Древногръцкия драматург Есхил разказва в “Седемте срещу Тива” трагедията на ротационното кралство в Тива. След като Едип пробожда очите си заради сбъдването на предсказанието на Оракула, че ще се ожени за майка си и ще убие баща си, синовете му Етеокъл и Полиник превземат кралството му и се договарят да владеят Тива заедно. Етеокъл щял да царува първи, след което Полиник, пише "Труд".

Полиник заминал за Аргос и когато се върнал, брат му отказал да го допусне в града и да му позволи да заеме престола. 

Историята завършва с трагичен край - Етеокъл и Полиник са се убили взаимно. Прекъсва се Едиповата кръв.

Ротационните правителства не са известни само в митологията - макар да се е случвало рядко, имало е такива и в други държави. Обикновено и тяхната съдба е трагична - или правителството пада, преди да се случи ротацията, или тя просто не се случва. 

Единственото успешно ротационно правителство е било в Израел. Ирландия също има ротационно правителство, при което ротацията се осъществи в края на миналата година - но все още не е ясно дали ще издържи до края, след като първата партия бе във властта за около 2 години и половина.

Нещо като ротационно правителство се случи и в Северна Македония, при което бившият премиер Зоран Заев се съгласи на сделка с “Демократичен съюз за интеграция” да се оттегли от поста не по-късно от 100 дни преди следващите избори и на негово място да бъде номиниран нов кандидат от албански произход.

Заев подаде оставка, след като партията му загуби изборите в Скопие, но все още предстои да се види дали наследникът му Димитър Ковачевски ще изпълни уговорката. 

В Румъния също има правителство с ротация на премиерът. Той трябваше да се оттегли през 2023, но преговорите по ротацията все още са в ход. Засега се очаква ротацията да е успешна - тъй-като лидерите на партиите и премиерът са заявили, че искат да се случи без скандали и в най-скоро време.

Ротационните правителства, изглежда, са новата мода. През 2005 година те бяха на дневен ред, след като в Германия се говореше за ротация на Християндемократическата партия на Ангела Меркел и социалдемократите. Тогава ХДП реши да не се правят подобни договорки и настоя Ангела Меркел да бъде канцлер за целия мандат.

Това отприщи модата на “големите коалиции”, в които двете най-големи партии, независимо от идеологическите си разлики, се събират в коалиция.

След Германия големи коалиции имаше и в Европейския парламент, в Италия, Нидерландия и много други държави в Европа и света. Повечето бяха непопулярни и често една от партиите понасяше сериозна загуба от сделката.

В Германия “Социалдемократическата партия” имаше резултати от 38,5% и 34,2% преди да се обяви коалицията с Меркел - след което постепенно се стопиха до 20,5% и макар днес да управляват, това се случва със значително по-малка електорална подкрепа. 

При голямата коалиция в Италия, партията “Народът на свободата” се разцепи, а традиционните социалдемократически партии постепенно започнаха да губят подкрепа. 

Дали българското правителство ще последва пътя на трагедията на Есхил или ще е просто част от нова европейска мода - предстои да видим. Но историята е показала, че грандиозните сделки почти винаги завършват със сериозна загуба за поне един от участниците.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук