Алюзиите с паметната 1991 година и призива на премиера Димитър Попов: "За Бога, братя, не купувайте!", са неизбежни – по силата на смисъла си. Особено днес, особено сега, когато разходите надвишават в пъти приходите, качеството отстъпва пред количеството, а празните обещания нямат реципрочност.

Не търсете пропорционалност, защото историята се повтаря. Отдавна се знае, че няма как да решим проблеми, използвайки същия начин на мислене, с който сме ги създавали. Айнщайн го е казал, а ние… ние го живеем.

И днес (13 февруари 2025) някои българи казват: "СТОП!"! Бойкотират магазините за хранителни стоки – с надежда системата да се промени, цените осезаемо да паднат, да има таван на надценките и изобщо, ако може, да избягаме през глава от родната действителност, големите илюзии и тежката си народопсихология.

Да, ама не – не и когато действията не съответстват на желанието, и са повече епизодични, отколкото с тенденция.

За Бога, братя… осъзнайте се!

Системата не може да се промени за ден. Нито за два. А епизодични опити като този, дори и да са лъч, не стигат, за да осветят целия път. Не и когато националното пробуждане куца толкова сериозно.

Нужно е продължение! Идеята е добра, но недостатъчна. За всеки е ясно, че с еднодневно непазаруване няма как цените магически да паднат, търговците да се почувстват притиснати, а икономическите проблеми да се решат.

Падат само надеждите на българите. А България продължава да е най-бедната страна в Европейския съюз!

Историята се повтаря тогава, когато не сме си научили урока. А за такива ненаучени уроци българската памет изобилства от примери.

Примери за моменти, в които сме имали основателен гняв, но слаба колективност в изразяването му. Глас народен, който не е бил достатъчно красноречив, за да донесе стабилна и устойчива промяна.

И преди сме го правили

В България и преди е имало случаи на бойкотиране на магазини – някои по-успешни от други.

Още през 90-те години на миналия век, след падането на комунизма, се случват множество протести срещу високите цени на храните, а страната ни минава през труден период на икономическа криза и хиперинфлация.

В далечната 1991-ва, когато тогавашното правителство, оглавявано от премиера Димитър Попов, освобождава цените от държавен контрол, което води до рязко покачване на цените на хранителните продукти. В отговор на това премиерът отправя призив към гражданите да не купуват скъпи стоки, надявайки се, че това ще доведе до спад на цените.

Призивът първоначално води до известен, но краткосрочен ефект в потребителското поведение – хората започват да ограничават покупките си, което води и до спад в търсенето на някои стоки. Това принуждава търговците да намалят цените.

В дългосрочен план обаче, освобождаването на цените води до хиперинфлация – както се е случило и в месеците след това.

През 2013 г. също се провеждат няколко протеста и бойкот срещу високите цени на храните, организирани от различни граждански организации. Ефектът отново е краткосрочен.

През февруари 2023-та в България се проведе и общонационален бойкот на хранителните магазини, организиран от различни организации, сред които и Федерацията на потребителите. Причината отново бе добре позната – високите цени на храните и желанието за по-голяма държавна намеса в ценовото регулиране. И както се досещате – отново със същия краен резултат.

И така стигаме до миналата 2024 година, когато отново имаше призиви за бойкот на хранителни магазини, като този път инициативата бе на движение "Системата ни убива", Федерация на потребителите, сдружение "За достъпна и качествена храна" и Обединени пенсионерски съюзи.

За да стъпим сега на този 13-ти февруари 2025 г., когато може би трябваше да бъде различно и ние да бъдем други. Уви, сценарият е добре познат, последствията от него – също.

По подобие на онзи 13 март 2020-та, когато обявиха първото извънредно положение в България заради COVID-19 и страната беше затворена. И след него също трябваше да е друго, и ние да сме други…

И често обещанията за социална промяна приличат повече на "сиренце в капан", отколкото на реална политика. И препратката към думите на първата жена министър-председател на Обединеното кралство Маргарет Тачър, не е случайна.

"Безплатно сирене има само в капана за мишки" и "Безплатен обяд няма", казва Желязната лейди, а смисъла зад думите й в случая звучи актуално и днес, и отразява не само положението в страната, но и скептицизма на българина към ценовите стратегии. А вероятно и суровия реализъм.

На 13 февруари супермаркетите със сигурност ще направят намаления на мишките с безплатно сиренце в капана, ако трябва да продължим метафората и стилистиката… Изборът е ваш!

Анелия ПОПОВА/БЛИЦ