Преди няколко дни моите колеги проведоха интервюта с работници за една нова фирма, в която вече не се занимавам лично – интервюта с узбекистанци.
Това гласи коментар на Иван Стамболов - Сула, ето какво още казва той:
Споделиха, че били тихи, скромни, изглеждали дисциплинирани и работливи. Колко време ще останат в България, е отделен въпрос. Може би повече, отколкото си мислим. Защото – запомнете ми думите – България скоро ще стане по-привлекателна дестинация от така наречените „обетовани земи“. Само нека мигрантите не ни чуят.
И така, с питие в ръка, се запитах: кога се превърнахме от източник на гастарбайтери във вносител на работна ръка? Да не броим онези виетнамци в края на соца, нито севернокорейците, които и до днес работят в руския Далечен изток.
През 2024 г. над 15 500 чужденци са влезли в България за краткосрочна заетост – ръст от над 35% спрямо предходната година. За последните шест години – 108 000 души от 65 държави. Най-много идват от Турция, Киргизстан, Узбекистан, Непал, Индия, Русия и Украйна. Сектори с най-голямо търсене: хотелиерство, строителство, транспорт, производство и ИТ.
Нашата фирма съчетава строителство с графичен дизайн – странна, но печеливша симбиоза. Причината за нуждата от чуждестранни работници? Огромният недостиг на работна ръка. По официални данни – над 200 000 незаети позиции. И ето парадокса: в някои общини безработицата е висока, но няма кой да работи.
Причините според мен са две:
-
Липса на квалификация и мотивация – хората не стават за това, за което има работа.
-
Мързел и хитрост – научили са се да оцеляват и без труд, често чрез жените си или социални схеми.
На много места населението е застаряващо, младите бягат в големите градове или чужбина. А това вече не е само социален, а цивилизационен проблем. Всяка цивилизация стига момент, в който е постигнала толкова, че няма за какво повече да се бори. Оттам започва разпадът.
Днес е трудно да повярваме, че меките, „възпитани“ западняци са наследници на средновековни завоеватели, които пирували с глигани и доминирали със сила. Сега живеят в охолство, което ги прави слаби. Западът вече не иска да работи физически – затова източноевропейците поеха щафетата. Но и те се разглезиха. И сега... всички чакат някой друг да върши тежката работа.
Навсякъде се раждат влогъри, не инженери. А новият свят – Индия, Китай, дори Непал – се труди и създава блага. Но и те ще се оядат. Вижте Япония.
И накрая: ето ни нас – със скъсаните потури и внос от Узбекистан. А какво ще стане, когато и узбеките се наситят?
Виновна е индустриалната революция и цялата ѝ поредица от последствия – парламентарна демокрация, социална държава, безусловен базов доход, култ към „щастието по право“. Сякаш сме забравили, че с пот на челото се печели хлябът. А сега чакаме някой да ни го донесе, и ако се забави – тропаме с краче.
Знам, че Господ е дълготърпелив. Но понякога се учудвам на търпението Му.
И, да – Картаген трябва да бъде разрушен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.
Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.
