДБ, бе толкова зле направена, че авторите ѝ забравиха да уточнят, че следва да действа със задна дата.
Но в правото има един принцип – законите действат занапред, т.е. Сарафов и към момента е законно изпълняващ функциите. Това не се харесва на враговете на истински независимата прокуратура, която няма да позволи да се заметат следите от педофилската секта „Петрохан“, които очевидно водят до върховете на политическото ГМО ПП-ДБ.
Атаката на гореизброените е напълно несъстоятелна от юридическа страна, но е крайно ефективна, за да има предизборно говорене и за да се използва за изнудване на другите политически партии в следващия парламент. Точно заради този партизански и разрушителен начин на правене на политика българското правосъдие у нас катастрофира – все по-често и все по-жестоко. Виждат го близките на убитата Евгения, които вече седмица нямат обяснение как така убийците на младата жена изведнъж, от доживотни присъди, получиха съдийско снизхождение. И тук вината не е в главния прокурор, а в тези, които генерират и настоящия натиск „до поискване“.
