В началото на 2000-та година най-големи износители на петрол бяха страните от ОПЕК и преди всичко Либия, Ирак, Саудитска Арабия, Венецуела, Нигерия, а също държавите извън картела Русия и Бразилия. Като цяло всички тези страни провеждаха антиамериканска политика. Особеност на този период беше и неконтролираният световен пазар на петрола. Най-голям производител на „черно злато“ тогава беше Саудитска Арабия, а най-голям вносител – САЩ. Това пише Енгин Озер във в. „Независимая газета“, цитирана от БГНЕС.
След мащабни въоръжени конфликти (Афганистан, Ирак) цените на петрола започнаха да се покачват, в резултат на което страните производителки забогатяваха, политическите режими в тях укрепваха, което се възприемаше негативно от Вашингтон. Не трябва да има съмнение, че ако петролната търговия от началото на века се беше запазила, в днешни дни икономиката на САЩ, макар и да не претърпеше срив, щеше да се окаже в дълбока криза. Само че ситуацията се промени в ключови геополитически възли на световната петролодобивна система.

Саудитският възел: ARAMCO и дълбоките връзки със САЩ

Според експертни оценки световните запаси от нефт са 1,7 трилиона барела. От тях 276 млрд. барела са притежание на саудитците – те са на първо място по петролни залежи в света. Около 90% от бюджета на Саудитска Арабия идват от продажбата на „черно злато“. Първите петролни компании на саудитска земя бяха създадени през 1933 г. През 1944 г. те получиха наименованието ARAMCO, т.е. арабско-американска корпорация, 25% от която принадлежи на саудитците. От 80-те години на миналия век те са под контрола на арабите. Днес АRAMCO е най-голямата петролна (и не само) компания в света. Нейните приходи на ден, съгласно статистиката от 2014 г., възлизат на 1 млрд. долара. Предполагаемата стойност на АRAMCO на пазара е между 1,25 и 10 трилиона долара. За сравнение – стойността на втората компания след АRAMCO – Apple – е 543 млрд. долара. С падането на цените на петрола Рияд обяви планове за избавяне на саудитската икономика от петролната зависимост. Само че кралството се сблъска със сериозен проблем. Печалбата от петрол (официално около 750 млрд. долара) са под формата на облигации и ценни книжа на Федералната резервна система (ФРС) на САЩ. И съществуват планове за замразяването на тези активи. Не толкова отдавна някои американски сенатори излязоха с инициативата за приемане на законопроект, който би наложил санкции срещу Саудитска Арабия за връзки с международния тероризъм, включително и с „Ал Кайда“. Авторите на инициативата се позовават на терористичния акт от 11 септември 2001 г., напомняйки, че от 19 терористи 11 бяха поданици на Кралство Саудитска Арабия. Поставянето на знак на равенство между ръководството на Саудитска Арабия и арабските терористи поставя под заплаха връщането на саудитските петродолари от ФРС. Очевидно по този начин американците имат намерение да поставят под своя контрол и Саудитското кралство, и неговите планове за модернизиране на икономиката.

Руският възел: страната, която изолираха от света

Сегашното украинско ръководство провежда антируска политика под диктата на американците. Това не само влоши руско-украинските отношения, но и повлия сериозно на икономическите отношения на Европа с Руската федерация. В резултат руската икономика не може бързо да се приспособи към новата световна икономическа конюнктура, свързана с падането на цените на петрола. Пазарната стойност на „Газпром“ през 2000-2008 г. беше около 360 млрд. долара. По прогнозата на Дмитрий Медведев при стабилен ръст на икономиката, „Газпром“ трябваше да стигне до 1 трилион долара през 2017 г., а днес вече трябваше да бъде втората по големина световна компания за добив на петрол и природен газ. Само че поради световната криза пазарната стойност на „Газпром“ към днешния ден спадна до 51 млрд. долара. Както е известно, 37% от акциите в „Газпром“ принадлежат на правителството, при приватизация тази част имат намерение да закупят американски компании. САЩ искат да се превърнат в сериозен конкурент на Русия в областта на доставките на газ. Първите количества в размер на 175 000 куб. м. втечнен американски газ вече бяха доставени с танкери в Португалия. И за Европа се открива алтернатива на руския газ.

Венецуелският възел: разрушена икономика като цена в борбата за петрол

В началото на 2000 г. Вашингтон купуваше от Венецуела 14% от петрола, който беше необходим за американската икономика. През 2005 г. президентът Уго Чавес национализира няколко американски петролни компании и засили държавния контрол над петролния сектор. Западните петролни гиганти трябваше да ограничат своята дейност и да дават на венецуелското правителство 40% от печалбата.

С други думи Чавес обяви намеренията си да контролира целия венецуелски държавен петролен поток. Само че скоро след демонстрирането на тези амбиции Чавес почина, в страната започнаха безредици, след което се стигна до девалвация на националната валута. Очевидно е, че основната борба във Венецуела сега се води за приватизацията на държавната петролна и газова компания PDVSA и че след нейната приватизация размириците в страната ще приключат.

