Ако парламентарните избори се провеждаха в края на 2017 г., то ГЕРБ биха получили около 28%, а БСП – 21% от вота. ОП са трета политическа сила с малко над 6%, а ДПС са четвърти също с около 6%. Това кой би бил трети и кой-четвърти е трудно да се предвиди в извънизборна ситуация. Това показват данните от проучване на "Екзакта рисърч" за електоралните нагласи в края на 2017 г.

Настоящото изследване показва, че ако изборите бяха в средата на декември т.г., в парламента биха попаднали само 4 формации – ГЕРБ, БСП, ОП и ДПС. Засега партия „Воля” остава под 4%-ата бариера. Ситуацията в дясно не изглежда особено перспективна, защото обединенията се извършват около две ядра. С висока степен на достоверност може да се твърди, че поотделно тези две ядра нямат особени шансове да попаднат в следващ парламент.

При нови избори ГЕРБ може да разчита на вота на 89% от избирателите си от март 2017 г., а БСП – на 91%. Това са двата най-мобилизирани партийни електората. Непосредствено след тях се нареждат избирателите на ДПС – 84% от които биха повторили своя вот. Над две трети от бившите избиратели на ОП биха подкрепили отново тази патриотична формация. „Воля” са запазили около 60% от избирателите си от март 2017 г., като една трета от бившите им избиратели днес са разочаровани.

Доколкото в момента политическата интрига следва противопоставянето между ГЕРБ и БСП, попитахме: „Да допуснем, че на следващи парламентарни избори се явят само ГЕРБ и БСП. За кого бихте гласували?”. 41% отговарят, че биха гласували за ГЕРБ, а 29% – за БСП. 1/3 от българите отказват да гласуват за която и да е от тези две партии.

Показателно е, че при подобна ситуация близо половината от избирателите на ДПС биха подкрепили БСП, а едва 14% - ГЕРБ. Ако десните все пак решат да гласуват, то вотът им по-скоро би бил в полза на ГЕРБ.

Половината от избирателите на ОП биха гласували за ГЕРБ, а едва 12% за БСП. Това показва сближаване между избирателите на партиите от управляващата коалиция.

Политически апатичните българи са по-склонни да подкрепят ГЕРБ, а вотът на сегашните избиратели на „Воля” би се насочил в равна степен към ГЕРБ и БСП.

Топ 10 на най-одобряваните български политици през декември включва: Мая Манолова със 71% одобрение; Румен Радев със 70% одобрение; Йорданка Фандъкова с 62% одобрение; Томислав Дончев с 47% одобрение; Бойко Борисов с 45% одобрение; Красимир Каракачанов с 44% одобрение; Красен Кралев с 38% одобрение; Лиляна Павлова с 37% одобрение; Георги Първанов с 35% одобрение; Владислав Горанов с 34% одобрение.

Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Красен Кралев и Лиляна Павлова са най-одобряваните министри от кабинета през декември. Трима от тях: Томислав Дончев, Красимир Каракачанов и Красен Кралев имат положителен рейтинг – добрите оценки за работата им имат превес над негативните.

Най-изразителен е ръстът на одобрение (от по 8%) към вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева и към министъра на икономиката Емил Караниколов. С по 7% повишават одобрението за работата си министрите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Красимир Вълчев, Николай Нанков и Нено Димов. През изминалите месеци заедно с одобрението, расте и неодобрението към Нено Димов, Емил Караниколов, Бисер Петков и Валентин Радев. Очевидно работата на тези министри ги вади от анонимност, но и поляризира обществените оценки за тях.

С по 6% нараства одобрението към работата на Владислав Горанов, както и към Теменужка Петкова.

С нисък рейтинг на одобрение са министрите Румен Порожанов, Боил Банов и Нено Димов. Това се дължи и на все още ниската им разпознаваемост.В класацията попадат немалко членове на кабинета. За пръв път от много време насам финансов министър участва в Топ 10 на българските политици. От данните е видно и това, че лявото има своето представителство сред най-популярните политици у нас, за разлика от дясното, което не е представено в пълния си спектър.

Църквата и армията са институциите, одобрението към които е по-висок дял от неодобрението през декември.

Българската православна църква е най-одобряваната институция в края на 2017 г. от 52%. Жените, хората на възраст над 59 години, високообразованите респонденти, жителите на столицата и на градовете в страната по-често дават положителни оценки за работата на БПЦ.

Армията е на второ място по одобрение след БПЦ (с 42%), като положителните оценки за нея леко нарастват през последните месеци. Над средното одобрение към армията регистрираме сред младите българи, сред мъжете, сред високообразованите хора, както и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове.

Одобрението към парламента остава ниско и без промяна през последните шест месеца – 20%, а неодобрението нараства с 5% и вече е 71%. Няма обществена група или прослойка, сред която одобрението към парламента да надвишава неодобрението.

Макар съдът да остава най-слабо одобряваната институция у нас, в настоящото изследване регистрираме слаба положителна промяна. С 3% расте одобрението към съда и с 5% намалява неодобрението към тази институция. С 2% намалява и неодобрението към работата на прокуратурата.

По отношение на полицията е налице еднозначно негативна тенденция – и одобрението спада, и неодобрението расте през последните месеци. Най-висока критичност регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред бедните, сред жителите на малките градове, сред политически апатичните и сред избирателите на БСП.

Една трета от българите одобряват едновременно работата на правителството и на премиера. Негативните оценки за правителството остават повече от положителните (55% : 35%).

Промените в рейтинга на кабинета, обаче, които регистрираме в края на календарната 2017 година, могат да се определят като по-скоро положителни. През последните месеци правителството добавя 5 пункта одобрение и в момента е подкрепяно от 35% от българите. Леко се свива и неодобрението към кабинета.

Над средното е одобрението за кабинета сред българите на възраст между 18 и 50 години, сред заможните хора и сред жителите на градовете извън столицата. 82% от симпатизантите на ГЕРБ и близо 60% от тези на ОП одобряват работата на правителството.

Крайно негативно отношение към кабинета регистрираме сред избирателите на БСП (91% от тях не го одобряват). Критични към кабинета са най-често хората на възраст над 59 години, както и живеещите в селата българи.

Една пета от българите са на мнение, че външната политика на сегашния кабинет става по-успешна. Това мнение се споделя от високообразованите и заможни респонденти, от жителите на градовете в страната, както и от хората на възраст до 50 години. Особен респект към успехите на външната политика изразяват избирателите на ОП. Това се дължи главно на подобряването на българо-македонските отношения.

58% от българите са оптимисти за бъдещето на българо-македонските отношения след подписването на спогодбите за двустранно сътрудничество. 20% посочват, че са песимисти. Най-много оптимисти има сред високообразованите и заможните българи, сред жителите на градовете-областни центрове, сред привържениците на ГЕРБ и на ОП.