В емоционален пост, журналистът и писател Лияна Панделиева застъпва теза, която мнозина не одобряват: тя застава в защита на момчето от Видин, което нанесе жесток побой на беззащитен връстник.
Панделиева не цели да оправдае престъплението, а да изтъкне системните проблеми, които превръщат това дете в жертва на пълното отсъствие на социална грижа в България. Според нея, колкото по-слаб, неграмотен и незащитен е човек, толкова по-вероятно е да попадне в категорията на "децата-изроди", термин, използван от медиите.
Дълъг и неприятен текст. Предупредих, пише тя.
Случаят от миналото: 13-годишният "убиец" и липсата на психиатрична грижа
Панделиева прави паралел с по-стар случай, когато 13-годишно момче убива осиновителя си. Медиите също го определят като "изрод". Журналистката лично се среща с момчето в изолатора и остава изненадана от неговата физическа немощ и примиреност, макар и понякога прикрита с перчене. Установила, че не му е назначена психиатрична експертиза, тъй като е малолетен и няма да бъде съден.
След настояване и с медийна подкрепа, експертиза все пак е назначена. Тя разкрива "куп проблеми, някои от които вродени", както и нужда от системна грижа и медикаментозно лечение. Майката на момчето, съсипана от обществения натиск да се "разсинови" от детето, разказва за тормоза, униженията и обидите, които е търпял в училище, включително от учители. Тя споделя и за коментарите на съседи, че е осиновен "от циганите" и никой не го е искал.
Най-тревожното, според Панделиева, е, че в България не съществува институция за деца с девиантно поведение, които да бъдат лекувани под охрана и лекарски контрол. Майката не смее да го вземе обратно, страхувайки се да поеме пълна отговорност за бъдещите му действия. Журналистката описва и шокиращ инцидент, при който по-големи момчета изгарят скалпа на детето с нагорещен нож, след като не успяват да го събудят.
Семействата с "различни" деца – сами срещу системата
Панделиева дава и друг пример – син на познати, който в пубертета започва да изрича псувни и заплахи. Едва когато семейството търси психолог, бащата признава, че е имал същото поведение като дете и е бил на медикаменти. С помощта на специалисти и семейството проблемът е овладян, но Панделиева пита: "А ако го нямаше семейството?".
Тя разказва и за първокласник със специални образователни потребности (СОП), който е бил буквално изхвърлен от класната стая от "активни майки", а директорката и охранителят на училището са отсъствали. Родителите на детето са принудени на смени да стоят в класната стая, за да може детето им да посещава училище.
Журналистката споменава и за отношението към деца с аутизъм в общообразователни училища в столицата, където семействата с лични усилия успяват да ги успокоят след всеки учебен ден.
"Няма по-дамгосани, по-низвергнати, по-презрени, по-изоставени от различните деца в България", пише Панделиева. Видинският агресор е известен на Детска педагогическа стая и с него са работили психолози. Но, както отбелязва Панделиева, "това не е грип. Не 'оздравяваш' след няколко разговора. Това е дълъг, понякога непрекъснат процес."
Абсурдът на Местните комисии и липсата на държавна грижа
Според Панделиева, цялата ни държава е "огромен длъжник" на семействата с различни деца. Тя критикува и Местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, които нарича "извращения" – "съдилище от общински ентусиасти, които решават как им се струва редно да накажат едно дете". Като пример дава случай от Пловдив, където такава комисия отнема две момчета от самотен баща и ги праща в интернат, заради "престъплението" да изпият ракия у дома.
Видинският агресор е бил оставен за осиновяване, но никой не го е пожелал. "Колко насилие е понесъл през години, колко пъти са му казвали, че е изрод и най-добре да пукне, той сам не би могъл да преброи," пише Панделиева. Тя прогнозира, че момчето просто ще бъде "махнато" и "проблемът е решен", без никой да се интересува какво ще стане с него след година-две.
"Големият отсъстващ е държавата", категорична е Панделиева, която настоява за създаване на навременни условия за специализиран преглед на психическото здраве на децата и задължителна терапия, особено когато са изоставени и живеят в "света на жестоки възрастни". Тя завършва с реторичен въпрос: "Какво от това, че агресивното дете е на отчет в Детска педагогическа стая? Ах, да – на социалните плащат малко и те няма как да се занимават с всички. Затова – няма момче – няма проблем. Във Видин настъпва мир и покой."
