В понеделник в 11 часа на тържествена церемония в Конституционния съд своята клетва трябва да положат двама нови съдии - проф. Янаки Стоилов и Соня Янкулова. Стоилов бе назначен с указ на държавния глава, а Янкулова бе избрана с таен вот от общите събрания на двете върховни съдилища, пише "Труд".

Мандатът на двамата ще е до края на 2030-та година. Българският конституционен съд има 12 членове, които, според чл. 143, ал. 3 от основния закон, следва да са „юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж“.

И ако няма никакво съмнение, че върховната съдийка Соня Янкулова има юридически стаж - в случая цели 32 години, то не точно така стои въпросът със стажа на другия нов член на КС - дългогодишният БСП-депутат Янаки Стоилов.

Според автобиографията, публикувана на сайта на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където Стоилов преподава обща теория на държавата и правото, той завършва юридическото си образование през 1983 г., след което работи една година като стажант в Софийския градски съд. Това му позволява да придобие и юридическа правоспособност.

Няма данни Янаки Боянов Стоилов да е вписван някога като адвокат. В същото време той е участник в общо осем състава на парламента, включително и във Великото Народно събрание от 1990 г.

Всъщност Стоилов не е депутат само в две Народни събрания от прехода - 37-то и 44-то. Това означава, че през по-голямата част от изминалите 30 години Стоилов се е водил народен представител, което не му осигурява нужните 15 години юридически стаж.

Възможно е маратонецът-депутат да е бил през цялото време по съвместителство и преподавател в Алма Матер, където първо е асистент, а после придобива и две научни степени - доцент и професор.

Какви са трудовите правоотношения на Янаки Стоилов с висшето учебно заведение следва да бъде проверено, тъй като при издаването на указа за назначаването на Янаки Стоилов от президента Румен Радев данни за юридическия стаж не бяха посочени.

Би било съществен проблем, ако се окаже, че докато е бил депутат, Стоилов е бил само хоноруван преподавател в Софийския университет. Това е така, защото правоотношенията по граждански договори не се зачитат за юридически стаж.

Няма никакво съмнение, че опитен парламентарист, като Стоилов, има място в Конституционния съд. Като ученик на един от „бащите“ на българската перестройка - Александър Лилов - Янаки Стоилов е не само един от авторите, но и от най-големите защитници на настоящата българска конституция.

Но освен въпроса около юридическия му стаж, начинът, по който Стоилов стана конституционен съдия, определено хвърля петно върху иначе безупречната биография на юриста.

Още през лятото, изненадващо за мнозина, които го познават като уравновесен и диалогичен парламентьор, като служебен министър на правосъдието Янаки Стоилов се втурна да атакува политически главния прокурор Иван Гешев.

И бе ясно, че това се прави в замяна на изпращането му от президента в Конституционния съд. Стоилов свенливо отричаше, че иска от Висшия съдебен съвет да отстрани Гешев в замяна на престижната позиция, осигуряваща девет години привилегии, като персонален шофьор и възнаграждение, еквивалентно на „първите“ в държавата.

Три месеца по-късно, обаче, се случи точно това - атаките срещу прокуратурата на Янаки Стоилов му осигуриха високия пост. Така се оказва, че малко след встъпването в длъжност на Янаки Стоилов, КС ще трябва да решава делото, образувано по искане на служебното правителство, относно отказа на кадровия орган на съдебната власт да отстрани обвинител №1 по искане на правосъдния министър.

Според ВСС министърът на правосъдието в случая няма такива правомощия. Очаква се Стоилов да си направи отвод и да не участва в гласуването на предстоящото решение, поради конфликт на интереси.

Определено не е в полза на проф. Стоилов, че назначаването му стана в разгара на предизборната кампания, а, както се оказа и без още дори дългогодишният кадър на БСП да е върнал партийната си книжка.

Румен Радев назначи Янаки Стоилов в Конституционния съд точно в момента, в който съдът с почти пълно единодушие /само един от членовете гласува с особено мнение/ обяви, че служебният министър на икономиката Кирил Петков неправомерно е бил назначен за такъв, с оглед наличието на чуждо гражданство. 

Куриозното е, че именно Стоилов в качеството си на доскорошен служебен министър на правосъдието официално уведоми КС, че бившият му колега Кирил Петков е заемал поста в противоречие на Конституцията заради наличието на двойно гражданство, с което указът на държавния глава от 10 май 2021 г. се оказа и незаконен в частта си за назначаването на Петков.

Последното даде повод на авторитетни юристи да отбележат, че това може да е повод за стартиране на процедура по импийчмънт на президента. Ако това се случи, то Стоилов ще бъде в деликатна ситуация, особено след като министърът е твърдял, че Петков е нарушител, т. е. би трябвало и като съдия, да приеме, че президентът също е нарушил основния закон.

Така се налага изводът, че макар за мнозина Стоилов да е подходящ за конституционен съдия, то начинът, по който това назначаване се случва, поставя под сериозни съмнения независимостта и интегритета като цяло на един от новите членове на Конституционния съд.