Първанов: Аз съм пътят и истината и опозицията

И защо Станишев е съгласен с 90 на сто от казаното от президента

Втората стенограма, от пресконференцията на президента Първанов в петък, е далеч по-важна и сериозна от махленския скандал между него и Дянков. Тя даде безспорни доказателства за безусловното желание на държавния глава да играе централна роля в българската политика и много често да се изявява като истина от последна инстанция.

Не за първи път президентът пряко или косвено е обвиняван, че прекалено се меси в работата и на трите власти в една парламентарна република. И не за първи път от началото на това управление Първанов се сочи като основен стълб на опозицията при хилавото поведение на БСП. В петък президентът го потвърди. В част от отговора на журналистически въпрос Първанов казва нещо, което убягна на мнозина. Цитирам от стенограмата:

„Целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа страх в различните социални групи. Спомнете си тона към лекарите, към академичния състав, към кметовете, към земеделските производители.

Иначе в чисто политически план целта е да се поддържа еднополюсен модел. В световната политология има такова понятие, но мисля, че можем да го пренесем и в българските условия. Да не се допусне разномислие и алтернативност. Няма да стане.”

Първият абзац за пореден път цели да покаже важната роля, силата и авторитета на президента. Трудно е да се обясни защо трябва да бъде държан в шах и какво точно зависи от него. Между другото в шах се държи царят. Вметвам го само, защото миналата събота по бТВ вицето Марин припомни, че дори шутовете не могат да се шегуват безнаказано с краля!

Вторият абзац обаче, е много показателен. В него президентът се вижда като очевидно единствена алтернатива на т.нар. от него „еднополюсен модел”. И на стремежа да не се допусне „разномислие и алтернативност”.

Ето това вече плаши. Защото България е парламентарна република с гарантирана от Конституцията многопартийна система. В пленарната зала от властта и опозицията се изказват различните позиции и се предлагат алтернативите. В някои исторически периоди опозицията е слаба, в други – успява да надвие управляващите. В момента в българския парламент има две ясно изразени опозиционни партии и водещата сред тях е именно БСП.

Но категоричното „Няма да стане” ясно показва каква роля смята, че играе или иска да играе президентът в политическия живот на страната. Вероятно нещо като главен опозициоен парламентарен наместник на мястото на БСП?

Сега, ако сте се питали защо Станишев одобрява на 90 процента казаното от президента и какво се крие зад другите 10 – вероятно имате своя отговор.


Евгени Петров, БЛИЦ