Иракският възел: увеличаване на производството, независимо от тероризма

Дългогодишната иракска криза, свързана с разрушаването на режима на Саддам Хюсеин, гражданската война и дейността на терористични организации, на практика не докосна шиитския Басра – ключов петролодобивен район на страната. Независимо от това, че в останалите региони бушува война, международните компании „Бритиш петролиъм“, „ЕксонМобил“ и „Роял Дъч Шел“ увеличават производството на нефт в Ирак. Експерти от „Морган Стенли“ прогнозират, че дневното производство на петрол в Ирак през 2016 г. ще бъде от 3,88 млн. барела, а през 2017 г. - 4,17 млн. барела. Такава увереност позволява да се говори за това, че Централен Ирак вече успешно се контролира от Запада. Наистина, сложна остава ситуацията в друг петролодобивен район – Иракски Кюрдистан в северните части на страната. Но и там основна поддръжка на местните власти и полевите командири оказват американци, което в перспектива прави Вашингтон стратегически партньор на иракските кюрди и в петролните начинания.

Либийският възел: носталгия по миналото без шансове за бъдеще

Неотдавна Либия беше най-богата петролодобивна страна в Африка. Само че нейният лидер Муамар Кадафи си подписа смъртната присъда, след като отказа приватизацията на националните петролни компании и много активно лобираше идеята за златен динар. Сега в Либия съществуват две правителства, а също така и множество терористични групировки, които контролират територията на страната. Няма съмнения, че в близко време терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) ще засили влиянието си в Либия. Успоредно с това в Либия се засилва дейността на американските нефтодобивни компании. Поради това с увереност може да се каже, че Либия няма да успее да възстанови националния петролен пазар и съответно няма да може, както по-рано, да претендира за водещи позиции на световния пазар.

Нигерийският възел: нестабилна страна под заплахата на „Боко Харам“

Днес част от територията на Нигерия с размера на Белгия е под контрола на екстремистите от терористичната организация „Боко Харам“, която е смятана за разклонение на ИД. Нигерия е разкъсвана от корупция и междурелигиозни конфликти, така че през следващите 10 г. пред тази страни не се очертават някакви положителни перспективи. В същото време основно американски петролни компании продължават да проявяват интерес към нигерийските находища на „черно злато“. Този интерес се допълва от инициативата на британски политици, които предлагат на правителството на Нигерия помощ във военната сфера, а също така предоставят групи от войските със специално предназначение за решаване на задачи в сферата на сигурността. Експертите не се съмняват, че в близко бъдеще трансатлантическите петролни и газови компании ще увеличат производството си в Нигерия и че екстремистите от „Боко Харам“ ще продължават да създават заплаха за китайските нефтени компании, работещи в Нигерия и в съседните страни.

Иранският възел: американски трик за Техеран

Американският трик за Техеран се състои в това, че, когато петролът струваше 130 долара барела, беше въведена забрана за продажбата му чрез механизма на международни санкции. Когато петролът спадна до цена от 40-45 долара, забраната и санкциите бяха отстранени. Днес Иран увеличи добивът на петрол до 1,750 млн. барела дневно. Само че, ако американското ръководство поиска, то може отново да наложи ембарго за продажбата на ирански петрол, което би било най-силен удар върху икономическата и социално-политическата система на Ислямската република. Поради което днес Иран е особено зависим от тези възможности на САЩ. Трябва да се отбележи, че с един изстрел (вдигането на ембаргото миналата година) Вашингтон уби два заека (възстановени отношенията с Техеран, докато демонстрираше на режима на аятоласите тяхната уязвимост в бъдеще, а също така наказа Саудитска Арабия, станала твърде независима в региона и замислила модернизация на националната икономика).

Китайският възел: стратегическа игра на Америка

Годишният темп на прираст на икономиката на Китай е около 6%, и поради тази причина Съединените щати не могат да се конкурират с него. Въпреки това американците могат да създават сериозни пречки за развитието на китайците чрез трудността на достъп до разработване на петролни или газови находища и повишаване на цените на петрола. Вероятно трансатлантическите корпорации ще се опитат да контролират такива компании като АRAMCO, “Роснефт”, “Газпром” и PDVSA. Да ги вземат под свой контрол е удобно точно сега, когато пазарната стойност на компаниите се е снижила максимално. А след като тези арабски, руски и венецуелски корпорации преминат под контрола на американците и техните съюзници, може да се очаква повишаване на цените на петрола до 80-85 долара за барел. Провеждането на голямата петролна и газова игра на САЩ се изразява в постигането на разбираема цел – в крайна сметка да бъде сложен край на господството на ОПЕК и сами да контролират и определят цените на петролния пазар, с което да прекратят стремителния ръст на Китай. Очевидно е, че именно около тази игра в близките години ще възникват различни конфликти и политически съюзи.