Волене, в края на 1990 г. с теб работехме заедно във вестника на СДС - "Демокрация". Ти беше сменил първия главен редактор Йордан Василев, аз дойдох от "Труд" и оглавих репортерския отдел. Тогава ти беше седесар, беше честен, псуваше комунистите и Съветския съюз. В същото време пусна на първа страница картата с черепите, която отврати от синята идея всички нормални привърженици на БКП. Аз помагах с каквото мога да се въведе професионализъм в редакцията и вестникът да помага на СДС в битката с червената номенклатура, а не с хилядите редови социалисти, които нямаха вина за зулумите на Номенклатурата.
Ти беше слаб главен редактор и след няма и година правилно те махнаха. <br /> <br /> Аз вече не бях там - договорът ми беше прекратен на 45-ия ден от теб и от директора (вече &nbsp;покойник). Не ме погледнахте в очите - пратихте едно смутено момиче да ми съобщи новината. Лошо няма - бил съм слаб журналист и шеф, уволнили са ме. Не се сърдя никому.<br /> <br /> Оттам-нататък ти тръгна по надолнището и не се спря. Беше &nbsp;в &quot;Мултигруп&quot;, в &quot;Овъргаз&quot;, при Петьо Блъсков, когото преди това псуваше до девето коляно. От седесар полека-лека стана антикостовист, от антикомунист - съветофил, от демократ - патриотар. Накрая цяла година поддържаше задкулисния небългарски кабинет &quot;Орешарски&quot; - беше в една лодка с &nbsp;БСП-ДПС, които иначе уж&nbsp;критикуваше. <div><br /> А днес, Волене, стигна дъното! Докара пред толкова трудно конструирания парламент &nbsp;бедни и гладни люде отвън (софиянци отдавна те разкриха и те разкараха). Твоите маши им натрупаха &nbsp;камъни, раздадоха им бухалки.&nbsp;Събралите се &nbsp;ругаеха &nbsp;всички и всичко, но не знаеха какво искат. Точно като теб.<br /> <br /> Нищо не остана от теб, Волене!<br /> <br /> Само омраза...<br /> <br /> <strong>Пламен КАМЕНОВ&nbsp;</strong></div>