През 2014 г., когато руският президент Владимир Путин отреагира на подкрепения от САЩ преврат, който свали проруския режим в Киев като окупира Крим, президентът Барак Обама не направи нищо. Когато Путин помогна на сепаратистите в Донбас да превземат Луганск и Донецк, Обама отново не направи нищо, коментира Пат Бюканън в informationclearinghouse.info, цитиран от "Труд". 

Защо ние не се притекохме на помощ на Украйна с военни средства? Защото Украйна не е член на НАТО. И не трябваше да й идваме на помощ. А военната намеса на страната на Украйна би означавало риск от война с Русия, с която нямахме никакво желание да воюваме.

Миналата година, когато Путин разположи 100 000 руски войници до границите на Украйна, президентът Джо Байдън каза, че всеки отговор на руската инвазия ще бъде ограничен до строгите санкции на САЩ, които няма да предприемат никакви военни действия в подкрепата на Украйна. Защо не? Защото отново Украйна не е член на НАТО.

Очевидно със своето бездействие Америка демонстрира своя отказ да рискува собствената си сигурност във войната с Русия за Украйна. Нейният суверенитет и териториалната й цялост за САЩ не са жизненоважни интереси, достатъчни, за да оправдаят войната с най-голямата държава на Земята с огромен арсенал от ядрени оръжия. Такъв е реалния свят.

И тъй като Украйна не е съюзник в НАТО и ние не я каним да стане съюзник в НАТО, Байдън трябва да декларира това публично, urbi et orbi (от латински - на града и на света), за да отстрани претекста за всяка инвазия на Путин.

Байдън вече заяви, че няма да разполагаме нападателни оръжия в Украйна. Ако, той заяви, че не възнамеряваме да разширяваме НАТО още на изток, за да включим Украйна или Грузия, можем да дадем възможност на Путин да излезе от тази криза, която той създаде, и тогава излиза въпроса, но защо да не го направим?

В изказване миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров каза: „Те трябва да разберат, че ключът към всичко е да се гарантира, че НАТО няма да се разширява на изток“. Ако казаното от Лавров е вярно, че това е „ключовото“ искане на Москва за да се спре разширяването на НАТО на изток и че Украйна и Грузия никога няма да се присъединят към водения от САЩ алианс, създаден за сдържането на Москва, трябва да се съгласим с това искане.
Ако това принуди Путин да държи своята армия далеч от Украйна, тогава признаването на тази истина ще избегне ненужната война. Ако Путин все пак нахлуе, тогава светът ще знае кой ще бъде отговорен за това.

Целите на една декларация на Байдън биха били прости и тя е да се каже истината за това какво ще направим и какво няма да направим. Не трябва да се дава на Путин претекст за война. Дайте на Путин възможност да се откаже от всяка предложена инвазия, ако той търси това.

Руската инвазия в Украйна и войната, която неизбежно ще последва, биха били катастрофа за Украйна и Русия, както и за Европа и САЩ. Това ще доведе до втора студена война, победител в която ще бъде Китай, към който Русия ще бъде принудена да се обърне по икономически и стратегически причини.

Така, за да се предотврати войната, Байдън трябва да заяви какво е вярното: „Украйна не е член на НАТО и нито ние, нито нашите съюзници нямаме намерения или планове да приемем Украйна в НАТО или да предоставим на Киев военна гаранция по член 5-ти.

В Кавказ същото важи и за Грузия. Ние не се застъпихме за Тбилиси, когато той нахлу в Южна Осетия през 2008 г. и беше изгонен от Русия. И ние няма да дадем на Грузия никакви военни гаранции по член 5-ти. Честно казано, дойде моментът да обявим, че НАТО няма да се разширява по-нататък на изток и че разширяването на НАТО е приключило.

И повече никакви бивши републики на Съветския съюз - нито Украйна, нито Грузия, нито Молдова, нито Беларус, нито Казахстан - няма да бъдат приети в алианса на НАТО, и списъка е ограничен до днешното членство в него.

Всъщност, ако целта на НАТО е да защити Европа от реваншистката Русия, тогава защо бихме искали да разширяваме НАТО толкова далеч на изток, че това да провокира Русия да атакува своите съседи в Европа?

Тъй като Русия на практика постави ултиматуми, нашата цел трябва да бъде да предотвратим катастрофалната война, която може да предизвика една инвазия в Украйна.

Една подобна инвазия в Украйна, страна с население над 40 млн. души, неизбежно би завършила с поражението на Киев. И колкото по-дълго се съпротивлява Украйна и колкото по-ожесточено се сражава, толкова повече ще са убитите и ранените и от двете страни и толкова по-упорити ще е омразата и враждебността, която ще се генерира между тях.

Съобщава се, че американците в своите официални кръгове вече обсъждат помощта за украинците в една партизанска война срещу руските окупационни сили. Тук се появява и друг проблем и това е моралната страна на въпроса защо не направим всичко възможно, за да избегнем инвазията и последвалата след нея война. Би ли било морално САЩ да предоставят оръжието за един кървав бунт, ако няма реалните шансове да изгони бързо руските нашественици?

Предвид проблемите в Беларус и Казахстан, от Путин не може да очаква военната окупация на милиони украинци.
Прекратяването на разширяването на НАТО може да бъде победа за всички нас.

Авторът Патрик Джоузеф "Пат" Бюканън (Joseph Patrick "Pat" Buchanan) е американски политик и публицист, който в периода 1969-2000 г. е идеологът на крайнодясната фракция на Републиканската партия. През 1969-1974г. е помощник и автор на речите на президента Ричард Никсън. През 1974 г. той е съветник на президента Джералд Форд. През 1985-1987г. е ръководител на отдела за връзки с общественоста на президента Роналд Рейгън. Кандидат е за президент през 1992 и 1996 г. от Републиканската партия, а през 2000 г. е кандидат от Партията на реформите. Телевизионен и радиоводещ, журналист и писател.