Успяха ли за пореден път партиите да финтират бунта на улицата? Това е въпросът след последните маневри на родните политици, които потърсиха спасение от гнева на тълпата в спешни избори. Напук на призивите на протестиращите да не се бърза със служебен кабинет, за да може да се удължи животът на сегашния парламент.
Така лидерите на множеството от площадите се надяваха да накарат депутатите да гласуват най-важните антимонополни мерки, вместо да ги завещаят на следващото Народно събрание. В началото президентът Росен Плевнелиев също се опита да убеди партиите в ползата от този ход, за да падне напрежението. В крайна сметка обаче след Консултативния съвет по национална сигурност стана ясно, че парламентарните сили и държавният глава са се договорили за курс към спешни извънредни избори. Ако служебният кабинет е готов другата седмица, това означава, че парламентът трудно ще успее да свърши нещо в броените дни дотогава, коментират експерти.
Утре президентът Росен Плевнелиев ще връчи мандата на ДПС, които обещаха да го върнат. Оттам нататък дните на законодателния храм са преброени и във всеки един момент може да ги застигне "внезапна смърт". Държавният глава е задължен след провала на въртележката с мандатите да дръпне шалтера на Народното събрание и едновременно с това да назначи служебното правителство и да определи датата на предсрочните избори.
Плевнелиев съобщи, че в понеделник ще обяви приоритетите и структурата, а следващата сряда или петък ще назначи временния кабинет и заедно с това ще разпусне парламента. Към Президентството ще заработи и Обществен съвет към кабинета и вероятно и към всяко отделно министерство, които ще надзирават временната власт. Отсега обаче не е ясно по какъв критерий ще бъдат подбрани представители на протестиращите в тези съвети.
Вчера стана ясно също, че преди да се разтури, Народното събрание ще подхване и някои от най-наболелите искания на разбунтувалите се площади. Съмненията са обаче какво ще успеят да свършат като резултат депутатите и дали това ще е достатъчно хората да се приберат у дома.
И да се откажат от заканите за гражданско неподчинение и щурм на Президентството. Макар за АЕЦ "Белене" да бе посветен цял референдум, зачеркването на проекта от народните избраници вчера развълнува бунтарите по-малко от приетите промени в Закона за енергетиката, които ще позволят на ДКЕВР да намали цените на електричеството от 1 март или от 1 април. Уважено бе и желанието да бъде създаден и Обществен съвет към енергийния регулатор.
Освен към парламента улицата има спешни искания и към други власти. Кметицата на София Йорданка Фандъкова вече се срещна с представители на протеста и прие техните искания за въвеждане на индивидуални договори, премахване на прогнозните количества и ежемесечно отчитане на потребената енергия.
Бунтарите имат претенции и към родната Темида. Те настояват за прекратяване на съдебните дела срещу потребителите на ЕРП-тата, топлофикациите и ВиК дружествата до установяването на легитимността на сметките.
Друг апел е изпратен към главния прокурор - за разследване на далаверите в енергетиката. Трети искания са утопични на този етап, но могат да бъдат обмислени в перспектива - национализацията на енергийните дружества, разтрогване на концесиите за вода, премахването на посредниците и разтрогването на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани.
Засега обаче Народното събрание си прави оглушки за най-споделяното политическо искане - промяна на Изборния кодекс, която да даде шанс на граждански движения за равнопоставено участие в изборите. Щабът на революцията се обяви още за преминаване от пропорционална към мажоритарна система, създаване на процедура за отзоваване на депутати и граждански квоти във всички регулаторни органи, пише в. "Стандарт".
Някои от тези предложения могат да се въведат чрез промени в конституцията, а други с пълно прекрояване на Избирателния закон, което неминуемо би създало хаос на предсрочния парламентарния вот. Сега обаче депутатите ще си измият ръцете, че няма техническо време за такава драстична реформа на изборния кодекс. /БЛИЦ
