Всъщност заглавието е подвеждащо. Защото „просто Киро“, както любовно го кръстиха депутатките в собствената му парламентарна група, доказа че нищо не знае. Нито законите и конституцията на страната, с което се записа в историята на България като първия й премиер, уличен от Конституционния съд в лъжа в качеството си на служебен министър.

Нито че няма първа и втора ръка бежанци, както се наложи да му напомнят всички световни медии, в това число и един от най-рейтинговите американски TV водещи. Нито как се управлява икономика в състояние на тройна криза, в резултат на което държавата е в състояние на свободен полет в бездната, а обществото й – все по-обедняващо и с незапомнена от над 2 десетилетия двуцифрена инфлация. Нито дори как изобщо се управлява демократична държава. Което пък обяснява, защо даде за пример на цяла България африканска страна с диктатура, БВП и нрави от Третия свят.

Когато говори, „Просто Киро“ говори не от знание, а по опорки. Измислени, написани и спуснати от кръга „Капитал“, воглаве с човека, който акушира на идването му на власт – енергийния олигарх Иво Прокопиев.

Това е и обяснението защо в имиджово интервю за британския седмичник The Observer, очевидно дадено в опит да свали от лицето си петното, нанесено от арийското му изказване за бежанците, Петков влиза в ролята на ретранслатор за опорки, които ежедневно се публикуват в онлайн изданията на Прокопиев „Капитал“ и „Дневник“. Обяснява и защо, преди да говори за олигархията в България, не е седнал да попрочете поне малко.

Поне в любимия си източник на информация Гугъл. Ако го беше направил, щеше да открие, че олигарх е човек, съсредоточил в ръцете си едновременно бизнес, медии и власт в политиката. А ако беше седнал да прочете и сигналите, подадени му лично от ДПС, в опит на движението да подпомогне демонстративните му напъни да бори корупцията отново чрез Гугъл, щеше да открие, че това описание перфектно обрисува точно един човек в тази държава – ментора му Прокопиев.

Същият човек, който беше наречен от авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“ „сляпо петно на българския медиен пейзаж“. Който вече десетилетия точи и хазната, и джобовете на всички ни през скъпия ток, напомпан до Космоса от перките и соларите, а сега, заради амбициите му да се докопа и до милиардите от Брюксел за възстановяване на икономиката ни, се превърна и в причината за трети пореден път да бъде върнат БГ планът за възстановяване и развитие. И който бе разобличен от стенограмите АРГО-гейт като основен политинженер на държавата, дърпащ конците в политиката през подставени лица проксита.

Всъщност, ако си мислите, че Петков не знае всичко това, дълбоко грешите. Най-малкото, защото първите си стъпки в политиката той направи не миналата година, когато стана служебен министър на икономиката, а още в първото правителство на Бойко Борисов. Като част от външен експертен екип към Министерството на икономиката, назначен от тогавашния шеф на ведомството Трайчо Трайков. Същият Трайков, който – по признания на самия Борисов, е бил посочен за поста именно от Прокопиев заедно с още „5-6 министри“.

На този фон едва ли ще има изненадани, че когато във въпросното интервю Петков говори за корупция и за олигарси, назовава не името на ментора си Прокопиев, а на основния враг на каолиновия бос, човека, който от години разобличава престъпленията му – Делян Пеевски. Нищо че Пеевски олигарх нито е бил, нито изобщо може да е. Ако щете – по изцяло прозаични причини.

Защото нито има медии, за разлика от Прокопиев, който според изчисления на „Ню Юръп“ държи над 25 и е медиен монополист.
Нито е във властта или някога е бил, предвид факта, че вече десетилетие е депутат от опозицията. Пак за разлика от Прокопиев, който от много повече време дърпа конците във властта през депутати и министри проксита. А вече и премиер.

Нито е използвал обществен ресурс като еврофондове или обществени поръчки. Отново за разлика от Прокопиев, чийто бизнес и дори медии се издържат главно от това и съществуват на гърба на фондовете от Брюксел, държавната хазна и данъкоплатците, за да ги лъжат с опорките на издателя си. Опорки, зад които не стоят и грам доказателства. И на когото държавата подари за жълти стотинки „Каолин“ и „Винпром Дамяница“, в така наречената „приватизация“, превърнала се в касичка за привилегировани и захранила с първите милиони кръга „Капитал“.

Прокопиев и говорещата му кукла на конци Петков обаче залагат на стария принцип, че когато нямаш доказателства за каквото и да било и срещу когото и да било, повтаряш едни и същи лъжи до втръсване. С надеждата, че публиката и читателите не само ще им повярват, но и няма да се заглеждат по истинските грабители на държавата. По истинските олигарси, заради които държавата ни вече 30 години се върти в омагьосания кръг на прехода, а над 15 след влизането си в ЕС продължава да е най-бедният член на Съюза.